1
редакция
Промени
Нова страница: '''Светият Дух''' (в християнството) е едно от лицата на Светата троица, третат...
'''Светият Дух''' (в [[християнство]]то) е едно от лицата на [[Света Троица|Светата троица]], третата [[ипостас]] на триединния [[Бог]]. ([[старогръцки]] - Άγιο Πνεύμα, [[латински]] - Sanctus Spititus, [[иврит]] - רוח הקודש). Християните вярват, че Светият Дух по време на цялата история е давал на определени лица, групи и цели народи своите благодатни дарове, които се предоставят на всеки вярващ посредством [[тайнство|тайнствата]].
== Определение ==
Светият дух, като едно от лицата на Светата Троица, има нетварен произход. Т.е. за разлика от останалите духове – [[ангел]]и и други, споменаващи се в [[Библия]]та, той не е сътворен, а е предначален. Въпреки че по определение изхожда от [[Бог Отец]], това изхождане не се разбира във времеви аспект, а като непрекъснато и вечно изхождане, като начин да се определи отношението на Светия Дух с другите две ипостаси на Триединния Бог.
== Никейско-цариградски Символ на вярата ==
Вторият вселенски събор (Константинопол, 381) фиксира учението на [[Църква]]та за Светия Дух. Осмият член от Никейско-цариградския [[символ на вярата]] гласи „(Вярвам) и в Светия Дух, Господа, Животворящия, който изхожда от Отца, комуто се покланяме и когото славим наравно с Отца и Сина и който е говорил чрез пророците”.
Тук трябва да се уточни, че между различните християнски [[конфесия|конфесии]] има известни различия не само в тълкованията на този член от Символа на вярата, но и в самия текст. През 6 век в Западната църква (по-специално, първоначално в Испания, св. [[Исидор Севилски]]), добавя думата Filioque – т. е. Светият Дух ''изхожда'' ''(произлиза)'' не само от Отца, а и от [[Бог Син|Сина]]. Тази поправка е и една от основните формални причини за [[велика схизма|схизмата]]та между Западната и Източната църква през 11 в. От една страна [[Протестантство|протестантските]] конфесии наследяват от [[римокатолицизъм|Римокатолицизма]] добавката, от друга страна, древните дохалкидонски църкви – [[Древноизточни църкви|коптска, етиопска, арменска,]] се придържат към първоначалния текст, заедно с [[Православие|Православната църква]]. Трябва обаче да се отбележи, че въпреки съществуването на Запад на поправката, тя в продължение на векове не е повод за разкол. Съвременните тълкования говорят, че става дума по-скоро за различни интерпретации на една и съща идея, отколкото за фундаментално различие. Въпреки това основните общности, аргументирайки се с различни доводи, настояват на своята версия.
== Светият Дух в Библията ==
=== Стар завет ===
За първи път Духът – (רוח) се споменава още в книга [[Битие (библия)|Битие]]. „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). По-нататък при сътворяването на човека: „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7). В староеврейския език думата, преведена на български (Издание на св. Синод, С, 1991) като дихание, е именно (רוח). Това дава основание на мнозина [[богослов]]и да асоциират това дихание именно със Светия Дух.
По-нататък в старозаветните книги Светият Дух се явява предимно като източник на свръхестествени дарби за избрани [[харизма]]тични личности, или за свръхестествени явления при важни исторически събития. Например:
* [[Самсон]]: „И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре…” (Съд. 14:6)
* [[Давид (Библия)|Давид]]: „…и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчестваше…” (1 Царства, 19:23)
В тези, и подобни случаи, християнската [[теология]] вижда проява на своята тринитарна доктрина в старозаветните писания и тяхното тълкуване, специфично християнско, не съвпада с разбирането на тези пасажи от страна на ортодоксалния [[юдаизъм]].
=== Нов завет ===
В [[нов завет|Новия завет]] разбирането за Светия дух е значително по-ясно и разработено.Тук това разбиране освен по-широки мистични, придобива и ясно изразени [[етика|етични]] параметри. Духът вече не е просто „участник” в свещената история, но и екзистенциална и духовна величина, водеща по-пътя на [[религия|религиозното]] и нравственото усъвършенстване.
==== Свещена история ====
* При непорочното зачатие ([[Благовещение]]): „…Йосифе, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго” (Мат. 1:20). „…Дух Светий ще слезе върху ти, и славата на Всевижния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий” (Лук. 1:35).
* При [[Кръщение]]то на [[Исус Христос|Иисус Христос]] на [[Йордан (река)|река Йордан]] ([[Богоявление]]): „И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е моето благоволение”. „Аз (Св. Йоан Кръстител) ви кръстих с вода, а, а той ще ви кръсти с Дух Светий”. (Марк 1:8)
* При слизането на Светия Дух над апостолите (Петдесетница): „И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят”. (Деян. 2:4)
==== Етика ====
* „Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят”. (Мат. 12:31-32) Това пряко сочи централното място на разбирането на идеята за Светия дух в християнството. Св. ап. Павел изрежда: "А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание". (Гал 5:22-23)
==== Апостолски тълкувания ====
Писателите на новозаветните книги – [[апостол]]ите, често използват в изказа си понятието „Свети Дух”.
* „Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;. едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; . едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос”. (1 Кор. 12:7-11)
== Светият дух и практиката на християнството ==
Светият Дух е неразделен елемент от практиката на християнските общности във всичките ѝ аспекти. Най-важна е ролята му при църковните тайнства (седем на брой, макар някои протестантски общности да ги ограничават до две). Основните християнски конфесии обаче са единодушни, че без [[благодат]]ното участие на Светия Дух, тайнството като такова е невъзможно. Понятието за Светия дух присъства и в множество изповедни формули, [[молитва|молитви]] и т. н.
== Изобразяване на Светия Дух в иконографията ==
* Като гълъб – при сцени като Благовещение, Богоявление и изображенията на Св. Троица (новозаветна).
* Като ангел – условно, при т. нар. „Старозаветна троица”. Според учението на Църквата, тримата ангели, срещнали се с Авраам и съобщили му за раждането на сина му Исаак и за бъдещата участ на [[Содом и Гомор]] (Бит. Гл 12), са предобраз на Светата троица. В изображението на тази Троица, единият от ангелите е именно Светият Дух.
* [[Петдесетница]] – условно, при слизането си над апостолите (Деян. 2:3), Светият дух се е явил във вид на огнени пламъци над главите им. Така огнените пламъци са се превърнали в един от символичните начини за изобразяване на Светия Дух.
== Външни препратки ==
== Определение ==
Светият дух, като едно от лицата на Светата Троица, има нетварен произход. Т.е. за разлика от останалите духове – [[ангел]]и и други, споменаващи се в [[Библия]]та, той не е сътворен, а е предначален. Въпреки че по определение изхожда от [[Бог Отец]], това изхождане не се разбира във времеви аспект, а като непрекъснато и вечно изхождане, като начин да се определи отношението на Светия Дух с другите две ипостаси на Триединния Бог.
== Никейско-цариградски Символ на вярата ==
Вторият вселенски събор (Константинопол, 381) фиксира учението на [[Църква]]та за Светия Дух. Осмият член от Никейско-цариградския [[символ на вярата]] гласи „(Вярвам) и в Светия Дух, Господа, Животворящия, който изхожда от Отца, комуто се покланяме и когото славим наравно с Отца и Сина и който е говорил чрез пророците”.
Тук трябва да се уточни, че между различните християнски [[конфесия|конфесии]] има известни различия не само в тълкованията на този член от Символа на вярата, но и в самия текст. През 6 век в Западната църква (по-специално, първоначално в Испания, св. [[Исидор Севилски]]), добавя думата Filioque – т. е. Светият Дух ''изхожда'' ''(произлиза)'' не само от Отца, а и от [[Бог Син|Сина]]. Тази поправка е и една от основните формални причини за [[велика схизма|схизмата]]та между Западната и Източната църква през 11 в. От една страна [[Протестантство|протестантските]] конфесии наследяват от [[римокатолицизъм|Римокатолицизма]] добавката, от друга страна, древните дохалкидонски църкви – [[Древноизточни църкви|коптска, етиопска, арменска,]] се придържат към първоначалния текст, заедно с [[Православие|Православната църква]]. Трябва обаче да се отбележи, че въпреки съществуването на Запад на поправката, тя в продължение на векове не е повод за разкол. Съвременните тълкования говорят, че става дума по-скоро за различни интерпретации на една и съща идея, отколкото за фундаментално различие. Въпреки това основните общности, аргументирайки се с различни доводи, настояват на своята версия.
== Светият Дух в Библията ==
=== Стар завет ===
За първи път Духът – (רוח) се споменава още в книга [[Битие (библия)|Битие]]. „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). По-нататък при сътворяването на човека: „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7). В староеврейския език думата, преведена на български (Издание на св. Синод, С, 1991) като дихание, е именно (רוח). Това дава основание на мнозина [[богослов]]и да асоциират това дихание именно със Светия Дух.
По-нататък в старозаветните книги Светият Дух се явява предимно като източник на свръхестествени дарби за избрани [[харизма]]тични личности, или за свръхестествени явления при важни исторически събития. Например:
* [[Самсон]]: „И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре…” (Съд. 14:6)
* [[Давид (Библия)|Давид]]: „…и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчестваше…” (1 Царства, 19:23)
В тези, и подобни случаи, християнската [[теология]] вижда проява на своята тринитарна доктрина в старозаветните писания и тяхното тълкуване, специфично християнско, не съвпада с разбирането на тези пасажи от страна на ортодоксалния [[юдаизъм]].
=== Нов завет ===
В [[нов завет|Новия завет]] разбирането за Светия дух е значително по-ясно и разработено.Тук това разбиране освен по-широки мистични, придобива и ясно изразени [[етика|етични]] параметри. Духът вече не е просто „участник” в свещената история, но и екзистенциална и духовна величина, водеща по-пътя на [[религия|религиозното]] и нравственото усъвършенстване.
==== Свещена история ====
* При непорочното зачатие ([[Благовещение]]): „…Йосифе, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго” (Мат. 1:20). „…Дух Светий ще слезе върху ти, и славата на Всевижния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий” (Лук. 1:35).
* При [[Кръщение]]то на [[Исус Христос|Иисус Христос]] на [[Йордан (река)|река Йордан]] ([[Богоявление]]): „И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е моето благоволение”. „Аз (Св. Йоан Кръстител) ви кръстих с вода, а, а той ще ви кръсти с Дух Светий”. (Марк 1:8)
* При слизането на Светия Дух над апостолите (Петдесетница): „И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят”. (Деян. 2:4)
==== Етика ====
* „Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят”. (Мат. 12:31-32) Това пряко сочи централното място на разбирането на идеята за Светия дух в християнството. Св. ап. Павел изрежда: "А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание". (Гал 5:22-23)
==== Апостолски тълкувания ====
Писателите на новозаветните книги – [[апостол]]ите, често използват в изказа си понятието „Свети Дух”.
* „Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;. едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; . едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос”. (1 Кор. 12:7-11)
== Светият дух и практиката на християнството ==
Светият Дух е неразделен елемент от практиката на християнските общности във всичките ѝ аспекти. Най-важна е ролята му при църковните тайнства (седем на брой, макар някои протестантски общности да ги ограничават до две). Основните християнски конфесии обаче са единодушни, че без [[благодат]]ното участие на Светия Дух, тайнството като такова е невъзможно. Понятието за Светия дух присъства и в множество изповедни формули, [[молитва|молитви]] и т. н.
== Изобразяване на Светия Дух в иконографията ==
* Като гълъб – при сцени като Благовещение, Богоявление и изображенията на Св. Троица (новозаветна).
* Като ангел – условно, при т. нар. „Старозаветна троица”. Според учението на Църквата, тримата ангели, срещнали се с Авраам и съобщили му за раждането на сина му Исаак и за бъдещата участ на [[Содом и Гомор]] (Бит. Гл 12), са предобраз на Светата троица. В изображението на тази Троица, единият от ангелите е именно Светият Дух.
* [[Петдесетница]] – условно, при слизането си над апостолите (Деян. 2:3), Светият дух се е явил във вид на огнени пламъци над главите им. Така огнените пламъци са се превърнали в един от символичните начини за изобразяване на Светия Дух.
== Външни препратки ==
