139
редакции
Промени
Поредно пренасяне от У
'''Първородният грях''' в християнската теология е [[грях|грехът]], извършен от първия [[човек]], чиито последици след това се предават на неговите потомци. Понятието "първороден грях" и различното му разбиране стои в основата на християнското [[богословие]] и има по-малко значение в другите монотеистични религии - [[юдаизъм]] и [[ислям]]. Често по аналогия се използва като [[метафора]] в различни [[език]]ови области.
== Библейско описание ==
Според [[библия|библейското]] повествувание, изложено в книга „[[Битие]]” ''(2-3 гл.)'', Господ ([[Йехова|Яхве]]) е заповядал на Адам и Ева да не откъсват плод от [[Дърво на познанието|Дървото на Познанието]] ''(Бит. 3:3)''. [[Ева]] обаче е изкусена от змията (асоциирана в християнството със [[Сатана]]та), да откъсне този плод: „Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще бъдете като богове, знаещи [[добро]] и [[зло]]” ''(Бит. 3:5)''. Ева взема плода, сама яде от него, дава и на [[Адам]] да яде. Тогава очите на двамата прародители на човечеството се отварят, те разбират че са голи. [[Господ]] ([[Йехова|Яхве]]), научавайки за случилото се, ги изгонва от [[рай|рая]] с основния мотив Адам и Ева да не вкусят и от плода на [[Дърво на Живота|Дървото на Живота]] – той би ги направил не само знаещи, но и безсмъртни. След това [[грехопадение]] Адам е прокълнат да изкарва хляба си с пот на челото, а Ева – да ражда в скърби ''(Бит. 3:16-20)''. Оттам насетне човешкият род придобива сегашното си [[битие]], изгубва пряката връзка с [[Бог]]а, става [[знание|знаещ]], но [[порок|порочен]]; [[Безсмъртие|безсмъртният]] [[дух]] се таи в тленно [[тяло]].
== Тълкуване в Новия завет ==
Самият [[Иисус Христос]] в думите си, описани в [[Нов завет|Новия завет]], не се спира върху греха на праотците. За сметка на това темата е застъпена ярко в писанията на [[апостол]]ите: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез него и животът…” ''(Рим. 5:12)''. Така според Новия завет Иисус Христос принася своята [[жертва]] именно за да изкупи първородния грях, да заличи, като втори Адам, стореното от първия, и да възстанови изгубената хармония между Бога и човека. Но именно тълкуването и различното разбиране за първородния грях става повод за сериозни разногласия в древната християнска [[Църква]], а и днес различните [[конфесия|конфесии]] имат свое отделно понятие за него, което стои в основата на повечето различия между [[Православие|православни]], [[римокатолицизъм|католици]] и [[протестантство|протестанти]].
== Древна християнска литература ==
Още в първите векове на [[християнство]]то, въпреки съществуващото тогава единство в Църквата, темата за първородния грях има различни трактовки у различните [[теология|богословски]] школи.
* Буквално тълкуване – застъпено от [[Теодорит Кирски]], [[Теодор Мопсуетийски]], отчасти при св. [[Йоан Златоуст]]. Това разбиране дословно следва библейския разказ, не само в [[религия|религиозната]] [[интерпретация]], но и в чисто екзактни детайли- [[география|географски]] и [[история|исторически]]. С известни уговорки може да се каже, че този метод следват съвременната история и [[археология]], които търсят материални [[доказателство|доказателства]] за грехопадението в опитите си да докажат, че то е реален исторически факт, или за да отхвърлят съществуването на такъв факт.
* Историческо тълкуване – подобно на буквалното, но с привнасяне на елементи, които „одухотворяват” буквалното повествование. По този повод [[Сергей Булгаков]] пише: "Няма никаква необходимост да им се приписва исторически характер в смисъла, характерен за събитията от емпиричния живот на този свят, защото цялата пълнота и дълбочина на битието съвсем не се изчерпва с тях... Сказанието от трета глава на Битие за грехопадението, макар че е история, е именно метаистория и в това си качество е мит, който е повече и по-значителен в обобщенията си за историческите образи от цялата емпирична история" ''("Невестата на Агнеца")''. Т. е. историческото и такова в смисъла на митологичното време и място, а не на конкретните географски понятия.
* Привържениците на алегоричния метод на тълкуване ([[Ориген]], св. [[Григорий Богослов]], св. [[Григорий Нисийски]], св. [[Амвросий Медиолански]] и др.) виждат в библейския разказ иносказателно предадени духовни истини. За тези автори историческият факт (а за тях той несъмнено е такъв), не е нещо повече от алегория, която иска да предаде важни духовни и [[метафизика|метафизични]] истини. Грехът не е вече факт, който се е извършил някога в [[пространство]]то и [[време]]то, той е метафизична даденост, която присъства в дейността на всеки един човешки индивид.
== Разбиране при различните християнски конфесии ==
В днешно време различията в разбирането за първородния грях са в основата на разликите, съществуващи между отделните християнски изповедания. Въпреки формалната си прилика, тези разлики стоят в основата на вероучение, което в повечето случаи е със съществени и драстични разлики. Тълкуването на понятието "първороден грях" оттам нататък стои в основата на фундаменални от гледна точка на религията въпроси и понятия като "[[тайнство]]", "[[изкупление]]" и т.н.
=== Православие ===
Според православната [[доктрина]], [[грехопадение]]то и първородният грях не повреждат същностно индивидуалната човешка [[Природа (философия)природа]]. Първородният грях е даденост, доколкото всеки един индивид търпи неговите последици. Очистването от първородния грях става посредством праведния християнски живот в Църквата, най-вече чрез участието в тайнствата.
На богословско ниво първородният грях не се приема като наследствен в днешния смисъл на тази дума. Физическите и психическите недостатъци на даден човек се разглеждат без връзка с него. Пълноценното участие в църковния живот и най-вече приемането на тайнствата е гаранция за спасение. [[Изкупление]]то, извършено от Иисус Христос, е еднократно, но само по себе си не очиства първородния грях, а дава основата, върху която, благодарение на собствените си усилия, човек може да се спаси.
=== Католицизъм ===
Според римокатолическото учение, първородният грях не променя човешката природа – човекът само се лишава от [[благодат]]ните дарове (телесно безсмъртие, [[етика|нравствена]] чистота и господстване над природата. Наказанието на Адам и Ева се състои именно в лишаването от тази благодат, която след това е постижима в християнските тайнства. Според учението на Католическата църква, човек не само може да заслужи своето спасение, но и да извърши „свръхдлъжни” дела – понятие, което служи като обосновка за [[индулгенция]]та.
=== Протестанство ===
За разлика от католицизма и отчасти православието, протестантството смята, че първородният грях тотално е извратил човешката природа, която след него е способна само на [[зло]]. Единствено [[вяра]]та е способна да възстанови хармонията между Бога и човека и спасението е резултат на Божията воля, съответна на вярата, без да има пряко отношение към делата на човека в реалния свят, т. е. спасението е изцяло божествено дело, което не зависи от участието на човека. Горното определение засяга ранното протестантство, впоследствие различните конфесии коригират този възглед, някои от тях допускат, а други и настояват за човешкото участие в изкуплението на първородния грях.
=== Други ===
* Религиозните системи, възникнали на базата на християнството, като тази на „[[мормони]]те” и „[[Свидетели на Йехова|Свидетелите на Йехова]]”, имат собствено разбиране за първородния грях.
* [[Атеизъм|Атеистичните]] [[философия|философски]] системи, боравещи с християнска терминология, като [[позитивизъм|позитивизма]] и [[марксизъм|марксизма]], като цяло отхвърлят идеята да първородния грях, или поне идеята, че той се предава от поколение на поколение в човешкия род.
== Тълкуване при юдаизма и исляма ==
[[Юдаизъм|Юдаизмът]] и [[ислям]]ът приемат грехопадението като исторически факт, но идеята за първороден грях не съществува в тези религии, което до голяма степен се дължи на различното разбиране, което се влага в самото понятие „[[грях]]”.
== Вижте още ==
* [[Адам]] и [[Ева]]
* [[Изкупление]]
* [[Бог Син]]
* [[Теосис]]
* [[Апокатастасис]]
{{Шаблон:Уикипедия|Първороден грях}}
[[en:Original sin]]
== Библейско описание ==
Според [[библия|библейското]] повествувание, изложено в книга „[[Битие]]” ''(2-3 гл.)'', Господ ([[Йехова|Яхве]]) е заповядал на Адам и Ева да не откъсват плод от [[Дърво на познанието|Дървото на Познанието]] ''(Бит. 3:3)''. [[Ева]] обаче е изкусена от змията (асоциирана в християнството със [[Сатана]]та), да откъсне този плод: „Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от този плод, ще бъдете като богове, знаещи [[добро]] и [[зло]]” ''(Бит. 3:5)''. Ева взема плода, сама яде от него, дава и на [[Адам]] да яде. Тогава очите на двамата прародители на човечеството се отварят, те разбират че са голи. [[Господ]] ([[Йехова|Яхве]]), научавайки за случилото се, ги изгонва от [[рай|рая]] с основния мотив Адам и Ева да не вкусят и от плода на [[Дърво на Живота|Дървото на Живота]] – той би ги направил не само знаещи, но и безсмъртни. След това [[грехопадение]] Адам е прокълнат да изкарва хляба си с пот на челото, а Ева – да ражда в скърби ''(Бит. 3:16-20)''. Оттам насетне човешкият род придобива сегашното си [[битие]], изгубва пряката връзка с [[Бог]]а, става [[знание|знаещ]], но [[порок|порочен]]; [[Безсмъртие|безсмъртният]] [[дух]] се таи в тленно [[тяло]].
== Тълкуване в Новия завет ==
Самият [[Иисус Христос]] в думите си, описани в [[Нов завет|Новия завет]], не се спира върху греха на праотците. За сметка на това темата е застъпена ярко в писанията на [[апостол]]ите: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез него и животът…” ''(Рим. 5:12)''. Така според Новия завет Иисус Христос принася своята [[жертва]] именно за да изкупи първородния грях, да заличи, като втори Адам, стореното от първия, и да възстанови изгубената хармония между Бога и човека. Но именно тълкуването и различното разбиране за първородния грях става повод за сериозни разногласия в древната християнска [[Църква]], а и днес различните [[конфесия|конфесии]] имат свое отделно понятие за него, което стои в основата на повечето различия между [[Православие|православни]], [[римокатолицизъм|католици]] и [[протестантство|протестанти]].
== Древна християнска литература ==
Още в първите векове на [[християнство]]то, въпреки съществуващото тогава единство в Църквата, темата за първородния грях има различни трактовки у различните [[теология|богословски]] школи.
* Буквално тълкуване – застъпено от [[Теодорит Кирски]], [[Теодор Мопсуетийски]], отчасти при св. [[Йоан Златоуст]]. Това разбиране дословно следва библейския разказ, не само в [[религия|религиозната]] [[интерпретация]], но и в чисто екзактни детайли- [[география|географски]] и [[история|исторически]]. С известни уговорки може да се каже, че този метод следват съвременната история и [[археология]], които търсят материални [[доказателство|доказателства]] за грехопадението в опитите си да докажат, че то е реален исторически факт, или за да отхвърлят съществуването на такъв факт.
* Историческо тълкуване – подобно на буквалното, но с привнасяне на елементи, които „одухотворяват” буквалното повествование. По този повод [[Сергей Булгаков]] пише: "Няма никаква необходимост да им се приписва исторически характер в смисъла, характерен за събитията от емпиричния живот на този свят, защото цялата пълнота и дълбочина на битието съвсем не се изчерпва с тях... Сказанието от трета глава на Битие за грехопадението, макар че е история, е именно метаистория и в това си качество е мит, който е повече и по-значителен в обобщенията си за историческите образи от цялата емпирична история" ''("Невестата на Агнеца")''. Т. е. историческото и такова в смисъла на митологичното време и място, а не на конкретните географски понятия.
* Привържениците на алегоричния метод на тълкуване ([[Ориген]], св. [[Григорий Богослов]], св. [[Григорий Нисийски]], св. [[Амвросий Медиолански]] и др.) виждат в библейския разказ иносказателно предадени духовни истини. За тези автори историческият факт (а за тях той несъмнено е такъв), не е нещо повече от алегория, която иска да предаде важни духовни и [[метафизика|метафизични]] истини. Грехът не е вече факт, който се е извършил някога в [[пространство]]то и [[време]]то, той е метафизична даденост, която присъства в дейността на всеки един човешки индивид.
== Разбиране при различните християнски конфесии ==
В днешно време различията в разбирането за първородния грях са в основата на разликите, съществуващи между отделните християнски изповедания. Въпреки формалната си прилика, тези разлики стоят в основата на вероучение, което в повечето случаи е със съществени и драстични разлики. Тълкуването на понятието "първороден грях" оттам нататък стои в основата на фундаменални от гледна точка на религията въпроси и понятия като "[[тайнство]]", "[[изкупление]]" и т.н.
=== Православие ===
Според православната [[доктрина]], [[грехопадение]]то и първородният грях не повреждат същностно индивидуалната човешка [[Природа (философия)природа]]. Първородният грях е даденост, доколкото всеки един индивид търпи неговите последици. Очистването от първородния грях става посредством праведния християнски живот в Църквата, най-вече чрез участието в тайнствата.
На богословско ниво първородният грях не се приема като наследствен в днешния смисъл на тази дума. Физическите и психическите недостатъци на даден човек се разглеждат без връзка с него. Пълноценното участие в църковния живот и най-вече приемането на тайнствата е гаранция за спасение. [[Изкупление]]то, извършено от Иисус Христос, е еднократно, но само по себе си не очиства първородния грях, а дава основата, върху която, благодарение на собствените си усилия, човек може да се спаси.
=== Католицизъм ===
Според римокатолическото учение, първородният грях не променя човешката природа – човекът само се лишава от [[благодат]]ните дарове (телесно безсмъртие, [[етика|нравствена]] чистота и господстване над природата. Наказанието на Адам и Ева се състои именно в лишаването от тази благодат, която след това е постижима в християнските тайнства. Според учението на Католическата църква, човек не само може да заслужи своето спасение, но и да извърши „свръхдлъжни” дела – понятие, което служи като обосновка за [[индулгенция]]та.
=== Протестанство ===
За разлика от католицизма и отчасти православието, протестантството смята, че първородният грях тотално е извратил човешката природа, която след него е способна само на [[зло]]. Единствено [[вяра]]та е способна да възстанови хармонията между Бога и човека и спасението е резултат на Божията воля, съответна на вярата, без да има пряко отношение към делата на човека в реалния свят, т. е. спасението е изцяло божествено дело, което не зависи от участието на човека. Горното определение засяга ранното протестантство, впоследствие различните конфесии коригират този възглед, някои от тях допускат, а други и настояват за човешкото участие в изкуплението на първородния грях.
=== Други ===
* Религиозните системи, възникнали на базата на християнството, като тази на „[[мормони]]те” и „[[Свидетели на Йехова|Свидетелите на Йехова]]”, имат собствено разбиране за първородния грях.
* [[Атеизъм|Атеистичните]] [[философия|философски]] системи, боравещи с християнска терминология, като [[позитивизъм|позитивизма]] и [[марксизъм|марксизма]], като цяло отхвърлят идеята да първородния грях, или поне идеята, че той се предава от поколение на поколение в човешкия род.
== Тълкуване при юдаизма и исляма ==
[[Юдаизъм|Юдаизмът]] и [[ислям]]ът приемат грехопадението като исторически факт, но идеята за първороден грях не съществува в тези религии, което до голяма степен се дължи на различното разбиране, което се влага в самото понятие „[[грях]]”.
== Вижте още ==
* [[Адам]] и [[Ева]]
* [[Изкупление]]
* [[Бог Син]]
* [[Теосис]]
* [[Апокатастасис]]
{{Шаблон:Уикипедия|Първороден грях}}
[[en:Original sin]]
