Промени

[[Картинка:Ipodiakon.jpg|right|200px|thumbnail|Иподякон в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"]]'''Църковнослужител''' - служител в Църквата[[Църква]]та, помагащ при подготовката и провеждането на [[богослужение|богослуженията]], като например четец, певец, [[иподякон]] и др. под. Сведения за наличието на църковнослужители могат да се намерят намерят още в първите произведения на християнската литература (1-2 век). Така например в Откровението [[Откровение]]то на св. [[Йоан Богослов]]: ''„Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо” (Откр. 1:3)''

До трети век подобни задължения е можел да изпълнява всеки от обикновените вярващи, който присъства на богослужението. Към края на 3-и, началото на 4-и век, когато започва масовото разпространение на християнството [[християнство]]то в рамките на [[Византия|Византийската империя]], е била въведена практиката на избор на църковнослужители чрез жребий измежду най-изкусните в четенето и пеенето. Оттам произлиза думата „клирик” – т.е. избран чрез жребий. По време на служба, клириците са се намирали от лявата и дясната страна пред [[олтар]]а, оттам тези места са получили наименованието „[[клирос]]и”.

През четвърти век е утвърден и определен [[чин ]] за посвещаване на църковнослужители, който се извършва от [[архиерей|архиерея ]] извън олтара, пред олтарните врати[[двери]]. Посвещаването на църковнослужителите чрез благословението на [[епископ]]а се нарича [[хиротесия]].