14
редакции
Промени
стилистични особености
=== Време и място на написване на Евангелието ===
Ок. 170 г. св. [[Ириней Лионски]] цитира предание, че Евангелие от Марк е написано от Марк в Рим след смъртта на Петър ("Срещу ересите", ІІІ, 1, 1). Рим е посочен и от [[Климент Александрийски]], предполагащ, че Марк е писал още преди смъртта на апостола (Евсевий Кесарийски. "Църк. история", VI, 14, 5-7). Това мнение се потвърждава от Ориген. А тъй като мъченическата смърт на ап. Петър се датира за 64-та година, Марк е вероятно е писал през 60-те години.
== Особености на Евангелие от Марк ==
=== Адресат на Евангелието ===
Евангелистът пише безусловно за християните-неевреи, тъй като за разлика от Матей превежда на гръцки език всички арамейски думи на Христос; нещо повече, той превежда и някои гръцки термини на латински (12:42; 15:16). Марк се старае да обясни обичаите и обстоятелствата, разбираеми само за еврейските читатели (ср.: Мк 2:18 и Мт 9:14; Мк 3:30 и Мт 12:31; Мк 6:2 и Мт 13:54). Езикът на Мк се характеризира с латинизми (спекулатор, фрагелон, центурион и др.). Всичко това говори за непалестинска [[езико-християнство|езико-християнска]] аудитория, към която се обръща евангелистът, и за Рим като място, където е написано Евангелие от Марк.
=== Стилистични особености ===
Езикът на евангелието е непосредствен, понякога почти разговорен. Евангелистът често смесва времената и сто петдесет и един пъти употребява глаголи в сегашно време (докато в [[Евангелие от Матея]] те се срещат двадесет и един пъти, а в [[Евангелие от Лука]] - един; тази особеност е заличена на някои места в синopптическия превод). Има случаи, когато Евангелието от Марк не дава пояснения веднага, както е характерно за пряката реч (5:42; 16:3-4). Епизодите са наситени с дребни битови подробности, издаващи разказвач-очевидец. Заслужава внимание това, че като говори за [[Симон Киринейски]], който носи кръста на Христос към Голгота, Марк го нарича баща на Александър и Рут, като не изяснява кои са те; очевидно са добре познати на неговите читатели (15:21; в Рим 16:13 Рут е посочен като един от членовете на християнската община).
Речникът на евангелието е много конкретен. Преброено е, че евангелистът употребява единадесет термина, означаващи части от къща, десет - части от облекло, девет - видове храна. Той не се интересува от реда на събитията и думите точно така, както го характеризира [[Папий]]. Стремителността на изложението е подчертана чрез постоянно срещащата се дума "тозчас", което е много съзвучно с поривистата природа на ап. [[Петър, апостол|Петър]].
При описването на събитията евангелистът не се стреми да разкраси образите на апостолите. Така той подчертава, когато те не разбират думите и делата на Иисус, и не споменава и за обещанието Петър да бъде камък на Църквата. Това премълчаване би могло да идва от апостолския ученик само в случай, че е следвал изложението на Петър, който в дълбокото си смирение не е искал да скрива слабостите - както своите, така и на събратята си. Изводът от всички тези наблюдения е формулиран още през 1877 г. от Ренан: "...ръкописът, макар и създаден след смъртта на Петър, в известен смисъл е произведение на Петър".
Обосноваността на това заключение се потвърждава и от филологичните данни. В Евангелие от Марк има толкова много семитизми, че някои [[екзегет]]и дори поставят въпроса за неговия преводен характер. Както казва образно Ж.Карминяк, душата на второто евангелие е семитска, а тялото гръцко. Може би евангелистът е записал разказаното от ап. Петър на еврейски (или арамейски) език, а след това сам е превел записките си на гръцки език.
Както и в [[Евангелие от Матей]], така и във второто евангелие може да се открие стилистична двойственост. Живите сцени са свързани с откъси, написани по-схематично. Тези откъси принадлежат на евангелиста, докато разказаното води началото си от ап. Петър.
