64
редакции
Промени
редакция без резюме
===Двадесети век===
[[Image:Fon-du-Lac Circus.jpg|right|thumb|300px|Епископско ръкоположение на Региналд Велер като помощник на епископ на Фон-Ду-Лак, 1900.]]
Западният обряд продължил да се развива. През 1890 г. в Швейцария стара католическа швейцарска старокатолическа енория в Уисконсин била , ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, който я наследил била приета от отец епископ Владимир (Соколовски). Но скоро след това Отец Вилат повел църквата присъединил енорията си към Сирианската православна Църква (т нар. "Яковити"), а по стъпките на [Старокатолицизъм|-късно отново се завърнал в Старокатолицизма]. През 1911 г. старокатолическият eпископ Арнолд Харис Матю, стар католически eпископ, влязъл в съюз уния с Антиохийската патриаршия, но скоро след това се оттеглил, оставяйки след себе си модел за бъдещето на западния обряд и неговото присъединяване към православието. През 1926 г. ''Полската католическа национална църква'', състояща се от шест енории, била приета се присъединила към в Полската православна църква . Тя служила литургията на Свети Григорий и процъфтявала, докато не била премахната от нацистите. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html] [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-four.html]
Връзките на св. Тихон със западния обряд били още по-трайни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някои от епископите били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, като в същото време запазят англиканската литургия. Св. Тихон взел през 1892 г. "Книгата за общи молитви" (Book of Common Prayers), заинтересуван от приложимостта на подобна идея. През 1904 г. Светият синод допуска подобна възможост. Свети Тихон включва многобройни бележки относно това как книгата може да бъде използвана по православен начин. Свети Тихон не приел в общение никой англикан, служещ с англиканската литургия, но поставил основата за бъдещо приемане, както и литургиката на St. Tikhon did not receive any Episcopalians who used revised Anglican forms, but it lay the groundwork for the reception and liturgics of the Western Rite Vicariate. [3]
