Промени

Св. Георги се чества на 23 април, което бележи началото на лятото в Албания. В стари времена това е било началото на новата година и е свързано с много народни обичаи, повечето от които са свързани с растежа на децата, домашните животни и реколтата. Това е кулминационна точка от християнския календар сред Албанците, поне що се касае до народните обичаи. В Косово и Македония денят на св. Георги се отбелязва на 6 май по източния календар. На този ден се яде специално ястие от тесто и кисело мляко, което се пече няколко часа върху жарава и се нарича флия алб. flija. В Подуйево се бере коприва, топи се във вода и с нея се пръскат децата, за да им се даде сила. В Прешево децата наистина биват къпани в коприва. В Тетово селяните от подножието на Шар планина къпели децата си във вода от р. Вардар, която донасяли предишната вечер и смесвали с червени цветя, боядисани в червено черупки от яйца, цвят от дърветата и т.н. След къпане водата се хвърляла обратно в реката и заедно с нея всички потенциални злини за децата. Традицията да се къпят децата в пролетни цветя и цвят е все още популярна в Косово и западна Македония. Цветя се поставят и под възглавницата на детето преди лягане. В Шаля овчарите събират цветя и билки в деня на св. Георги и хранят с тях домашните животни, които биват украсени с бръшлянови листа и биват окадени с тамян. В северните планини се е смятало, че билките и растенията имат особено силни лечебни свойства, ако се берат между двата празника на св. Георги. В Шкодра децата украсяват вратите с клонки и цветя, набрани преди изгрев слънце. В Мирдита се смятало, че ако има буря с гръмотевици между двата празника на св. Георги, тогава през лятото няма да има змии. Денят на св. Георги е празник и на циганите, а в мюсюлманската традиция е известен като Rûz-i hazir или chidr. Православните от Кичница, Горна Река (Македония) празнуват и зимния св. Георги (Shën Gjergj i Dimrit) на 9 декември.

До Беш в подножието на планината Дайти, североизточно от Тирана има пещера, която носи името на св. Георги. Жителите на планината смятали пещерата за свещена и ходели там на поклонение, особено в деня на св. Георги. Там колели жертвени животни, печели ги на шиш, след което ядели и пиели в пещерата. Запалвали се свещи и се оставяли монети, за да може светеца да помогне на болните и изтощените. Хората, които били много болни и не можели да пътуват до там, изпращали дрехите си да престоят в пещерата 24 часа. Смятало се, че носенето на дрехи, пропили благословения дух на светилището и пиенето на вода, донесена от там, ще ускори оздравяването.