Преглед на кода на Албански светци

Настоящата статия съдържа информация, свързана с историческата еволюция на култовете към особено тачените християнски светци в Албания, като се опитва да осветли някои особеностите на традиционната християнска вяра в тази страна.
Когато говорим за християнството и неговата дълга история в Албания, от съществено значение е от самото начало да разграничим християнството като явление на албанска земя и християнството сред албанците като народ. Албания е една от първите европейски страни, която влиза в контакт с християнската религия и взаимоотношенията й с нея имат изключително дълга и разнообразна история. Знае се, че по илирийското крайбрежие има християнски поселения, датиращи от сравнително ранен период. Много вероятно е първият, проповядвал божието слово в Албания, да е самият Свети Павел, който казва: “И така от Йерусалим по целия път до Илирия разпространих напълно Христовите думи.” (Римляните 15:19). Смята се, че апостол Андрей също е проповядвал в Епир. Във всеки случай доста християнски семейства живеят в пристанището Дурес през 58 г. н.е., а  към четвърти-пети век християнството е оставило видими следи по цялата територия.
Християнските епископи от Дардания и Македония Салутария, т.е. висши свещенослужители от сегашна източна Албания и Косово, са участвали в Първия вселенски събор, свикан в Никея през 325 г. н.е. от император Константин (307-337 г. н.е.), който има за цел и утвърждаване на възхода на арианството в империята. В Съвета на Сардика през 343-344 г. н.е. също участват пет или шест епископи от Дардания, Нов Епир и Стар Епир. Половин век по-късно, през 395 г., албанска Илирия е сред първите части на империята, която чувства началното разцепление между Източен и Западен Рим, тъй като се оказва изначално на културната и политическа граница между византийския Изток и италианския Запад. Това й дава възможност да усвои и се възползва от двете култури, но същевременно причинява големи страдания през вековете, произтичащи от конфликтите между двете половини на империята. Реалните данни, които съществуват за ранната християнска църква в Албания са много малко, тъй като всички църковни структури, които евентуално са съществували, биват унищожени по време на нашествието и заселването на славяните на територията на Албания около 600 г. Следват Тъмните Векове (англ. Dark Ages) в Албания, които съвсем буквално са такива.
Историята на светците в Албания започва с няколко ранни християнски мъченици, които са работили в страната или са имали някаква връзка с нея. Тези светци, обаче, не са били албанци в етническия смисъл на думата. Първият от тях е Свети Астий, алб. Shën Asti, eпископ на Дурес по времето на император Траян (98-117 г. н.е.). В този период много християни бягат в Албания, за да се спасят от преследване в Италия. Сред тях са седемте свети мъченици Перегрин, Лусиан, Помпей, Хезихий, Папий, Сатурний и Германий, които биват арестувани при пристигането си, оковани във вериги и по-късно удавени в Адриатическо море. Самият Астий е арестуван от римския губернатор на Дурес, Агрикола, около 98 г. н.е. и е измъчван до смърт, очевидно заради отказа си да се поклони на бог Дионисий.  Чества се на 6 юли. Още по-малко известна е легендата за светците Флорий и Лаврий от Константинопол. Флорий е работил като каменоделец в Илирия и е измъчван със съдружника си Лаврий и работниците Прокул и Максим, тъй като е помогнал за построяването на християнска църква. Той е хвърлен в кладенец и умира някъде през втори век. Някои автори свързват Флорий и Лаврий с древното селище Улпиана, днес на юг от Прищина в Косово. Честват се на 18 август. Свети Елефтерий, алб Shën Lefter, произхожда от Рим и едва двадесет годишен е ръкоположен за епископ на Месина и Илирия. Смята се, че е живял във Вльора. Не знаем много за него, освен че е извикан в Рим около 117-120 г. и умира като мъченик заедно с майка си Света Антия, алб. Shën Anthi и още единадесет сподвижници през вълната от преследвания на християните по времето на император Адриан (117-138 г.). Чества се на 18 април. Свети Териний, алб. shën Terin от древните поселения край Бутринт, днес южна Албания, е убит заедно с други мъченици през управлението на император Деций (249-250 г.), трети век. Чества се на 23 април заедно със Свети Георги. Също така знаем за Свети Донат, алб. Shën Donati, също от Бутринт, живял през времето на император Теодосий (379-394 г.). По данните на гръцкия историк от пети век Созомен, Донат е епископ на Eворея, която може да се идентифицира с гр. Парапития в Епир. На него се приписват много чудеса. Той обезглавява дракон, прочиства отровен кладенец, спасява дъщерята на императора от дявола и има силата да възкресява мъртъвци. Умира през 387 г. Останките на св. Донат са пренесени в Касиопея, Корфу, през 602 г., за да бъдат съхранени от варварските нападения в този периода. Това по-късно води до противоречия за юрисдикцията и правото на съхранение на свещените му останки, решен от Папа Григорий Велики (590-604 г.). Култът към св. Донат е много разпространен през Средновековието. Патронният му празник е 30 април.
Ранната история на християнството няма специално значение за културната история на самия албански народ, тъй като от този период и през следващите пет века не е оставено неоспоримо наследство. По албанския бряг в Дурес, Аполония, Бутринт и Вльора има много християнски поселения, но те имат слаби контакти с исконното планинско население. Тези поселения са и остават до турското нашествие, колонии населявани от гърци, венецианци, далматинци, славяни, евреи и арменци, но много малко албанци. Албанските пастири очевидно са се чувствали по-добре и по-сигурно високо в планините си.
Както беше споменато по-горе, трябва да се прави разлика между християнството в Албания и християнството сред албанците, по същия начин както има разлика между историята на Албания и историята на албанците. Разбирайки напълно стремежите на албанския национализъм, трябва да подчертаем, че опитите на някои албански учени да обсебват факти и личности от миналото, като им придават албанска националност, е само във вреда на албанската наука. В албанската преса са се появявали много имена на исторически личности, които са “почти сигурно албанци” или най-малкото “вероятно албанци”, като се започне от Александър Велики и се стигне до Ататюрк. Безсмислица е да твърди, че  св. Астий, св. Донат или св. Терений  или дори св. Йером, роден в Стридон, сега Словения, или св. Мартин от Турс, роден в Сабария (Szombathely), Унгария, са били албанци. 
Доколкото изглежда, няма нито един албански светец в етническия смисъл на термина и това е напълно разбираемо, тъй като и християнството, и исляма са привнесени отвън. С навлизането на тези две големи религии идват и светците, също привнесени отвън. Албанските племена са покръстени с течение на времето, но това очевидно е било доста повърхностно. Религиозният ентусиазъм никога не е бил типичен за тях. Италианските монаси и мисионери без съмнение донасят и култовете към традиционно почитаните от техните ордени светци, например францисканските светци от францисканските монаси и т.н. Въпреки това е ясно, че самите вярващи, т.е. покръстените албанци, ще проявят свои предпочитания към светците и с течение на времето ще направят своя избор. Определени християнски светци са особено почитани от албанците през вековете, тъй като техните образи отговарят много точно на моделите на народните вярвания в страната, затова постепенно те биват приети като местни. Именно на този етап историята на светците в Албания се свързва с албанците като народ. Защо, обаче, някои светци са особено тачени от албанците, а други потъват в забрава? Окончателният отговор на този въпрос може да бъде даден от църковните историци и етнолози. Към момента ще се задоволим само с констатацията кои светци са особено почитани от албанците.
Нека се върнем към първите десетилетия на 17 век, периода непосредствено преди албанците, по разбираеми причини, да преминат към масова ислямизация. В монографията си Geografia Ecclesiastica dell’Albania, публикувана през 1934 г., йезуитския учен и голям албанолог Фулвио Кординяно (1887-1951) изброява около 275 католически църкви, съществували в Албания между последните десетилетия на 16 и средата на 17 век. Тези църкви носят имената на различни християнски светци, общо над 40, но при внимателно разглеждане се установява, че повече от половината от църквите от този период носят имената на четирима светци: Дева Мария, Свети Никола, Света Петка и Свети Георги.
Най-разпространена от всички светци в Албания е Дева Мария, алб. Shën Mëri. Култът към Богородицата се развива в Западна Европа към края на Средновековието, когато се усеща необходимост от женски образ, така да се каже богиня, паралелно с традиционния мъжки образ на бога в християнската църква. От 275 църкви, описани от Кордияно, най-много, 42, носят името на св. Мария. Съществували са католически църкви в: Улцин (сега Черна Гора), Шурдах, Дея, Дрищ, която като еcapitulum ecclesie S.Marie de Drivasto е регистрирана през 1353 г., Нарач (Шкодра), Хаймел (Шкодра), Ренс (Лежа), Фища (Лежа), Трошан (Лежа), Каливач (Лежа), Лежа (Лежа), Мъртур (Пука), Сурой (Кукъс), Шпърдаза (Мирдита), Маляй (Мирдита), Ндършена (Мирдита), Ндърфана (Мирдита), Люра (Дебър), Чидна (Дебър), Гур и Бард (Мат), Себаста (Ляч), Мбрет (Ляч), Курцай ( ), Кеп Родон (Дуръс), регистриран 1418 г., Брар (Тирана), датиращ от 12 век, Скутера (Тирана), Пълумбас (Тирана), Бучимас (Тирана), Линза (Тирана) и Бишкем (Пекин)
Много православни църкви и манастири също са посветени на Богородица: в Берат, датиращ от 1797, Пещан (Берат), Елбасан – от 1833 г., Арденица (Люшня), Аполония, Поян (Фиер) от началото на 13 век, Дърми  (Вльора) от 13-14 в., Дивър (Саранда) от 1604 г., Песа (Саранда), датиращ от 1770 г., Пикерас (Саранда) от 1672 г., Нивица-Бубар (Саранда), датиращ от 17 век, Малчан (Саранда), от ок. 1600 г., Мармиро близо до Орикум (Вльора) от началото на 10 век, Камено, североизточно от Делвина, Звърнец (Вльора) от 13-14 век, Горандзия (Гирокастра) от ок. 1600, Влахо-Горандзия (Гирокастра), от 1622, Кошовица (Гирокастра) от 1669, Саракинища (Гирокастра) от 1634, Ниван (Гирокастра) от 1702, Концка (Гирокастра) от 1789, Дувян (Гирокастра), Лонго (Гирокастра), Тренешища (Гирокастра), Ванистър (Гирокастра), Пешкъпи (Гирокастра) от началото на 10 в., Скора (Гирокастра) от 1773, Сопик (Гирокастра) от 1770, Леуса (Преняс) от 17 в., Косина (Преняс) от 12-13 век, Серанперат (Преняс) от 17-18 в., Лесковик (Ерсек), Бармаш (Ерсек) от 1616, Постенан (Ерсек) от 17-18 в., Ляшова (Ерсек), от 18 в., Воскопоя (Корча) от 1712 г., Виткук (Корча) от 17-18 в., Малиград на Преспенското езеро от 1345 г., Поградец, Нича (Поградец) от 18 в. и Лин (Поградец).
Дева Мария е специално почитана чрез поклоненията в деня на патронния й празник 15 август, алб. Shën Mëri e Gushtit. Православните християни честват този ден като Успение Богородично, алб. Fjetja e Shën Mërisë, отбелязван преди на 27 август по източния календар, а сега на 15 август по Грегориянския календар. Някои поклонения в чест на Богородица включват дълги походи към планинските върхове, които напомнят за предхристиянските култове: връх Томор, връх Гялица до Кукъс, планината Св. Леш до Круя, връх Къндревица в Курвелеш и връх Паштрик на границата между Албания и Косово. Петър Богдани (ок. 1630-1689) описва празненствата в последната от изброените планини през 1681 по следния начин:
“Те прекарват там цяла нощ, с барабани, свирки, танцувайки и пеейки. След полунощ започва смесено шествие – мюсюлмани, сърби и гърци със запалени восъчни свещи, чиято големина е пропорционална на възрастта им. Обикалят около върха на най-високата планина три часа  боси (някои от видните мюсюлмани на коне). [1] ”
В централна Албания бездетните жени отиват на брега на Кавая или Дуръс и се къпят в морето. Този ритуал, чрез който жените се надявали да забременеят, е изпълняван без много шум и по време на комунистическата диктатура. В Селта, в района на Шпат, централна Албания, на празничния ден се коли крава.
 В с. Бибай в Горна Река (Македония), Зимната Богородица, алб. Shën Mëria e Dimrit се чества от православните албанци на 4 декември. Православните албанци в самата Албания също отбелязват този ден, известен и като Явление Богородично на 21 ноември по Грегориянския календар. Традиция е на този ден да се запалят свещи и да се изпече хляб, който се освещава от свещеник и после се яде.
Също в Горна Река, в село Сенца (Сенце) се празнува деня на Малката Богородица алб. Shën Mëria e Vogël, рум. Sfanta Maria Mica, арум. Stamaria N’ica, който отбелязва раждането на Дева Мария на 21 септември стар стил, а сега 8 септември по нов стил. Този ден е известен и като Ден на пчелите, алб. Dita e bletëve, тъй като по това време се продават и купуват пчелните кошери. Родът Груда и град Шкодра отбелязва този празник на Дева Мария на 8 септември, а жителите на Вукъл и Никч (Мамурас) честват Богородица на 24 май.
Дева Мария е почитана от католическата църква в Албания като Покровителката на Шкодра или Мадоната от Шкодра, алб. Zoja e Shkodrës или Zoja e Bekueme (Свещената Мадона), известна и като Мадоната на добрия съвет. Празникът на Мадоната от Шкодра се отбелязва от всички католически родове на север. Четвъртият съвет на албанските епископи, преведен през 1895 г. обявява Покровителката на Шкодра за “Покровителка на Албания”. За нея има и специална легенда.
Мадоната в началото е била в малка църква в стара Шкодра, в подножието на цитаделата на крепостта Розафа, където католиците са се покланяли пред образа й, нарисуван с маслени бои. През 1467 г. османските войски обсаждат Шкодра и има опасност да сринат църквата,  образът чудодейно се откъсва от стената, излиза от сградата и отлита на запад над Адриатическо море към Италия. Следват го двама поклонници, Георги и Де Склавис. Образът на Девата намира покой в град Генецано близо до Рим, където в нейна чест е построена църква, църквата на Нашата покровителка на добрия съвет.
Храмът в Генецано се превръща в обект за поклонения от този момент. Около 1700 г. честването на Мадоната от Генецано се разпростира и сред арбрешите (итало-албанци) в Калабрия, особено в Сан Бенедето Улано, с помощта на духовника Стефано Родотà. Сегашната църква в Генецано е построена в началото на 20 век се посещава от много вярващи, които влизат вътре боси, най-много по време на патронния ден на Нашата покровителка на добрия съвет 26 април.
Църквата на Мадоната в Шкодра е била също обект на специална почит от страна на албанските католици. Дори през април 1946, година и половина след комунистическия преврат, около 2000 души участват в поклонение. Скоро след това църквата е затворена и превърната в зала за танци, а през 1967 г. по време на антирелигиозната комунистическа кампания, е срината до земята. 
Не по-малко важен от Дева Мария е Свети Никола, алб. Shën Koll. Той е най-познатият от православните светци и най-почитаният мъжки светец от православни и католици в Албания. Св. Никола е бил епископ в Лусия, Мала Азия, през четвърти век. По-късно, започвайки от 9 в. на изток и 11 в. на запад, той се превръща в един от най-обичаните светци, най-вече в православната религия. В Гърция той поема ролята на морския бог Посейдон и затова множество храмове по крайбрежието и на островите на Йонийско море са преименувани в негова чест. Така той става покровител на моряците и се свързва с водата. През 1087 г. тленните останки на св. Никола са откраднати от италиански търговски и положени в храм в Бари, който се намира на брега на протока Отранто, точно срещу албанския бряг, което без съмнение помага за утвърждаване на култа към него в югозападните Балкани.
Свети Никола е един от най-популярните християнски светци в Албания, почитан едновременно от католици, православни и мюсюлмани, като е считан за покровител на много от северните планински родове, един от които е родът Шкре
Албанският национален герой Скендербег (1405-1468), алб. Skënderbeu, първоначално e погребан в църквата “Св. Никола” в Лежа, датираща от 1459 г. От 275-те църкви, регистрирани от Кордияно, които са съществували в Албания в края на 16 в. и началото на 17 в., 40 (т.е. една седма част) са посветени на св. Никола, което е по-силно присъствие от всеки друг светец, с изключение на Дева Мария. Сред многото исторически съществували църкви, носещи неговото име са църквите в: Тугемил и Зупци (Черна гора), Кастрати (Мамурас), Шкрели (Мамурас), Балъз (Мамурас) от 1363, Дайч (Шкодра), Гур и зи (Шкодра), две църкви в град Шкодра – една в крепостта регистрирана през 1434 и една извън портите, San Nicolo appresso la porta  регистрирана 1416, Нънщат (Шкодра), Коман (Шкодра), Шаля (Шкодра), Топляна (Шкодра), Шкиеза (Шкодра), Арст (Пука), Арън (Кукъс), Яниева (Косово), Лежа (Лежа), Какарик (Лежа), Зеймен (Лежа), Мильот (Ляч), Гьонъм (Ляч), Орош (Мирдита) (Lteri i Shën Kollit), Мацукул (Мирдита), Гур и бард (Мирдита), Дзибър-хан (Мирдита), Сина (Дебра), Забзун (Булкиза), Окщун (Булкиза), Цудини (Круя), Priska (Тирана), Кяфмола (Тирана), Мушкета (Тирана), Фаг (Тирана), Першкоп (Тирана), Ятеш (Елбасан), Гаруня (Елбасан), Гьонъм (Елбасан), Ягодина (Елбасан), Молагеш (Елбасан), Кутърман (Либражд), Галюш (Пекин), Леванай (Кавая) и Замбища (Кавая).
Сред многото православни църкви и параклиси, посветени на св. Никола трябва да се споменат следните: Вранина (Черна Гора) с манастир от 1232, църква в Лин (Поградец) на Охридското езеро, регистрирана 1345 г.    църква във Воскопоя (Корча) от 1721-1722 г., две църкви, едната от които в манастир в Бобощица (Корча), Пърмет, Липа (Пърмет) от 18 век, Курян (Фиер) от 13-14 век, Ванай (Фиер) от 1777, Крутя е сипърме (Люшня) от 1811 г., Тошкъс (Люшня) от 1811 г., Кавая (Кавая) от 1870, Валъш (Елбасан) от 16 в., Шелцан (Елбасан) от 14 в., Хормова (Тепелена), Перондиа (Кавая) от 10 в., Хумелица (Гирокастра), Поличан (Гирокастра, Топова (Гирокастра) от 1788 г., Саракинища (Гирокастра) от началото на 17 в., Сопик, Дровян (Делвина) от 16 в., Дивър (Саранда) от 1736, Нивица-Бубар (Саранда), Мосопотам (Делвина) от края на 13 в. и манастир на св. Никола на брега на Акрокеравния, скалист морски нос в Северозападен Епир.
Денят на св. Никола е 6 декември, предхристиянски празник, който се е отбелязвал в Албания от християни и мюсюлмани в чест на завръщането на душите на мъртвите, за което се е колила и пекла овца на шиш, алб. fërlik. Жертвеното животно се държи една седмица преди празника в къщи. В Хот, Груда и Кастрати празникът на св. Никола продължава цяла седмица. Обичай е на север в нощта на св. Никола да се запали свещ и да се остави вратата отворена, така че той и душите на мъртвите да влязат в къщата и да участват в празненството. Домакинът вдига чашата с ракия и произнася тост “Нека нощта на св. Никола ни помага”, алб. “Nata e Shënkollit na nihmoftë”!  В някои райони се запалват три свещи за митологичните юди, за да не правят злини. Колкото повече горят свещите, толкова повече благоденствие ще има в къщата. Проклятие, изричано от северните планинци е “Дано дяволът ти духне свещта на св. Никола”.  Враждуващите в Шкрели често сключват беса, примирие, за да може да се отпразнува добре деня на техния светец-покровител. Традиция сред северните планинци е също така враждуващите семейства да се срещнат в деня на св. Никола, за да постигнат помирение и край на отмъщенията. В Горна Река (Македония) се осветява с кръста ритуален хляб и след това се разчупва и изяжда от присъстващите в къщи. В Косово, а и на други места, празникът на св. Никола е известен сред не християните като Кръстовден  и, въпреки че вече не се отбелязва, в паметта на хората съществува като почивен ден, т.е. ден, в който не бива да се работи.
Св. Никола е отбелязван и на 9 май, тъй като тогава са преместени тленните му останки в Бари през 1087 г. Селата Шкрели и Шаля празнуват майския св. Никола, когато потеглят със стадата си към летните пасбища.
Св. Никола е герой в много албански легенди. Според една от тях той дошъл в деня на честването му в къщата на един беден човек, където го посрещнали много топло, но не му дали храна, тъй като семейството било бедно и нямало нищо за ядене. Никола поискал единственият син на селянина да бъде сложен в печката и изпечен за вечеря. Тъй като беднякът нямал какво друго да предложи, той се подчинил на странното искане. Но, какво да видиш, няколко часа по-късно, когато отворили вратата на печката, се оказало, че няма огън, а момчето си играело вътре с торба жълтици, дарени му от св. Никола.
Третият светец, за който става дума е по-специален, защото ако трябва да сме точни, той всъщност не съществува напълно. Св. Петка, алб. Shënepremte или Prende, в гегийския диалект позната като Prenne или Petka, гр. Paraskevi, рум. Sfǎnta Paraschiva, е предхристиянско божество, което се идентифицира от католическата църква със св. Ана, майката на Дева Мария. В Албания тя е позната все пак като св. Петка.
В гръцкия вариант има легенда за християнската мъченица св. Параскева, според която император Антоний хвърля врящо олио в лицето й и я ослепява, но зрението й се възстановява чрез молитва. Тази светица, за която няма исторически сведения е много популярна в Албания и Гърция, а и на други места на Балканите. Много села и църкви в Албания носят нейното име. От 275 католически църкви, регистрирани като съществували в Албания в края на 16 и началото на 17 век, 33 носят нейното име, т.е. една осма са посветени на тази загадъчна фигура, което я нарежда на трето място по популярност след Дева Мария и св. Никола. Католически църкви, посветени на св. Петка има в: Хот (Мамурас), Ширк (Шкодра), Юбан (Шкодра), Маврик (Шкодра), Мегула (Шкодра), Палч, Крюези (Пука), Арст (Пука), Арън (Кукъс), Ктела (Мирдита), Рея (Мирдита), Балдрен (Лежа), Курбин (Ляч) с манастир регистриран през 1457, Гур и бард (Мирдита),Будул (Круя), Бубч (Круя), Кус (Тирана), Лялм (Тирана), Цирма (Тирана), Пайенга (Елбасан), Шъмил (Елбасан), Полис (Либражд), Бързеста (Либражд), Стърбег (Кавая) и Бабуня (Люшня). Сред православните църкви, посветени на св. Петка са тези в: Чета (Круя), Лин (Поградец), Валъш (Елбасан), Брайлят (Делвина), Корча от преди 1487, Люкова (Саранда) от 1767, Нивица-Бубар (Саранда), Кониспол (Саранда), Пърмет от 1776, Хломо (Гирокастра) от 19 в., Водина (Гирокастра) от 18 в. и Сука Лябова (Гирокастра).
Християни и мюсюлмани са ходели заедно на поклонения до църквата на св. Петка в долината на Курбин. Там психически болни прекарвали в църквата дни и нощи с надеждата за излекуване от болестта им.
Св. Петка се свързва с култа към Венера, поради латинското й име Венеранда, рум. Sfǎnta Vineri. Етимологически денят петък в романските езици лат. dies veneris, итал. venerdi, фр. vendredi произхожда от Венера, който преведен на албански е e premte, чл. e premtja. На гръцки петък е съответно Paraskevi. Фактът, че римската богиня на любовта и красотата е вплетена в култа към св. Петка се наблюдава и в други аспекти. Покровителката Петка (гегийски диал. Zoja Prenne), позната като Покровителка на красотата  (гегийски диал. Zoja e Bukuris) се е чествала специално от жените в северна Албания. На патронния й ден, 26 юли, който е и ден на св. Ана, жените се обличат с най-хубавите си дрехи и слагат на видно място хаван и чукче, които са явни еротични символи. Свещената за св. Петка дъга е известна сред народа като “коланът на св. Петка”. Според легендата всеки който успее да прескочи над дъгата ще смени пола си.
Смята се, че култът към св. Петка е специално подхранван от църквата Албания като стратегия за противостоене на исляма. Асоциацията й с петъчния ден означавало, че вярващите ще са заети със службата в нейна чест в петък и няма да участват в петъчните молитви в джамията.
Четвъртият и последен от най-почитаните в Албания светци е св. Георги, алб. Shëngjergji. От 275-те църкви, регистрирани от Кордияно, 19 са посветени на св. Георги, което го нарежда четвърти след Дева Мария, св. Никола и доста мистериозната св. Петка.  Църкви, носещи неговото име има в: Бар (сега Черна гора), Шън Герги (Свети Георги) на р. Буна, Сапа (Шкодра), Дрищ (Шкодра), Кукъл (Шкодра), Нъншат (Шкодра), Топляна (Шкодра), Търбун (Пука), Цакаля (Ляч), Ндърфана (Мирдита), регистрирана през 1457, Мацукул (Мирдита), Реч (Дебра), Мухур (Дебра), Бържита (Тирана), Шънгерги (Тирана), Туян (Тирана), Тодорени (Тирана), Видас (Елбасан), Мурас (Елбасан), Шъмил (Елбасан), Бена (Елбасан) и Полис (Либражд). Православни църкви с името св. Георги има в: Берат от 14 в., Рет-Либофша (Фиер) от 1776, Струм (Фиер) от 1801, Корча, Виткук (Корча) от 18 в., Шипска (Корча) от 18 в., Бобощица (Корча), Никова (Гирокастра), Терихат (Гирокастра), Влахо-Горандзи (Гирокастра), Ванища (Гирокастра) от 18 в., Кране (Делвина), Лешница е сипърме (Саранда) от 1525, Дема (Саранда) от 17 в., Волотери между Нивица-Бубар и Саранда (Саранда) от 18 в. Към настоящия момент има православна църква св. Георги в гр. Дурес.
Св. Георги се чества на 23 април, което бележи началото на лятото в Албания. В стари времена това е било началото на новата година и е свързано с много народни обичаи, повечето от които са свързани с растежа на децата, домашните животни и реколтата. Това е кулминационна точка от християнския календар сред Албанците, поне що се касае до народните обичаи. В Косово и Македония денят на св. Георги се отбелязва на 6 май по източния календар. На този ден се яде специално ястие от тесто и кисело мляко, което се пече няколко часа върху жарава и се нарича флия алб. flija. В Подуйево се бере коприва, топи се във вода и с нея се пръскат децата, за да им се даде сила. В Прешево децата наистина биват къпани в коприва. В Тетово селяните от подножието на Шар планина къпели децата си във вода от р. Вардар, която донасяли предишната вечер и смесвали с червени цветя, боядисани в червено черупки от яйца, цвят от дърветата и т.н. След къпане водата се хвърляла обратно в реката и заедно с нея всички потенциални злини за децата. Традицията да се къпят децата в пролетни цветя и цвят е все още популярна в Косово и западна Македония. Цветя се поставят и под възглавницата на детето преди лягане. В Шаля овчарите събират цветя и билки в деня на св. Георги и хранят с тях домашните животни, които биват украсени с бръшлянови листа и биват окадени с тамян. В северните планини се е смятало, че билките и растенията имат особено силни лечебни свойства, ако се берат между двата празника на св. Георги. В Шкодра децата украсяват вратите с клонки и цветя, набрани преди изгрев слънце. В Мирдита се смятало, че ако има буря с гръмотевици между двата празника на св. Георги, тогава през лятото няма да има змии. Денят на св. Георги е празник и на циганите, а в мюсюлманската традиция е известен като Rûz-i hazir или chidr. Православните от Кичница, Горна Река (Македония) празнуват и зимния св. Георги (Shën Gjergj i Dimrit) на 9 декември.
 До Беш в подножието на планината Дайти, североизточно от Тирана има пещера, която носи името на св. Георги. Жителите на планината смятали пещерата за свещена и ходели там на поклонение, особено в деня на св. Георги. Там колели жертвени животни, печели ги на шиш, след което ядели и пиели в пещерата. Запалвали се свещи и се оставяли монети, за да може светеца да помогне на болните и изтощените. Хората, които били много болни и не можели да пътуват до там, изпращали дрехите си да престоят в пещерата 24 часа. Смятало се, че носенето на дрехи, пропили благословения дух на светилището и пиенето на вода, донесена от там, ще ускори оздравяването.
В албанските легенди св. Георги се явява и като ловецът-герой в планините. Според една народна приказка той убива ламята (алб. kulshedra) и спасява дъщерята на царя от сигурна смърт. Мюсюлманите приписват неговите героични дела на светеца на бекташийката шиитска секта Сари Салтък.

Превод от английски: Р. Бейлери

[[Категория:Светци]]