Преглед на кода на Присъединяване на друговерци

== '''Присъединяване на друговерци към Православието''' ==

[[Тайнство]]то [[кръщение]] и [[миропомазване]], ако са правилно извършени, не се повтарят. Затова встъпващите в Православната църква, които са кръстени правилно, се миропомазват. А тези които са кръстени и миропомазани, но са изпаднали в [[ерес]] или са приели друга вяра, се приемат отново след тайнството [[покаяние]] и гласно изповядване на Православието.

Редът на присъединяване се основава на древната църковна практика и църковните канони. Както в първите векове на християнството, така и днес, присъединяването на друговерци започва с покаяние. Устно или писмено отричане от заблужденията във вярата, което се извършва в [[храм]]а пред [[аналой]], на който са поставени [[кръст]] и [[евангелие]]. При приемането на православната вяра и нейното изповядване най-често се прочита [[Символ на вярата|Символът на вярата]]. Следва възлагане на ръце от [[епископ]]а или [[свещеник]]а и четене на особени разрешителни молитви. Покаялият се целува кръста и евангелието и се причестява със Светите Тайни, вече като част от тялото на светата и единствена православна Христова църква. 


== Приемане на [[арменци]], [[сиро-яковити]] и [[етиопци]] ==


Приемането на членове на тези верски общности към православието става чрез изповядване на православната вяра. От тях се изисква да се отрекат пред цялата християнска община от заблудите на своите изповедания и да прочетат [[Символ на вярата|Символа на вярата]]. Сред въпросите към тях са: "Отхвърляш ли неправилното мнение, че у Господ Иисус Христос няма две естества...", "Приемаш ли и почиташ ли седемте вселенски събора" и други.


== Приемане на [[римокатолици]], [[униати]], [[маронити]] ==

В Православната църква няма утвърдена единна практика за приемането на християни от тези общности. През 15 век събор в Константинопол постановява римокатолиците да се приемат след миропомазване, като отхвърлят всички [[догмат]]и и нововъведения на Западната църква. Събор в Русия по времето на [[патриарх Филарет]], от 16 век, постановява римокатолици и лутерани, минаващи към православието, да бъдат кръщавани. На събор през 1667 г. в Москва тази практика е отменена.  През 1757 г. Константинополският патриарх Кирил V издава "Определение на светата Христова църква", прието от останалите източни патриарси, където категорично нарежда римокатолиците да бъдат приемани чрез кръщение и миропомазване, тъй като тайнството над тях е извършено в еретична общност, но и по неправилен начин - чрез поръсване, а не чрез тройно потапяне във вода.

Днес повечето Православни църкви приемат римокатолиците чрез миропомазване, но има различия в поместните практики и чинове. На Света Гора римокатолиците се кръщават.

В основата на разногласията лежи сложният богословски проблем за валидността на тайнствата извън Православната църква, както и за действието на освещаващата Божия [[благодат]] извън нея.


== Външни препратки ==


Ключово изследване по въпроса за приемането на инославни в Православната църква прави '''прот. Николай Афанасиев''' в книгата си "Вступление в церковь"

[http://www.kiev-orthodox.org/site/theology/968/ Прием в церковь из схизматических и еретических обществ]

'''Сергей Говорун''' [http://www.pravoslavie.ru/archiv/anabaptism.htm#6/ Из истории богословских споров XVIII века по проблеме латинского крещения][[Категория:Инославни изповедания]]