Сред многото православни църкви и параклиси, посветени на св. Никола трябва да се споменат следните: Вранина (Черна Гора) с манастир от 1232, църква в Лин (Поградец) на Охридското езеро, регистрирана 1345 г. църква във Воскопоя (Корча) от 1721-1722 г., две църкви, едната от които в манастир в Бобощица (Корча), Пърмет, Липа (Пърмет) от 18 век, Курян (Фиер) от 13-14 век, Ванай (Фиер) от 1777, Крутя е сипърме (Люшня) от 1811 г., Тошкъс (Люшня) от 1811 г., Кавая (Кавая) от 1870, Валъш (Елбасан) от 16 в., Шелцан (Елбасан) от 14 в., Хормова (Тепелена), Перондиа (Кавая) от 10 в., Хумелица (Гирокастра), Поличан (Гирокастра, Топова (Гирокастра) от 1788 г., Саракинища (Гирокастра) от началото на 17 в., Сопик, Дровян (Делвина) от 16 в., Дивър (Саранда) от 1736, Нивица-Бубар (Саранда), Мосопотам (Делвина) от края на 13 в. и манастир на св. Никола на брега на Акрокеравния, скалист морски нос в Северозападен Епир.
Денят на св. Никола е 6 декември, предхристиянски празник, който се е отбелязвал в Албания от християни и мюсюлмани в чест на завръщането на душите на мъртвите, за което се е колила и пекла овца на шиш, алб. fërlik. Жертвеното животно се държи една седмица преди празника в къщи. В Хот, Груда и Кастрати празникът на св. Никола продължава цяла седмица. Обичай е на север в нощта на св. Никола да се запали свещ и да се остави вратата отворена, така че той и душите на мъртвите да влязат в къщата и да участват в празненството. Домакинът вдига чашата с ракия и произнася тост “Нека нощта на св. Никола ни помага”, алб. “Nata e Shënkollit na nihmoftë”! В някои райони се запалват три свещи за митологичните юди, за да не правят злини. Колкото повече горят свещите, толкова повече благоденствие ще има в къщата. Проклятие, изричано от северните планинци е “Дано дяволът ти духне свещта на св. Никола”. Враждуващите в Шкрели често сключват беса, примирие, за да може да се отпразнува добре деня на техния светец-покровител. Традиция сред северните планинци е също така враждуващите семейства да се срещнат в деня на св. Никола, за да постигнат помирение и край на отмъщенията. В Горна Река (Македония) се осветява с кръста ритуален хляб и след това се разчупва и изяжда от присъстващите в къщи. В Косово, а и на други места, празникът на св. Никола е известен сред не християните като Кръстовден и, въпреки че вече не се отбелязва, в паметта на хората съществува като почивен ден, т.е. ден, в който не бива да се работи.
Св. Никола е отбелязван и на 9 май, тъй като тогава са преместени тленните му останки в Бари през 1087 г. Селата Шкрели и Шаля празнуват майския св. Никола, когато потеглят със стадата си към летните пасбища. Св. Никола е герой в много албански легенди. Според една от тях той дошъл в деня на честването му в къщата на един беден човек, където го посрещнали много топло, но не му дали храна, тъй като семейството било бедно и нямало нищо за ядене. Никола поискал единственият син на селянина да бъде сложен в печката и изпечен за вечеря. Тъй като беднякът нямал какво друго да предложи, той се подчинил на странното искане. Но, какво да видиш, няколко часа по-късно, когато отворили вратата на печката, се оказало, че няма огън, а момчето си играело вътре с торба жълтици, дарени му от св. Никола. Третият светец, за който става дума е по-специален, защото ако трябва да сме точни, той всъщност не съществува напълно. Св. Петка, алб. Shënepremte или Prende, в гегийския диалект позната като Prenne или Petka, гр. Paraskevi, рум. Sfǎnta Paraschiva, е предхристиянско божество, което се идентифицира от католическата църква със св. Ана, майката на Дева Мария. В Албания тя е позната все пак като св. Петка. В гръцкия вариант има легенда за християнската мъченица св. Параскева, според която император Антоний хвърля врящо олио в лицето й и я ослепява, но зрението й се възстановява чрез молитва. Тази светица, за която няма исторически сведения е много популярна в Албания и Гърция, а и на други места на Балканите. Много села и църкви в Албания носят нейното име. От 275 католически църкви, регистрирани като съществували в Албания в края на 16 и началото на 17 век, 33 носят нейното име, т.е. една осма са посветени на тази загадъчна фигура, което я нарежда на трето място по популярност след Дева Мария и св. Никола. Католически църкви, посветени на св. Петка има в: Хот (Мамурас), Ширк (Шкодра), Юбан (Шкодра), Маврик (Шкодра), Мегула (Шкодра), Палч, Крюези (Пука), Арст (Пука), Арън (Кукъс), Ктела (Мирдита), Рея (Мирдита), Балдрен (Лежа), Курбин (Ляч) с манастир регистриран през 1457, Гур и бард (Мирдита),Будул (Круя), Бубч (Круя), Кус (Тирана), Лялм (Тирана), Цирма (Тирана), Пайенга (Елбасан), Шъмил (Елбасан), Полис (Либражд), Бързеста (Либражд), Стърбег (Кавая) и Бабуня (Люшня). Сред православните църкви, посветени на св. Петка са тези в: Чета (Круя), Лин (Поградец), Валъш (Елбасан), Брайлят (Делвина), Корча от преди 1487, Люкова (Саранда) от 1767, Нивица-Бубар (Саранда), Кониспол (Саранда), Пърмет от 1776, Хломо (Гирокастра) от 19 в., Водина (Гирокастра) от 18 в. и Сука Лябова (Гирокастра). Християни и мюсюлмани са ходели заедно на поклонения до църквата на св. Петка в долината на Курбин. Там психически болни прекарвали в църквата дни и нощи с надеждата за излекуване от болестта им. Св. Петка се свързва с култа към Венера, поради латинското й име Венеранда, рум. Sfǎnta Vineri. Етимологически денят петък в романските езици лат. dies veneris, итал. venerdi, фр. vendredi произхожда от Венера, който преведен на албански е e premte, чл. e premtja. На гръцки петък е съответно Paraskevi. Фактът, че римската богиня на любовта и красотата е вплетена в култа към св. Петка се наблюдава и в други аспекти. Покровителката Петка (гегийски диал. Zoja Prenne), позната като Покровителка на красотата (гегийски диал. Zoja e Bukuris) се е чествала специално от жените в северна Албания. На патронния й ден, 26 юли, който е и ден на св. Ана, жените се обличат с най-хубавите си дрехи и слагат на видно място хаван и чукче, които са явни еротични символи. Свещената за св. Петка дъга е известна сред народа като “коланът на св. Петка”. Според легендата всеки който успее да прескочи над дъгата ще смени пола си. Смята се, че култът към св. Петка е специално подхранван от църквата Албания като стратегия за противостоене на исляма. Асоциацията й с петъчния ден означавало, че вярващите ще са заети със службата в нейна чест в петък и няма да участват в петъчните молитви в джамията. Четвъртият и последен от най-почитаните в Албания светци е св. Георги, алб. Shëngjergji. От 275-те църкви, регистрирани от Кордияно, 19 са посветени на св. Георги, което го нарежда четвърти след Дева Мария, св. Никола и доста мистериозната св. Петка. Църкви, носещи неговото име има в: Бар (сега Черна гора), Шън Герги (Свети Георги) на р. Буна, Сапа (Шкодра), Дрищ (Шкодра), Кукъл (Шкодра), Нъншат (Шкодра), Топляна (Шкодра), Търбун (Пука), Цакаля (Ляч), Ндърфана (Мирдита), регистрирана през 1457, Мацукул (Мирдита), Реч (Дебра), Мухур (Дебра), Бържита (Тирана), Шънгерги (Тирана), Туян (Тирана), Тодорени (Тирана), Видас (Елбасан), Мурас (Елбасан), Шъмил (Елбасан), Бена (Елбасан) и Полис (Либражд). Православни църкви с името св. Георги има в: Берат от 14 в., Рет-Либофша (Фиер) от 1776, Струм (Фиер) от 1801, Корча, Виткук (Корча) от 18 в., Шипска (Корча) от 18 в., Бобощица (Корча), Никова (Гирокастра), Терихат (Гирокастра), Влахо-Горандзи (Гирокастра), Ванища (Гирокастра) от 18 в., Кране (Делвина), Лешница е сипърме (Саранда) от 1525, Дема (Саранда) от 17 в., Волотери между Нивица-Бубар и Саранда (Саранда) от 18 в. Към настоящия момент има православна църква св. Георги в гр. Дурес. Св. Георги се чества на 23 април, което бележи началото на лятото в Албания. В стари времена това е било началото на новата година и е свързано с много народни обичаи, повечето от които са свързани с растежа на децата, домашните животни и реколтата. Това е кулминационна точка от християнския календар сред Албанците, поне що се касае до народните обичаи. В Косово и Македония денят на св. Георги се отбелязва на 6 май по източния календар. На този ден се яде специално ястие от тесто и кисело мляко, което се пече няколко часа върху жарава и се нарича флия алб. flija. В Подуйево се бере коприва, топи се във вода и с нея се пръскат децата, за да им се даде сила. В Прешево децата наистина биват къпани в коприва. В Тетово селяните от подножието на Шар планина къпели децата си във вода от р. Вардар, която донасяли предишната вечер и смесвали с червени цветя, боядисани в червено черупки от яйца, цвят от дърветата и т.н. След къпане водата се хвърляла обратно в реката и заедно с нея всички потенциални злини за децата. Традицията да се къпят децата в пролетни цветя и цвят е все още популярна в Косово и западна Македония. Цветя се поставят и под възглавницата на детето преди лягане. В Шаля овчарите събират цветя и билки в деня на св. Георги и хранят с тях домашните животни, които биват украсени с бръшлянови листа и биват окадени с тамян. В северните планини се е смятало, че билките и растенията имат особено силни лечебни свойства, ако се берат между двата празника на св. Георги. В Шкодра децата украсяват вратите с клонки и цветя, набрани преди изгрев слънце. В Мирдита се смятало, че ако има буря с гръмотевици между двата празника на св. Георги, тогава през лятото няма да има змии. Денят на св. Георги е празник и на циганите, а в мюсюлманската традиция е известен като Rûz-i hazir или chidr. Православните от Кичница, Горна Река (Македония) празнуват и зимния св. Георги (Shën Gjergj i Dimrit) на 9 декември. До Беш в подножието на планината Дайти, североизточно от Тирана има пещера, която носи името на св. Георги. Жителите на планината смятали пещерата за свещена и ходели там на поклонение, особено в деня на св. Георги. Там колели жертвени животни, печели ги на шиш, след което ядели и пиели в пещерата. Запалвали се свещи и се оставяли монети, за да може светеца да помогне на болните и изтощените. Хората, които били много болни и не можели да пътуват до там, изпращали дрехите си да престоят в пещерата 24 часа. Смятало се, че носенето на дрехи, пропили благословения дух на светилището и пиенето на вода, донесена от там, ще ускори оздравяването. В албанските легенди св. Георги се явява и като ловецът-герой в планините. Според една народна приказка той убива ламята (алб. kulshedra) и спасява дъщерята на царя от сигурна смърт. Мюсюлманите приписват неговите героични дела на светеца на бекташийката шиитска секта Сари Салтък.
