Преглед на кода на Желязната църква “Св. Стефан”

В средата на XIX век българската колония в Истанбул наброява над 50 хиляди души главно занаятчии и търговци и немалък кръг културни дейци. Цариградските българи се оказали най-дейни в църковно–народната борба и през есента на 1849 г. се сдобили със свой молитвен дом. За тази цел княз Стефан Богороди дарил имот от две каменни къщи и една дървена къща с голям двор в квартал “Фенер”. На 17 октомври 1849 г. бил издаден официален султански ферман, който позволявал на българите, живеещи в турската столица, да имат собствена църква в квартала Фенер. Долният етаж на дървената къща бил превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созополско-ахтополския митрополит. По-късно параклисът прераснал в самостоятелен храм (известен като Дървената църква), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. На следващата 1850 година с камъните от разрушените две къщи срещу първата църква бил завършен строеж на т. нар. Метох – голяма триетажна каменна постройка с 25 стаи. Така се оформил духовният център на цариградските българи на около 300 м. от Цариградската гръцка патриаршия. След Освобождението седалището на Българската екзархия останало в турската столица. Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф в църковния двор започнал строеж на нов храм, чийто основен камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 г.[[Категория:Храмове]]