7
редакции
Промени
допълнение за правата на автономната църква
Автономната църква е поместна [[Православна църква]], която има автономен статут, тоест притежава непълна самостоятелност. Няма единодушие между Православните църкви за броя на автономните църкви в православния свят. [[Руската православна църква]] признава към настоящия момент четири автономни църкви - [[Синайска архиепископия]] под [[юрисдикция]]та на [[Йерусалимската патриаршия]], [[Финландска православна църква]] под юрисдикцията на [[Константинополската патриаршия]], [[Японска православна църква]] под юрисдикцията на [[Московската патриаршия]] и [[Китайска православна църква]] също под юрисдикцията на Московска патриаршия. Статут близък до автономията има [[Украинската православна църква]], която е в състава на Московската патриаршия. Архиерейският събор през 2000 г. й определи статут на самоуправляема Църква с "широка автономия".
Константинополската патриаршия счита единствено за свое право даването на автономен или автокефален статут на други поместни църкви. Затова в своите [[диптих]]и тя не включва църквите, получили автономия от Московската патриаршия. Освен това през 1996 г. Св. Синод на Константинополската патриаршия взема решение за основаване на [[Естонска автономна православна църква]], което решение и до днес се оспорва от Московска патриаршия. Така за Константинополската патриаршия автономните православни църкви днес са три: Синайска, Финландска и Естонска.
Автономната църква не може да избира сама своя [[първойерарх]] - той се поставя от висшите йерарси на нейната църква-майка. Главната църква утвърждава и [[устав]]а на автономната поместна църква. Автономната църква не може сама да освещава св. [[миро]], но го получава от първенствуващата църква. Висшият [[епископ]] на автономната църква е подсъден на висшата съдебна власт на първенствуващата църква, която се явява и висша апелационна инстанция за поместната църква.
[[Категория: Църковно устройство]]
