0
редакции
Промени
→Вселенскте събори и Свещеното Писание
Други решения:
Четвърто правило: епископите се избират от епископите на дадената провинция и се утвърждават от митрополита.
Пето правило: епископите на провинцията се събират на синод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. Шесто правило: потвърждава се върховната власт на някои епископи над други епископи: на римския (папата) — над западните, на антиохийския — над източните, на александрийския — над епископите на Египет, Либия и Пентапол.
Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на седмата неделя след [[Великден]].
• '''[[Седми вселенски събор в Никея]]''' (Втори Никейски) (786/787), свикан при императрица [[Ирина (императрица)|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание|иконопочитанието]]. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празника [[Тържество на Православието]], който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] година, при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].
== Вселенскте Вселенските събори и Свещеното Писание ==
{{:Вселенските събори и Свещеното Писание}}