Промени

Най-често срещаните в [[Иконографияиконография]]та я изобразява изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Те се подразделят на два основни типа - ''Одигиртия - на [[гръцки]] Οδηγήτρια "Пътеводителка"'' - Богородица държи малкия Иисус и го сочи като "Пътя, Истината и Живота"), или ''Елеуса - Ελεούσα - "Милостива", "Милваща", в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като "Умиление"''. Тези основни архетипи дават началото на редица следващи иконографски типове "Богородица - неувяхващ цвят", "Играеща Богородица", "Богородица троеручица" и т.н. Иконографиите, утвърдени със собствени имена като "Владимировска Богородица", "Иверска Богородица" са разновидности на тези два основни иконографски архетипа. Отделно Богородица бива изобразявана в различни [[житийни сцени|сцени]] - например при иконографския тип "Рождество Христово", "Сретение Господне", "Сватбата в Кана Галилейска", "Успение Богородично", в различни илюстративни изображения. Извън чисто вероучителните разлики, отразени в някои изображения, между иконографията, възприета в римокатолицизма и източното православие, има тъждество. Но докато на Запад се набляга обикновено на духовно-нравственото значение (обикновено там Богородица се описва в сини одежди - символ на небесното и нематериалното), то в източната иконопис тя обикновено е изобразена в пурпур - символ на мъдростта. Във всички по-ранни образци, а на Изток и до днес, на двете рамена на Богородица, а също на челото и се изобразяват звезди - алюзия с [[Витлеемска звезда|Витлеемската звезда]]. Три - с идеята да подчертаят нейното "приснодевство" - т. е. тя е девица преди, по време и след зачатието на Христос. В някои случаи една от тези звезди може да бъде пропусната, особено при иконографския тип Елеуса. === Богородица Одигиртия === Това изображение, според старинната християнска традиция, води началото си от първото изображение на Богородица. Тя е изобразена в тържествена поза, обикновено допоясно, с лявата си ръка придържа Младенеца, а с дясната го сочи, като Царица"Пътят, Истината и Животът". Смята се, седяща че от одигитрия е произлязла иконографията "Богородица - неувяхващ цвят". Характерни изображения са мозайките в истанбулската [[Света София|"Св. София"]], намиращите се в [[крипта]]та на трон [[храм]]а "[[Храм-паметник Свети Александър Невски|Св. Александър Невски]]" няколко икони от [[Несебър]] ([[16 век|16]]-[[17 век]]), т. нар. "Йерусалимска Богородица", двустранната икона в ''Църковния историко-археологически музей'' - [[София]] и държаща др. === Богородица Елеуса === [[Картинка:Feofan Donskaja.jpg|thumb|right|200px|Донската Богородица (Елеуса)]]Богородица прегръща Младенеца, допряла е лицето си до неговото. В този случай е характерно изпускането на коленете една от трите звезди, тъй като според [[символ]]иката си Младенецте са обозначение на троичния по лица (според християнството) Бог, молеща т.е. след като едно от тези лица е изобразено, то няма нужда да бъде символно упоменавано допълнително. От тази иконография произлизат допълнително "Елеуса то кико" (смееща се , или държаща играеща), "Достойно ест", "Галактотрофуса" (млекопитателница), утвърдени иконографии като "Владимировската", "Казанската" Богородица, известната чудотворна икона от [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] също е изпълнена съобразно тази иконография. === Оранта ===Оранта (на гръцки Οράντα) е причастие от гръцкия глагол ορώ или οράω - ''виждам'', ''гледам'' оттам и названието "Богородица на знамението". Често етимологията неправилно се извежда от [[латински|латинското]] ''oro'' - "моля се", тъй като причастието му е същото - oranta, в превод ''молеща се''. Представлява допоясно изображение на Богородица, която благославя с двете си ръце , с разгърнати длани.<ref>[http://www.vehi.net/florensky/ikonost.html Флоренски, П. Иконостасът. Електронно издание на "Библиотека "Вехи"]</ref> В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени "ан фас". Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва [[11 век|11]]-[[12 век]]. Така или иначе, най-старите образци на Богородица Оранта са [[мозайка|мозаечни]] пана от [[13 век]]. === Иконостас === В православния [[иконостас]] първата от иконите от северната страна на [[царски двери|царските двери]] е задължително богородична, независимо от иконографския тип. Освен това образът на скърбящата Мария се изобразява задължително на северната [[венчилка]] до Разпятието, а също на северната част на царските двери (на южната е архангел Гавраил - така цялостно се получава сюжетът Благовещение). === Други канонични иконографски типове === ==== Дейсис ====[[Дейсис]]ът (''моление'') е един от символите на [[страшен съд|Страшния съд]]. Представлява изображение на Христоскато Велик Архиерей с молещите се от двете страни Богородица и Св. [[Йоан Кръстител]]. Възниква през [[8 век]]. Изобразява я лежаща През [[9 век]] император [[Василий I Македонец]] препоръчва поставянето на това изображение пред [[олтар]]а (някои автори приписват създаването на този иконографски тип именно на императора, което е по-скоро продиктувано от благочестиви помисли, отколкото е разсъждение на базата на конкретни факти). Дейсисът съществува като самостоятелна икона във вида, описан по-горе, но впоследствие се появява (като не задължителен) т. нар. "дейсисен ред" на иконостаса - след раждането или при нейното Богородица и св. Йоан Предтеча се добавят различни светци, символиката е, че те се застъпват пред Бога да опрощаването на човешките грехове по време на Страшния съд. ==== Пиета ==== [[Картинка:Michelangelo's Pieta 5450 cropncleaned.jpg|thumb|ляво|250px|Пиета на Микеланджело]]Изображение на скърбящата Богородица (от латинското Pietas, жалост, милосърдие, благоговение), която оплаква сина си. Без строго определена иконография, но като сюжет твърде разпространена в религиозното изобразително изкуство. В [[ренесанс]]овото изкуство много често Мария се изобразява като скърбяща над тялото на Иисус, но не са редки случаите, когато изображението е стилизирано и Богородица е изобразена сама. Може би най-известна е скулптурната композиция на [[успениеМикеланджело]].