9194
редакции
Промени
м
→Източници: el
[[Картинка:Luke-papyrus.jpg|right|frame|Евангелие от Лука, древен папирус]]'''Евангелие''' (гръцки: ευαγγελιον, иврит: "бесора" - блага вест) в общ смисъл e добрата вест за идването на Божия Син, [[Иисус Христос ]] сред хората да изяви с учението и живота си характера и волята на [[Бог|Бога]], за неговото [[възкресение]], за Божието [[опрощение]] за [[грях|греховете]] на света.
Евангелия освен това се наричат четири книги от Новозаветния [[канон]], които са центъра на [[Нов Завет|Новия Завет]] и на цялата [[Библия]]. Те описват раждането, живота, [[разпятие|разпятието]] и [[възкресение|възкресението]] на [[Иисус Христос]], а също така неговото учение, разкрито в [[притча|притчи]] и [[проповед|проповеди]].
Освен каноничните Евангелия - [[Евангелието на Евангелие от Матей]], [[Евангелие от Марк]], [[Евангелие от Лука]] и [[Евангелие от Йоан]], съществуват [[апокриф|и други]], но Църквата е признала само четирите за истински израз на апостолското Благовестие. Най-ранните писмени свидетелства за четвероевангелието като за свещени книги, приети от Църквата, са от ІІ в. (виж еп. [[Папий Йераполски]], [[Татиан]], [[Антимаркионов пролог]], [[Мураториев канон]], св. [[Ириней Лионски]]).
== Произход на названието "Евангелие" ==
Известният [[схематизъм]] на керигмата се компенсира от впечатлението, което правят боговдъхновените проповедници: в керигмата се отделя сравнително малко място за подробности от живота и учението на Христос - главна била Неговата изкупителна смърт и победното излизане от гроба. А в Евангелията личността на автора се проявява слабо или съвсем отсъства. При това именно евангелистите създават нов, наистина уникален жанр на свещена писменост, в която керигматичната схема е заменена с живия, конкретен образ на Спасителя Христос. Това откритие е чудо на Божия дух в историята на Църквата, защото да измислят, да сътворят този образ не са били в състояние нито самите общини, нито дори такива велики проповедници като св. ап. Павел. Уникалността на Евангелията е в това, че са запечатали лика на истинския исторически [[Богочовек]].
== От устното към каноничните Евангелия. ==
През евангелската епоха сред юдеите думите на религиозните учители трябвало да се помнят наизуст (вж. [[Талмуд]]). Няма основание да се съмняваме, че отначало апостолите са се придържали също към това правило. Но това не означава, че преданията за събитията от живота на Спасителя и неговите думи са били неясни и легендарни. Както показва изучаването на библейската [[устна традиция]] (Герхардсон и др.), тя се е отличавала с необикновена устойчивост и вероятно дори се е опирала на особена група лица, които са имали задължението да пазят традицията. За запазването на устната традиция е помагал и поетичният ритъм на материала, който се усеща дори в превода на Евангелието на нови езици и който е бил удобен за заучаване. В [[Климентините]] (нач. на ІІІ в.) ап. Петър казва: "Около полунощ винаги се събуждам и не мога да заспя заради навика ми да си повтарям наизуст чутите от мене думи на Повелителя, за да ги запомня точно" ("Срещи", ІІ, 1). Дори ако тези думи не са истински, те отразяват вярно отношението на апостолите към това, което са видели и чули (1 Ин 1:1).
Изобилието на [[семитизъм|семитизми]] в Евангелията, отбелязано още през 1518 г. от [[Еразъм Ротердамски]], свидетелства, че първичното Предание и ранните записи са съществували на родния език на Христос и апостолите (вж. по-долу). "Не е изключена възможността - казва архим. Лев (Жиле) - проповедта на Иисус да е достигнала до нас почти такава, каквато са я възприели първите му слушатели".
Поместването в Евангелието на едни и същи слова и разкази в различен контекст доказва наличието на изходни "единици" или "форми", на Предания, които са съществували самостоятелно в досиноптичния период на евангелската писменост (вж. Школа "[[история на формите]]"). Тези източници посочва и св. Лука (1:1).
Явно най-рано са били записани сказанията за Страданията на Христос, което се потвърждава от съществената им еднородност в Евангелията. Ап. Павел ни посочва преданията за [[Евхаристия]]та и [[Възкресение]]то (1 Кор 11:23-25; 15:3-11). Тези запазили се "форми" на досиноптичната традиция са залегнали в основата на Евангелията, които според преданието на светите отци са възникнали между 60-те и 90-те години на І в. Но някои екзегети обръщат внимание на това, че в Евангелията липсват преки указания за разрушаването на храма през 70 г. - факт, който има огромно значение за християнското самосъзнание. Пророчествата на Христос за гибелта на Йерусалим са направени в стила на обобщените предсказания, съответстващи на страшните пророчества от [[Стар Завет|Стария Завет]]. В евангелския [[Малък апокалипсис]] няма никакви детайли, които да отразяват безусловно събитията през 70 г. Това е особено показателно, ако си спомним, че християнската литература от края на І и началото на ІІ в. се говори ясно за гоненията при Нерон (64 г.), за падането на Йерусалим, за обособяването на християнската Църква от юдейството, за установяването на църковната йерархия и т.н., с други думи - отразява "жизнения контекст" на втората половина и края на І в. (св. [[Климент Римски]], 1 Кор 5-6; 2 Кор 2; [[Послание на Варнава]], 4; свмч. [[Игнатий Антиохийски]], Еф 3-4; [[Послание до магнезийците]], 10; [[Послание до филаделфийците]], 9; [[Дидахещщ, 6). Повтаряме, че в Еангелията няма нищо подобно, което означава, че евангелската традиция се е оформила напълно до 70 г., когато са били още живи много свидетели на земното Христово служение. Говорейки за времената на император Траян (97-117), [[Евсевий Кесарийски]] пише: ''"Много от тогавашните ученици, чиято душа Божето слово бе поразило с велико любомъдрие, изпълнявали преди всичко спасителната заповед: раздавали имуществото си на бедните, а след това се отправяли на пътешествие да изпълняват делото на евангелисти, бързайки да донесат словото на вярата до тези, които изобщо не са чували за нея, и да предадат книгите на божествените евангелия"'' ("Църк. история", III, 37, 2). Следователно към края на І в. създаването на каноничните Евангелия е вече завършило. Свидетелството на Евсевий съответства на факта, че към средата на ІІ в. авторитетът на четирите Евангелия е признат повсеместно: от Мала Азия и Египет до Рим и Галия. == Език на каноничните Евангелия == Това е гръцкият диалект [[койне]], оформил се през епохата на елинизма. Този народен език се отличава в много отношения от класическия гръцки и носи върху себе си печата на източни влияния. Откриването на "битови" [[папирус]]и (частни писма, дневници, договори и сметки) позволява на Дайсман да установи тъждество между евангелския език и койне. Гръцкият език на Евангелията, разказващи за събития в Юдея, дава основание на критиците да ги отнасят към второто или дори към третото поколение на християнството. Но сега е установено, че койне е бил широко разпространен и сред евреите. Първите проповедници на Евангелието сред езичниците са били "елинисти", с други думи - евреи, говорещи гръцки език (Деян 11:19-20). По-нататък, съществуват не малко данни в полза на това, че Евангелията имат семитска основа (вж. произв. на [[Баженов]], Блак, Далман, Еремиас, Карминяк, Торей, [[Тремонтан]] и др.). В тях са намерили отражение различни характерни за Библията форми на стилистична симетрия: синонимна (Мт 10:41; Лк 12:48), антитетична (Лк 12:47-48) и възходяща (Мт 10:40; Лк 12:4-5); евангелистите постоянно използват удвояване на глагола, което е чуждо за гръцкия език, но е характерно за еврейския и [[арамейски]]я ("стана и тръгна", "като дойде, се засели", "отговаряйки, каза", "започна да проповядва и да говори" и т.н.). Семитски характер има в Евангелията и употребата на думата "син" за описание на едно или друго лице: вместо "сватбени гости", "мирски хора", "обречени на геената", "погинал човек" и "просветлен човек" намираме "синове на брачния чертог", "синове на този век", "синове на геената", "синове на гибелта" и "син на светлината" (Мт 9:15; 23:15; Лк 16:8; Ин 12:36; 17:12; ср. също Мт 8:12; 13:38; Лк 10:6). Самото наименование "Човешки син", което означава "Човек", е характерно за библейския език. В Евангелията почти отсъстват сложни изречения, характерни за стилистиката на гръцките писатели; фразите на Евангелията са прости и лаконични. Евангелистите обичат често да употребяват една и съща дума (напр. "свидетелство" при Йоан), докато гърците са се стараят да умножават синонимите. Преводът на Евангелието на арамамейски и еврейски език изглежда "обратен" и разкрива семантични алитерации и рими (в молитвата на [[Захарий|Захария]], в речите на [[Йоан Кръстител|Кръстителя]], в молитвата на Повелителя, в Пролога на Йоан и др.). За редица места в Евангелието има много правдоподобна хипотезата, че гръцкият им текст е превод от еврейски език. Например в цитата от Мих 5:2 (Мт 2:6) думата "елуфей" е преведена не като в [[Септуагинта]] ("хиляди"), а с другото си еврейско значение ("воеводства"). Както отбелязва о. [[Карминяк|Ж.Карминяк]], езикът на Евангелието не е лош гръцки, както е в Откровението на Йоан, а "добър гръцки език на преводач, който се е отнесъл грижливо към семитския оригинал". Той, както и много други [[екзегет]]и, обяснява особеностите на евангелския текст, с "постоянното дословно калкиране на преводача, желаещ да запази максимално верността на еврейския текст, който е имал пред себе си". Всичко това още един път доказва, че първоизточниците на каноничните Евангелия се коренят в палестинската традиция, в апостолската първообщина. Въпросът за това били ли са първоизточниците написани на еврейски или арамейски език днес остава спорен. == Най-древни ръкописи на Евангелието и ранни евангелски цитати. == [[Автограф]]и на евангелистите до наше време не са достигнали, което не е чудно, ако си спомним, че голяма част от античната литература или се е запазила в много късни сборници, или съвсем се е изгубила. Но по количество на древните си ръкописи Евангелията оставят далече зад себе си произведенията на класическата писменост. Съществуват повече от 5000 сборника с новогръцки ръкописи на [[Нов Завет|Новият Завет]], пълни и фрагментарни. Сред тези ръкописи най-ранните са намерените в Египет папирусни [[кодекс]]и: на Райленд (Ин 18:31-33; 37-38) от първата третина на ІІ в. и на Бодмер (фрагменти от Мт, Лк и Йн, преписани ок. 200 г.). При липсата на съвремените технически средства трябва да е минало много време между написването на Евангелията и разпространението на техните сборници (запазването на ръкописите именно в Египет се обяснява с климатичните условия на страната). Забележително е, че евангелските ръкописи са представени именно като кодекси, докато както античните, така и юдейските преписвачи са предпочитали [[свитък|свитъците]]. Според учените кодексите са били "книгите на бедняците" и са се считали по това време за "низша" форма на книгата, но в замяна на това са били по-удобни за употреба и по-икономични (листите се изписвали от двете страни). Ако ръкописните копия на Евангелията са от началото на ІІ в., цитати от каноничните Еванеглия се срещат още при св. [[Климент Римски]] (ок. 95 г.) и при свмч. [[Игнатий Антиохийски]] (ок. 35-ок. 107). Сведения за евангелистите и цитати от Евангелията има при [[Папий]], в [[Дидахе]], в Антимаркионовия пролог, при св. [[Ириней Лионски]] и др. Тези свидетелства в гръцки оригинал са събрани от Муретов и в "Синопсис" на Аланд. == Синоптичните евангелия и Йоановото евангелие. ==Още Евсевий Кесарийски и блаж. Августин отбелязват голямото сходство между много раздели на първите три Евангелия, понякога преминаващи в тъждество. При това за тълкувателите от епохата на св. отци не останало скрито и че заедно със сходството в Еванегелията има и съществени разлики. За повече подробности, виж [[синоптични евангелия]] и [[синоптичен проблем]] == Историческа достоверност на евангелията == Един от основоположниците на школата "[[история на формите]]" К. Л. Шмит пише: "От евангелията не можем да научим почти нищо за историческия [[Иисус]], защото те са книга, която по своя произход не е историческа, а богослужебна: четяла се е още през 40-те години на І в. по време на неделните богослужения". Но в действителност литургичната форма на евангелията изразява спомена на ранната Църква за реални събития от земния живот на Христос. Евангелските думи са предназначени именно за тези, които са видели с очите си мисията на [[Спасител]]я. И дори по-късно, през 60-90-те години, тези хора не са били малко. Привържениците на отрицателната критика се опитват да намерят в евангелията исторически и географски грешки, които според тях сочат недостоверността на разказаното от евангелистите. Но благодарение на научните постижения, по-специално на [[библейска археология|археологията]], подобни аргументи се опровергават един след друг. Разкопките на Зелин потвърждават близостта на Сихар до кладенеца на Яков; намереният надпис на [[Пилат]] показва грешното мнение на считащите го за символ на съзвездието Орион; откритата гробница на разпънат разсейва съмненията на смятащите, че осъдените не са били приковавани с гвоздеи, а само са ги връзвали. Старателното изучаване на юдейската култура и на бита през евангелската епоха, чието начало поставя още Едершайм, довежда до извода, че евангелията ги изобразяват точно. Критиците наричат евангелската Палестина "страна зад пределите на реалността" (вж. Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979). Всичко, което е казано за нея в [[Нов Завет|Новия Завет]], според тях не съответства на действителността. Ето примери: # Галилейското езеро е наречено море, въпреки че не е море.# Еевангелистите не знаят най-краткия път от Финикия за Галилея.# Назарет е измислен град, защото не се споменава в други източници освен в евангелията.# В Палестина не могат да се отглеждат свине, защото употребата на свинско месо е била забранена; # "За растителния и животинския свят на Палестина в новозаветните текстове се съобщават толкова общи сведения, че могат да бъдат верни, за която и да е страна от Средиземноморието. Споменават се смокини, маслини, лозя, но не се назовават типични растения за този район, каквито са кедарът и финиковата палма, а в едно известно изречение за синаповото зърно, за храст, който достига най-много един метър височина, се говори като за истинско дърво с немислимо сплетени клони" (Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979, с. 20).# Гълъбът е бил свещена птица за самаряните и затова не би могъл да бъде жертва (Лк 2:24) и символ на Св. Дух. В отговор на тези възражения:# Много езера на простонароден език често се наричат “морета” (напр. Байкал).# По време на своите странствания Христос не е бил непременно длъжен да избира точно най-краткия път.# В Галилея са известни повече от 200 населени пункта, но Йосиф Флавий не споменава много от тях, а Назарет е било доста незначително селище. Освен това наскоро намерен в Арабия текст споменава Назарет сред градовете, в които са живели свещеници след разрушаването на Храма през 70-та година, а разкопките на Багати доказват, че Назарет е съществувал като селище още по времето на Ирод (вж. [[Назаретянин]]).# Свинете, за които споменават евангелистите, са пасели в областта на Декаполис - именно там, където основното население е било езическо.# На тези, които се учудват защо в евангелията не се говори за палми и кедри, трябва да се напомни, че Писанието не е геоботаническо произведение. Що се отнася до “синаповото зърно”, ние не знаем какво растение е имал предвид Христос. Съгласуването на ботаническите названия у различните народи е станало възможно едва след въвеждането на общата латинска номенклатура през ХVІІІ в.# Принасянето на гълъб в жертва е постановено в Лев 12:6, което се пояснява в Лк. Освен това образът на гълъба съвсем не е бил презрян (ср. Пес 5:2; 6:9). За други възражения срещу историческата достоверност на евангелията виж [[Митологична теория за произхода на християтнството]], [[Нехристиянски свидетелства за Христос]]. == Евангелският образ на Иисус Христос == В световната литература образите на героите се оказват живи и релефни едва тогава, когато са нюансирани техните слабости и недостатъци. Чудото на евангелията се състои в това, че техните автори са постигнали необикновена изобразителна сила, без да използват това средство. Те са обрисували един съвършен образ, но едновременно с това безкрайно жив и конкретен. Ние все едно виждаме Спасителя Христос, вървящ по пътя, разговарящ с хората, разказващ притчи. В притчите са изобразени Неговите неповторими черти. Той дава примери от всекидневието, но ги прави символи на духовния живот. Подобно на вожд е чужд на колебанията и нерешителността; добър е и едновременно с това е суров. За него не е характерно съзнанието, че е грешен, присъщо на всички светци. В духа Му цари пълна хармония. Стремителният порив крие зад себе си тишина на духа, величествено “отрезвяване”, далечно от екстаза и крайната възбуда, които намираме често в историята на религиите. Той е обикновен, достъпен и като “свой” сред хората, но едновременно с това се вижда дистанцията между Него и всички, които общуват с Него. Животът Му протича в постоянен напрегнат труд и молитва; но той не може да бъде сравнен със самовглъбен философ. Той отива без колебание в дома на митаря и на сватба; за разлика от Йоан Кръстител не е аскет-пустинник. Виждаме как проявява чувства: учудва се, скърби, радва се. В личността на Христос няма и следа от болезнен прелом. Той е абсолютно целенасочен, изпълнен със сили. Въздействието му върху хората е поразително: само при една негова дума учениците му изоставят всичко и тръгват след него. Но човечността на [[Христос]] не е човечност на “велик мъдрец”. Неговото самосъзнание изобщо не е като самосъзнанието на другите хора. Той не търси истината, а е самата Истина. Той учи не от името на Бога, както правят пророците, а само от Свое име. С непостижима власт Христос отменя и променя реда на заповедите от Писанието (“Казвам ви…”), както може да постъпва само Бог. Това, което говори за себе си и за своя баща, създава впечатлението, че пред нас стои височайша тайна. “Да облечем - казва отец Лев Жиле - това впечатление с отвлечени термини и ще попаднем в кръга на идеите от първите събори: ние не сме далече от древните гръцки определения, според които Иисус е “единосъщен” с Отца и “единосъщен” с хората. Зад тези термини се крие живият опит, преживян от мнозина и в древността, и в наши дни: впечатлението, че в Иисус човешкото и божественото се докосват, че проникват едно в друго, както в далечината, на самия хоризонт, морето и небето се сливат”.Образът на Христос стои пред човека и човечеството като въпрос и призив и едновременно като небесен отговор на човешките въпроси. Средствата за научно изследване на евангелията служат еднакво и на вярата, и на неверието, защото са вторични и подчинени на вътрешните убеждения на тези, които изучават новозаветните писания. Никаква исторически критика не е в състояние “да обясни загадката на Иисус”. Отхвърлянето или приемането Му се извършва в дълбините на човешкия дух. Както свидетелства опитът на ап. Павел и опитът на първото християнство, не науката, а вярата ни дава познание за Христос. == Вижте също ==* [[Евангелие от Матей]] * [[Евангелие от Марк]]* [[Евангелие от Лука]] * [[Евангелие от Йоан]] == Библиография == === Коментари на светите отци ===Вжиж произведенията на:* блаж. [[Августин]] * св. [[Афанасий Велики]]* св. [[Григорий Велики]] * прп. [[Ефрем Сирин]]* блаж. [[Иероним]]* св. [[Иларий Пиктавийски]]* св. [[Йоан Златоуст]]* св. [[Кирил Александрийски]]* [[Ориген]] === Тълкувания на Евангелията от по-късно време === * Barrett C.K. The Gospel According to St. John, Phil., 19782; * Bussche H. vanden Jean Commentaire de l’Evangile spirituel, P.-Bruges, 1967; * Ellis P.F. Matthew, Collegeville, 1974; * Fitzmyer J.A. The Gospel According to Luke, I-IX, Garden-City-N.Y., 1981; * Harvey A.E. New English Bible, companion to the New Testament, Camb.-Oxf., 1979; * Jaubert A. Approches de l’Evangile de Jean, P., 1976; * Lion A. Lire saint Jean, P., 1972; Matthew, introd., transl. and notes by W.F.Albright and C.S.Mann, Garden City-N.Y., 1971; Morris L. The Gospel According to John, Grand Rapids (Mich.), 1971; * Standaert B.L. L’Evangille selon saint Marc: commentaires, P., 1983; * Trilling W. The Gospel According to St. Matthew, v.1-2, L.-N.Y., 1969. === Произход на Евангелията и тяхната достоверност. Новозаветна критика ===* Свящ. Альбов М. Об апокрифич. Е., ХЧ, 1871, № 1, 7, 1872, № 6-8; * Бакхэм Д. Теология ли создала Христа?, пер. с англ., „Странник”, 1909, № 2; * Безе Г. Достоверность наших Е., пер. с нем., М., 1899; * Бергон Дж. Подлинность последних 12 стихов Ев. Марка, пер. с англ., ЧОЛДП, 1874, № 6; * Вернер И.И. Е. и нем. свободная критика, „Новый путь”, 1904, № 4, 5; * Свящ. Ветвеницкий К. Об отношении Ев. Иоанна к первым трем Е., „Странник”, 1873, № 9; * Григоров А. Научно-критич. отрицания в исследованиях Е. и христианства на Западе 16-го и 17-го вв., ЧОЛДП, 1874, № 9; * Зарин С.М. Мифологич. теория Древса и ее разбор, СПб., 1911; Зарин С.М. Совр. открытия в области папирусов и надписей в их отношении к НЗ, СПб., 1914; * Керенский В.А. Школа ричлианского богословия в лютеранстве, Каз., 1903; * Книжников А.С. Об историчности Личности Христа, Париж, 1963; * Свящ. Люперсольский М. Апостольское происхождение Четвероевангелия, ВиР, 1914, № 19, 21; * Прот. Марков В.С. О Ев. от Матфея, М., 1873; * Прот. Мень А. Сын Человеческий, Брюссель, 19833; * Свящ. Морошкин М.Я. Обозрение нем. богосл. журналистики, ПО, 1867, т.22, № 2, 4, т.23, № 6, 7; *Розов М. Цельс и его свидетельства в пользу подлинности и достоверности наших канонич. Е., ЧОЛДП, 1874, № 8, 11, 12; * Сенявин В.А. Новейшие зап. труды о Четвертом Е., К., 1915; С-ов А. Св. евангелист Марк, ЖМП, 1963, № 5; * Троицкий С. Новооткрытый отрывок Е., „Странник”, 1908, № 7/8; * Фиолетова Н.Ю. Источники по истории раннего христианства, т.1-2, М., 1957 (МДА, ркп.); * Флоровский Г.В. Жил ли Христос?, Париж, 1929. * Библиогр. на чужди езици вж. в кн.: Bilan de la théologie du XX-e siècle, t.1-2, Ed. R. Van der Gucht et H. Vorgzimler, P., 1970-71; HTG, Bd.1. ==Източници=={{обработка|поставяне в категорияБиблиология Мен, Николов}} [[Категория:Библеистика]][[Категория:Свещено Писание]] [[el:Ευαγγέλιο]][[en:Gospel]][[ro:Evanghelie]]
