Преглед на кода на Автокефалия

'''Автокефалия''' (от гр. αυτός – сам, самостоятелен, отделен, независим и κεφαλή – глава, началник) е термин, който се употребява в [[Църква]]та след началото на V век, когато е приложим както към светски, така и към църковни организации, имащи своя върховна независима власт. Автокефалията е форма на независимо [[църковно устройство]] и самостойна административна уредба – специфична [[канон|каноническа]] институция на дадена [[поместна църква]] с ранг на [[архиепископия]], [[митрополия]] или [[патриаршия]], утвърдила се по пътя на [[мисия|мисионерски]], духовен и културен възход и получила всеобщо междуцърковно признание.

Основните белези на автокефалията са:

# Организация на хомогенна, понякога в [[етнос|етническо отношение]] или в границите на независима национална държава значителна християнска общност със строго определен [[диоцез]], административна и [[юрисдикция|юрисдикционна]] независимост по отношение на всички останали църкви.
# Наличие на достатъчно голям брой вярващи, ръководени от поне трима [[архиерей|архиереи]]
# Право на избор, [[хиротония|ръкополагане]] и утвърждаване на собствен предстоятел, както и на останалите [[йерарх|йерарси]], образуващи [[синод|Св. Синод]]
# През време на [[богослужение]] [[йерархия]]та на автокефалната църква споменава само своя предстоятел, а той самият – главите на останалите автокефални църкви
# Право на свикване на [[поместен събор|поместни събори]], организиране на местно [[църковно законодателство]] и [[църковен съд|съдопроизводство]]
# Самостоятелно [[освещаване]] на св. [[Миро]]
# Свобода за [[канонизиране]] на местни [[светец|светци]]

[[Категория:Канонично право]]
[[Категория:Поместни църкви]]