38
редакции
Промени
Нова страница: '''Христо Николов Кодов''' е роден на 15 (28) август 1901 г. в Калофер. Прекарва детството си в [[Конс...
'''Христо Николов Кодов''' е роден на 15 (28) август 1901 г. в [[Калофер]]. Прекарва детството си в [[Константинопол|Истанбул]]. Там за първи път се появяват интересите му към на езикознанието. Завърнал се в България през 1916 г., на следващата година постъпва в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], която завършва през 1923 г., след което – до 1927 г. – следва славянска филология в [[Софийски университет “Св. Климент Охридски”|Софийския университет “Св. Климент Охридски”]]. През време на обучението си слуша лекции при [[Беньо Цонев]], [[Любомир Милетич]], [[Йордан Иванов]], [[Иван Шишманов]], [[Боян Пенев]] и др. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният [[Стефан Младенов]], който го насочва към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание.
Завършва обучението си с кратка специализация в [[Полша]], където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, която изиграва важна роля в изграждането му като специалист, е [[Маню Стоянов]], който през 60-те години го привлича за съвместна работа по описа на славянските [[ръкопис]]и в [[Народна библиотека|Народната библиотека]].
Завърнал се от Полша, той е назначен за преподавател по класическите езици в [[Първа мъжка гимназия]] в [[София]]. Още в самото начало на учителските си години публикува своята първа научна монография: ''Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена'' (С., 1929 г.). Следват нови научни публикации, важно място сред които заема ''Езикът на тракийските българи'' (1935 г.) – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.
Събитията след 9 септември 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия учен. След 1944 г. липсват сведения за живота му. Официално нищо не е известно за неговия живот и дейност, чак до времето на [[Никита Хрушчов]] и отзвука от настъпилото общо ''разведряване'' в България в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от [[Боряна Христова]], която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер”.
Заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години проф. Кодов отново се появява на научното поприще като сътрудник на [[БАН]] и Народната библиотека, а от 1965 г. вече и официално – нещатен сътрудник на [[Институт по история на БАН|Института по история ]] на БАН. От началото на 1977 г. той е “старши научен сътрудник, ІІ степен” в [[Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия|Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия]] (решение на Научния съвет на института от 7 февруари 1977 г.). По решение на Св. Синод на [[Българска православна църква|БПЦ]] от 19 март с.г. той е назначен на постоянна работа в Института, а по-късно става и негов заместник-директор.
Междувременно проф. Кодов преподава и в [[Духовна Академия “Св. Климент Охридски”|Духовната Академия “Св. Климент Охридски”]], където чете лекции по дисциплината [[Църковнославянски език]] (с оглед на [[старобългарски език|старобългарския]]). В това си качество той е и член с право на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт от момента на неговото учредяване.
През 1978 и 1979 г. проф. Кодов е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в [[Зографски манастир “Св. Георги Победоносец”|Зографския манастир]] на [[Света Гора|Атон]] и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. “Ленин” 19, проф. Кодов остава свързан до края на живота си. Кръгът на преките и непреките негови ученици днес включва много от научните работници в областта на [[славистика]]та като цяло, както и преподаватели по [[богословие]] и висши [[църковен клир|клирици]] на БПЦ.
Проф. Христо Кодов напуска този свят след кратко боледуване на 17 юли 1982 г. Опелото му извършва на 19 юли лично приснопаметният [[Стоби|Стобийски]] [[епископ]] [[Арсений]] (по-късно [[Пловдив]]ски [[митрополит]], а по-това време Главен секретар на Св. Синод) в храма на Централните софийски гробища, заедно с множество [[свещеник|свещеници]]. Надгробно слово произнася един от най-близките ученици на професора – [[Божидар Райков]]. На опелото присъства цветът на българската славистика.
Списъкът с научните трудове на проф. Кодов е дълъг. Сред най-важните издания, плод лично на неговото перо или в съавторство, са:
''Един непознат препис на службата на Кирил Философ'' (С., 1963); ''Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека'' (т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов; ''Енински апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век)'' (С., 1965), заедно с [[Кирил Мирчев]]; ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките'' (С., 1969); ''Климент Охридски. Събрани съчинения'' (т. І, С., 1970; т. ІІ, С., 1977 и т. ІІІ, С., 1973), заедно с [[Боньо Стоянов Ангелов]], [[Куйо Куев]] и [[Климентина Иванова]]; ''Старобългарски музикални паметници'' (С., 1975), заедно със [[Стоян Петров]]; ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора'', т. I (С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и ''Стефан Кожухаров''; ''Славянски ръкописи в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]'' (С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова. На проф. Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес [[Кирило-Методиевска енциклопедия]], в издаването на която той е един от основните редактори. Той остава в историята на българското [[литературознание]] и като член на редакционната колегия на поредицата “Старобългарска литература”.
За него: “Христо Кодов” от Боряна Христова (енциклопедия Българска книга, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248); “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” от Иван Буюклиев (''Съпоставително езикознание'', 1/1983, с. 125-127) и “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” от [[Тодор Събев]] (''Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ'', т. І. С., 1978, с. 9-18).
Завършва обучението си с кратка специализация в [[Полша]], където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, която изиграва важна роля в изграждането му като специалист, е [[Маню Стоянов]], който през 60-те години го привлича за съвместна работа по описа на славянските [[ръкопис]]и в [[Народна библиотека|Народната библиотека]].
Завърнал се от Полша, той е назначен за преподавател по класическите езици в [[Първа мъжка гимназия]] в [[София]]. Още в самото начало на учителските си години публикува своята първа научна монография: ''Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена'' (С., 1929 г.). Следват нови научни публикации, важно място сред които заема ''Езикът на тракийските българи'' (1935 г.) – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.
Събитията след 9 септември 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия учен. След 1944 г. липсват сведения за живота му. Официално нищо не е известно за неговия живот и дейност, чак до времето на [[Никита Хрушчов]] и отзвука от настъпилото общо ''разведряване'' в България в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от [[Боряна Христова]], която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер”.
Заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години проф. Кодов отново се появява на научното поприще като сътрудник на [[БАН]] и Народната библиотека, а от 1965 г. вече и официално – нещатен сътрудник на [[Институт по история на БАН|Института по история ]] на БАН. От началото на 1977 г. той е “старши научен сътрудник, ІІ степен” в [[Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия|Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия]] (решение на Научния съвет на института от 7 февруари 1977 г.). По решение на Св. Синод на [[Българска православна църква|БПЦ]] от 19 март с.г. той е назначен на постоянна работа в Института, а по-късно става и негов заместник-директор.
Междувременно проф. Кодов преподава и в [[Духовна Академия “Св. Климент Охридски”|Духовната Академия “Св. Климент Охридски”]], където чете лекции по дисциплината [[Църковнославянски език]] (с оглед на [[старобългарски език|старобългарския]]). В това си качество той е и член с право на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт от момента на неговото учредяване.
През 1978 и 1979 г. проф. Кодов е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в [[Зографски манастир “Св. Георги Победоносец”|Зографския манастир]] на [[Света Гора|Атон]] и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. “Ленин” 19, проф. Кодов остава свързан до края на живота си. Кръгът на преките и непреките негови ученици днес включва много от научните работници в областта на [[славистика]]та като цяло, както и преподаватели по [[богословие]] и висши [[църковен клир|клирици]] на БПЦ.
Проф. Христо Кодов напуска този свят след кратко боледуване на 17 юли 1982 г. Опелото му извършва на 19 юли лично приснопаметният [[Стоби|Стобийски]] [[епископ]] [[Арсений]] (по-късно [[Пловдив]]ски [[митрополит]], а по-това време Главен секретар на Св. Синод) в храма на Централните софийски гробища, заедно с множество [[свещеник|свещеници]]. Надгробно слово произнася един от най-близките ученици на професора – [[Божидар Райков]]. На опелото присъства цветът на българската славистика.
Списъкът с научните трудове на проф. Кодов е дълъг. Сред най-важните издания, плод лично на неговото перо или в съавторство, са:
''Един непознат препис на службата на Кирил Философ'' (С., 1963); ''Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека'' (т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов; ''Енински апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век)'' (С., 1965), заедно с [[Кирил Мирчев]]; ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките'' (С., 1969); ''Климент Охридски. Събрани съчинения'' (т. І, С., 1970; т. ІІ, С., 1977 и т. ІІІ, С., 1973), заедно с [[Боньо Стоянов Ангелов]], [[Куйо Куев]] и [[Климентина Иванова]]; ''Старобългарски музикални паметници'' (С., 1975), заедно със [[Стоян Петров]]; ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора'', т. I (С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и ''Стефан Кожухаров''; ''Славянски ръкописи в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]'' (С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова. На проф. Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес [[Кирило-Методиевска енциклопедия]], в издаването на която той е един от основните редактори. Той остава в историята на българското [[литературознание]] и като член на редакционната колегия на поредицата “Старобългарска литература”.
За него: “Христо Кодов” от Боряна Христова (енциклопедия Българска книга, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248); “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” от Иван Буюклиев (''Съпоставително езикознание'', 1/1983, с. 125-127) и “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” от [[Тодор Събев]] (''Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ'', т. І. С., 1978, с. 9-18).
