Преглед на кода на Тайнство

Тайнството (mysterion - гр. ез.) е действие на Божията [[благодат]] върху човека. Днес е прието схващането, че в [[Църква]]та има седем тайнства: [[кръщение]], [[миропомазване]], [[евхаристия]], [[хиротония]], [[брак]], [[покаяние]] и [[елеосвещение]]. Всъщност на Изток [[доктрина]]та за седемте тайнства се появява едва през 13 век в изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил Палеолог по повод подготвяната [[уния]]. Това изповедание е изготвено от латински [[богослов]]и. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към символичните числа, сред които най-популярното е именно седем. 

Във Византия никога не се извършва официално ограничаване на броя на св. тайнства, а изразът тайнство се използва най-вече в смисъл на "тайнството на спасението". Човек става причастен към това "тайнство на спасението" чрез различни освещаващи действия на Божията благодат върху човека. Тоест, [[Православието]] разбира тайнствата като аспекти на едно уникално тайнство, извършвано в Църквата.[[Категория:Тайнства]]