В Православната църква се признават седем Вселенски == Седемте вселенски събора. В посланието си до княз [[Борис I]] патриарх [[Фотий]] казва, че сведенията за Вселенските събори са "чистото учение на [[православие|православието]]".==

• '''[[Първи В Православната църква се признават седем вселенски събор в Никея]]''' (Първи [[Никея|никейски]]; Събор на 318-те отци) (325 гсъбора.), свикан от император В посланието си до княз [[Константин ВеликиБорис І]], взима 20 речения, осъжда патриарх [[АрийФотий]] (ок. 256-336), създател на арианската ересказва, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен че сведенията за вселенските събори са "чистото учение на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Символ на вяратаправославие|Никейският символ на вярата]]. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върхобната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след [[Великденправославието]]".

• '''[[Втори Първи вселенски събор в ЦариградНикея]]''' (Първи [[ЦариградНикея|цариградскиникейски]]; Събор на 318-те отци) (387 325 г.), : свикан е от император [[Теодосий IКонстантин Велики]], 7 приема двадесет решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава осъжда [[Символ на вярата|Никейският символ на вяратаАрий]](ок.Цариградският епископ  256–336 г.), създател на арианската ерес, според която [[МакедонийИсус Христос|Иисус Христос]], който не признава единосъщието е единосъщен на Бог-Дух с Отца и Сина е осъденОтец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. 2-то Формулиран е [[Символ на вярата|никейският символ на вярата]]. Други решения:Четвърто правило: епископите се избират от епископите на дадената провинция и 6-то се утвърждават от митрополита. Пето правило: Изтокът епископите на провинцията се дели събират на 7 окръга с отделни църковни инстанциисинод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. На цариградския епископ (патриарх) Шесто правило: потвърждава се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след върховната власт на някои епископи над други епископи: на римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то правило"папата) — над западните, на антиохийския — над източните, на александрийския — над епископите на Египет, Либия и Пентапол. 7Паметта на 318-то: правила за приемане те свети отци в Църквата Никея се чества на каещи се еретициседмата неделя след [[Великден]].

• '''[[Трети Втори вселенски събор в ЕфесЦариград]]''' (Първи [[ЕфесЦариград|Ефескицариградски]])  Събор на 200-ата отци) (431387 г.) : свикан е свикан от император [[Теодосий III]] (408-450), който oглавява събора. Под ръководството на папа [[Целестин]] (422-432) приема седем решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Кирил Александрийски]], александрийски патриарх (412-444) са взети 8 решения, осъдено е [несторианствоСимвол на вярата|несторианствотоникейския символ на вярата]] - първите 6 решения. Осъден е цариградският епископ [[НесторийМакедоний]] и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] който не е родила Христапризнава единосъщието на Бог-Бога, са отлъчени от ЦъркватаДух с Отца и Сина. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път Решават се решават христологически тринитарни въпроси. 7-то решение забранява да Второ и шесто правило: Изтокът се променя Символа дели на вяратаседем окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" (трето правило). 8-тоСедмо правило: кипърските епископи ред за приемане в Църквата на покаяли се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриархеретици.

• '''[[Четвърти Трети вселенски събор в ХалкидонЕфес]]''' ([[ХалкидонЕфес|ХалкидонскиЕфески]]; Събор на 200-ата отци)  (451431 г.) - : свикан е от папа император [[Лъв ВеликиТеодосий II]] (440-461408–450 г.), цариградският патриарх който oглавява събора. Под ръководството на папа [[Анатолий (патриарх)|АнатолийЦелестин]] (449-458422–432 г.) и император [[МаркианКирил Александрийски]] , александрийски патриарх (450-457). Повод за това е свикания през 449 412–444 г. в Ефес събор), наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 са приети осем решения, осъжда в първите шест от които е осъдено [[монофизитствонесторианство|монофизитствотонесторианството]]. Отлъчени са от Църквата [[Несторий]] и определяя догматичнонеговите последователи, които твърдят, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени[[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то Седмото правило), заповядва се, църковното имущество забранява да се управлява бъде променян "Символът на вярата". Осмото освобождава кипърските епископи от економ. Важно е 28-то правило, и до днес не се признава зависимостта от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (антиохийския патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).

• '''[[Пети Четвърти вселенски съборв Халкидон]]''' (Втори Цариградски[[Халкидон|Халкидонски]])  Събор на трите глави) (553 г.451) : свикан е свикан в Цариград при император от папа [[Юстиниан IЛъв Велики]] (527-565440–461 г.). 156 делегати осъждат възгледите на , цариградския патриарх [[ОригенАнатолий (патриарх)|Анатолий]] (185-254449–458 г.) и император [[ЕвгарийМаркиан]] (+ 399450–457 г.). Повод за това е свиканияш през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор приема тридесет правила, осъжда [[Теодор Мопсуетскимонофизитство|монофизитството]] и определя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), и заповядва църковното имущество да се управлява от иконом. Важно е [[анатема|анатемосан]]двадесет и осмото правило, и до днес непризнато от Рим, което определя съдебната и административната власт на цариградския епископ (патриарх), на когото се дават еднакви права с римския епископ (папата).

• '''[[Шести Пети вселенски събор в Цариград]]''' (Трети цариградски или "Трулски" - на името Втори Цариградски; Събор на двореца, в който се е състоялтрите глави) (680-681 553 г.), : свикан по инициатива на е в Цариград при император [[Константин IV ПогонатЮстиниан I]] (668-685527–565 г.), е насочен срещу . Сто петдесет и шест делегати осъждат възгледите на [[монотеитство|монотеитствотоОриген]] - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля (185–254 г.) и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий IЕвагрий]] (610-638+399 г.) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа , [[Агатон (папа)|АгатонТеодор Мопсуетски]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството межди Цариградския патриарх и папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след е [[Петдесетницаанатема|анатемосан]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.

• '''[[Седми Шести вселенски събор в НикеяЦариград]]''' (Втори НикейскиТрети цариградски или "Трулски" - на името на двореца, в който се е състоял) (786/787680-681 г.), свикан при императрица [[Ирина (императрица)|Ирина]] (вдовица по инициатива на император [[Лъв ХазарКонстантин IV Погонат]](668-685) възстановява , е насочен срещу [[иконопочитаниемонотелитство|иконопочитаниетомонотелитството]]- една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Състои се от 367 отциСъборът взима 102 важни решения, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх осъжда цариградските патриарси [[Никифор Сергий I]] (610-638) и Пир (патриарх638-642)|Никифор]] взема участие в негои другите им привърженици. Установен е празника В събора участва и папа [[Тържество на ПравославиетоАгатон (папа)|Агатон]](678-681), който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден канонизиран от [[Велик пост|Великия пост]]църквата. 436-то правило потвърждава равенството межди Цариградския патриарх и 6папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило осъждат рязко симонията при встъпване задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в свещенически духовен сансамо лица, произхождащи от род на свещеник. 1064-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13и 70-то правило забранява отчуждаването забраняват на църковното имущество миряни и жени да поучават в църквата по време на манастири и епископиибогослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. Църковните длъжности на миряни 53-то: кръстниците са недействителни (духовно сродени с кумците. 54-то: правила 15, 16, 18 и 22)за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 46-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] година, при императрица [[Теодора (императрица)|ТеодораПетдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.

• '''Литература[[Седми вселенски събор в Никея]]'''(Втори Никейски) (786/787), свикан при императрица [[Ирина (императрица)|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание|иконопочитанието]]. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празника [[Тържество на Православието]], който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] година, при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].

• [[Куйо Куев]], ''Вселенски == Вселенските събори'' // и Свещеното Писание =={{КМЕ1:Вселенските събори и Свещеното Писание}}, с. 462- 468

{{Уикипедия|* Mansi G. D. (ed.) Sacrorum Conciliorum nova et amplissima collectio, v.1-3, Florentiae, 1759-98; Acta concilliorum oecumenicorum, B., 1914-71 ff.  * Еп. Иоанн (Митропольский) История Вселенских Соборов, СПб., 19062; * Карташев А. В. Вселенские Соборы, Париж, 1963 * [[Куйо Куев]], ''Вселенски събор}}събори'' // с. 462- 468 * Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191 == Външни препратки ==