14
редакции
Промени
не съм свършил, нямам ups и затова записвам междинно
Евангелия освен това се наричат четири книги от Новозаветния [[канон]], които са центъра на [[Нов Завет|Новия Завет]] и на цялата [[Библия]]. Те описват раждането, живота, [[разпятие|разпятието]] и [[възкресение|възкресението]] на [[Иисус Христос]], а също така неговото учение, разкрито в [[притча|притчи]] и [[проповед|проповеди]].
Освен каноничните Евангелия - [[Евангелието на Евангелие от Матей]], [[Евангелие от Марк]], [[Евангелие от Лука]] и [[Евангелие от Йоан]], съществуват [[апокриф|и други]], но Църквата е признала само четирите за истински израз на апостолското Благовестие. Най-ранните писмени свидетелства за четвероевангелието като за свещени книги, приети от Църквата, са от ІІ в. (виж еп. [[Папий Йераполски]], [[Татиан]], [[Антимаркионов пролог]], [[Мураториев канон]], св. [[Ириней Лионски]]).
== Произход на названието "Евангелие" ==
Следователно към края на І в. създаването на каноничните Евангелия е вече завършило. Свидетелството на Евсевий съответства на факта, че към средата на ІІ в. авторитетът на четирите Евангелия е признат повсеместно: от Мала Азия и Египет до Рим и Галия.
== Език на каноничните Евангелия ==
Това е гръцкият диалект [[койне]], оформил се през епохата на елинизма. Този народен език се отличава в много отношения от класическия гръцки и носи върху себе си печата на източни влияния. Откриването на "битови" [[папирус]]и (частни писма, дневници, договори и сметки) позволява на Дайсман да установи тъждество между евангелския език и койне. Гръцкият език на Евангелията, разказващи за събития в Юдея, дава основание на критиците да ги отнасят към второто или дори към третото поколение на християнството. Но сега е установено, че койне е бил широко разпространен и сред евреите. Първите проповедници на Евангелието сред езичниците са били "елинисти", с други думи - евреи, говорещи гръцки език (Деян 11:19-20).
По-нататък, съществуват не малко данни в полза на това, че Евангелията имат семитска основа (вж. произв. на [[Баженов]], Блак, Далман, Еремиас, Карминяк, Торей, [[Тремонтан]] и др.). В тях са намерили отражение различни характерни за Библията форми на стилистична симетрия: синонимна (Мт 10:41; Лк 12:48), антитетична (Лк 12:47-48) и възходяща (Мт 10:40; Лк 12:4-5); евангелистите постоянно използват удвояване на глагола, което е чуждо за гръцкия език, но е характерно за еврейския и [[арамейски]]я ("стана и тръгна", "като дойде, се засели", "отговаряйки, каза", "започна да проповядва и да говори" и т.н.). Семитски характер има в Евангелията и употребата на думата "син" за описание на едно или друго лице: вместо "сватбени гости", "мирски хора", "обречени на геената", "погинал човек" и "просветлен човек" намираме "синове на брачния чертог", "синове на този век", "синове на геената", "синове на гибелта" и "син на светлината" (Мт 9:15; 23:15; Лк 16:8; Ин 12:36; 17:12; ср. също Мт 8:12; 13:38; Лк 10:6). Самото наименование "Човешки син", което означава "Човек", е характерно за библейския език. В Евангелията почти отсъстват сложни изречения, характерни за стилистиката на гръцките писатели; фразите на Евангелията са прости и лаконични. Евангелистите обичат често да употребяват една и съща дума (напр. "свидетелство" при Йоан), докато гърците са се стараят да умножават синонимите. Преводът на Евангелието на арамамейски и еврейски език изглежда "обратен" и разкрива семантични алитерации и рими (в молитвата на [[Захарий|Захария]], в речите на [[Йоан Кръстител|Кръстителя]], в молитвата на Повелителя, в Пролога на Йоан и др.).
За редица места в Евангелието има много правдоподобна хипотезата, че гръцкият им текст е превод от еврейски език. Например в цитата от Мих 5:2 (Мт 2:6) думата "елуфей" е преведена не като в [[Септуагинта]] ("хиляди"), а с другото си еврейско значение ("воеводства"). Както отбелязва о. [[Карминяк|Ж.Карминяк]], езикът на Евангелието не е лош гръцки, както е в Откровението на Йоан, а "добър гръцки език на преводач, който се е отнесъл грижливо към семитския оригинал". Той, както и много други [[екзегет]]и, обяснява особеностите на евангелския текст, с "постоянното дословно калкиране на преводача, желаещ да запази максимално верността на еврейския текст, който е имал пред себе си". Всичко това още един път доказва, че първоизточниците на каноничните Евангелия се коренят в палестинската традиция, в апостолската първообщина. Въпросът за това били ли са първоизточниците написани на еврейски или арамейски език днес остава спорен.
== Най-древни ръкописи на Евангелието и ранни евангелски цитати. ==
[[Автограф]]и на евангелистите до наше време не са достигнали, което не е чудно, ако си спомним, че голяма част от античната литература или се е запазила в много късни сборници, или съвсем се е изгубила. Но по количество на древните си ръкописи Евангелията оставят далече зад себе си произведенията на класическата писменост.
Съществуват повече от 5000 сборника с новогръцки ръкописи на [[Нов Завет|Новият Завет]], пълни и фрагментарни. Сред тези ръкописи най-ранните са намерените в Египет папирусни [[кодекс]]и: на Райленд (Ин 18:31-33; 37-38) от първата третина на ІІ в. и на Бодмер (фрагменти от Мт, Лк и Йн, преписани ок. 200 г.). При липсата на съвремените технически средства трябва да е минало много време между написването на Евангелията и разпространението на техните сборници (запазването на ръкописите именно в Египет се обяснява с климатичните условия на страната).
Забележително е, че евангелските ръкописи са представени именно като кодекси, докато както античните, така и юдейските преписвачи са предпочитали [[свитък|свитъците]]. Според учените кодексите са били "книгите на бедняците" и са се считали по това време за "низша" форма на книгата, но в замяна на това са били по-удобни за употреба и по-икономични (листите се изписвали от двете страни).
Ако ръкописните копия на Евангелията са от началото на ІІ в., цитати от каноничните Еванеглия се срещат още при св. [[Климент Римски]] (ок. 95 г.) и при свмч. [[Игнатий Антиохийски]] (ок. 35-ок. 107). Сведения за евангелистите и цитати от Евангелията има при [[Папий]], в [[Дидахе]], в Антимаркионовия пролог, при св. [[Ириней Лионски]] и др. Тези свидетелства в гръцки оригинал са събрани от Муретов и в "Синопсис" на Аланд.
== Синоптичните евангелия и Йоановото евангелие. ==
Още Евсевий Кесарийски и блаж. Августин отбелязват голямото сходство между много раздели на първите три Евангелия, понякога преминаващи в тъждество. При това за тълкувателите от епохата на св. отци не останало скрито и че заедно със сходството в Еванегелията има и съществени разлики. За повече подробности, виж [[синоптични евангелия]] и [[синоптичен проблем]]
== Историческа достоверност на евангелията ==
Един от основоположниците на школата "[[история на формите]]" К. Л. Шмит пише: "От евангелията не можем да научим почти нищо за историческия [[Иисус]], защото те са книга, която по своя произход не е историческа, а богослужебна: четяла се е още през 40-те години на І в. по време на неделните богослужения". Но в действителност литургичната форма на евангелията изразява спомена на ранната Църква за реални събития от земния живот на Христос. Евангелските думи са предназначени именно за тези, които са видели с очите си мисията на [[Спасител]]я. И дори по-късно, през 60-90-те години, тези хора не са били малко.
Привържениците на отрицателната критика се опитват да намерят в евангелията исторически и географски грешки, които според тях сочат недостоверността на разказаното от евангелистите. Но благодарение на научните постижения, по-специално на [[библейска археология|археологията]], подобни аргументи се опровергават един след друг. Разкопките на Зелин потвърждават близостта на Сихар до кладенеца на Яков; намереният надпис на [[Пилат]] показва грешното мнение на считащите го за символ на съзвездието Орион; откритата гробница на разпънат разсейва съмненията на смятащите, че осъдените не са били приковавани с гвоздеи, а само са ги връзвали. Старателното изучаване на юдейската култура и на бита през евангелската епоха, чието начало поставя още Едершайм, довежда до извода, че евангелията ги изобразяват точно. Критиците наричат евангелската Палестина "страна зад пределите на реалността" (вж. Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979). Всичко, което е казано за нея в [[Нов Завет|Новия Завет]], според тях не съответства на действителността.
Ето примери:
* 1) Галилейското езеро е наречено море, въпреки че не е море;
* 2) Еевангелистите не знаят най-краткия път от Финикия за Галилея;
* 3) Назарет е измислен град, защото не се споменава в други източници освен в евангелията;
* 4) В Палестина не могат да се отглеждат свине, защото употребата на свинско месо е била забранена;
* 5) "За растителния и животинския свят на Палестина в новозаветните текстове се съобщават толкова общи сведения, че могат да бъдат верни, за която и да е страна от Средиземноморието. Споменават се смокини, маслини, лозя, но не се назовават типични растения за този район, каквито са кедарът и финиковата палма, а в едно известно изречение за синаповото зърно, за храст, който достига най-много един метър височина, се говори като за истинско дърво с немислимо сплетени клони" (Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979, с. 20);
* 6) Гълъбът е бил свещена птица за самаряните и затова не би могъл да бъде жертва (Лк 2:24) и символ на Св. Дух.
Тези възражения са съвсем несъстоятелни:
* 1) Много езера на простонароден език често се наричат “морета” (напр. Байкал);
* 2) По време на своите странствания Христос не е бил непременно длъжен да избира точно най-краткия път;
* 3) В Галилея са известни повече от 200 населени пункта, но Йосиф Флавий не споменава много от тях, а Назарет е било доста незначително селище. Освен това наскоро намерен в Арабия текст споменава Назарет сред градовете, в които са живели свещеници след разрушаването на Храма през 70-та година, а разкопките на Багати доказват, че Назарет е съществувал като селище още по времето на Ирод (вж. [[Назаретянин]]);
* 4) Свинете, за които споменават евангелистите, са пасели в областта на Декаполис - именно там, където основното население е било езическо;
* 5) На тези, които се учудват защо в евангелията не се говори за палми и кедри, трябва да се напомни, че Писанието не е геоботаническо произведение. Що се отнася до “синаповото зърно”, ние не знаем какво растение е имал предвид Христос. Съгласуването на ботаническите названия у различните народи е станало възможно едва след въвеждането на общата латинска номенклатура през ХVІІІ в.;
* 6) Принасянето на гълъб в жертва е постановено в Лев 12:6, което се пояснява в Лк. Освен това образът на гълъба съвсем не е бил презрян (ср. Пес 5:2; 6:9). За други възражения срещу историч. достоверност на евангелията вж. *Митологична теория за произхода на християтнството, *Нехристиянски свидетелства за Христос.
== Евангелският образ на Иисус Христос. ==
В световната литература образите на героите се оказват живи и релефни едва тогава, когато са нюансирани техните слабости и недостатъци. Чудото на евангелията се състои в това, че техните автори са постигнали необикновена изобразителна сила, без да използват това средство. Те са обрисували един съвършен образ, но едновременно с това безкрайно жив и конкретен. Ние все едно виждаме Спасителя Христос, вървящ по пътя, разговарящ с хората, разказващ притчи. В притчите са изобразени Неговите неповторими черти. Той дава примери от всекидневието, но ги прави символи на духовния живот. Подобно на вожд е чужд на колебанията и нерешителността; добър е и едновременно с това е суров. За него не е характерно съзнанието, че е грешен, присъщо на всички светци. В духа Му цари пълна хармония. Стремителният порив крие зад себе си тишина на духа, величествено “отрезвяване”, далечно от екстаза и крайната възбуда, които намираме често в историята на религиите. Той е обикновен, достъпен и като “свой” сред хората, но едновременно с това се вижда дистанцията между Него и всички, които общуват с Него. Животът Му протича в постоянен напрегнат труд и молитва; но той не може да бъде сравнен със самовглъбен философ. Той отива без колебание в дома на митаря и на сватба; за разлика от Йоан Кръстител не е аскет-пустинник. Виждаме как проявява чувства: учудва се, скърби, радва се. В личността на Христос няма и следа от болезнен прелом. Той е абсолютно целенасочен, изпълнен със сили. Въздействието му върху хората е поразително: само при една негова дума учениците му изоставят всичко и тръгват след него.
Но човечността на [[Христос]] не е човечност на “велик мъдрец”. Неговото самосъзнание изобщо не е като самосъзнанието на другите хора. Той не търси истината, а е самата Истина. Той учи не от името на Бога, както правят пророците, а само от Свое име. С непостижима власт Христос отменя и променя реда на заповедите от Писанието (“Казвам ви…”), както може да постъпва само Бог. Това, което говори за себе си и за своя баща, създава впечатлението, че пред нас стои височайша тайна. “Да облечем - казва отец Лев Жиле - това впечатление с отвлечени термини и ще попаднем в кръга на идеите от първите събори: ние не сме далече от древните гръцки определения, според които Иисус е “единосъщен” с Отца и “единосъщен” с хората. Зад тези термини се крие живият опит, преживян от мнозина и в древността, и в наши дни: впечатлението, че в Иисус човешкото и божественото се докосват, че проникват едно в друго, както в далечината, на самия хоризонт, морето и небето се сливат”.
Образът на Христос стои пред човека и човечеството като въпрос и призив и едновременно като небесен отговор на човешките въпроси. Средствата за научно изследване на евангелията служат еднакво и на вярата, и на неверието, защото са вторични и подчинени на вътрешните убеждения на тези, които изучават новозаветните писания. Никаква исторически критика не е в състояние “да обясни загадката на Иисус”. Отхвърлянето или приемането Му се извършва в дълбините на човешкия дух. Както свидетелства опитът на ап. Павел и опитът на първото християнство, не науката, а вярата ни дава познание за Христос.
== Виж още ==
* [[Евангелие от Матей]]
* [[Евангелие от Марк]]
* [[Евангелие от Лука]]
* [[Евангелие от Йоан]]
== Библиография ==
=== Коментари на светите отци: ===
Вж. произв. на
* блаж. [[Августин]],
* св. Афанасий Велики, св. Григорий Велики, прп. Ефрем Сирин, блаж. Иероним, св. Иларий Пиктавийски, св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и Ориген.
=== Тълкувания на Евангелията от по-късно време. ===
* Barrett C.K. The Gospel According to St. John, Phil., 19782;
* Bussche H. vanden Jean Commentaire de l’Evangile spirituel, P.-Bruges, 1967;
* Ellis P.F. Matthew, Collegeville, 1974;
* Fitzmyer J.A. The Gospel According to Luke, I-IX, Garden-City-N.Y., 1981;
* Harvey A.E. New English Bible, companion to the New Testament, Camb.-Oxf., 1979;
* Jaubert A. Approches de l’Evangile de Jean, P., 1976;
* Lion A. Lire saint Jean, P., 1972; Matthew, introd., transl. and notes by W.F.Albright and C.S.Mann, Garden City-N.Y., 1971; Morris L. The Gospel According to John, Grand Rapids (Mich.), 1971;
* Standaert B.L. L’Evangille selon saint Marc: commentaires, P., 1983;
* Trilling W. The Gospel According to St. Matthew, v.1-2, L.-N.Y., 1969.
===Животът на Иисус Христос. Общи произведения. ===
а) Християнски автори. Вж. *Борнкам, *Буткевич, *Гейки, *Горски, *Даниел-Ропс, *Дидон, *Дод, архиеп. *Иннокентий (Борисов), еп. *Ириней (Орда), еп. *Касиан (Безобразов), архим. *Лев (Жиле), *Лопухин, *Матвеевски, *Мережковски, *Неандер, *Пресансе, *Ричиоти, *Фарар, *Филсон, *Едершейм, а също произведенията: Земная жизнь Иисуса Христа в изящной лит-ре и искусстве, кн.1-12, СПб., 1912; Прот. Мень А. Сын Человеческий, Брюссель, 19833; Путь Христов (сб. ст.), СПб., 1903; Шнеллер Л. По евангельским следам, пер. с нем., ч.1-2, СПб., 1901. Библиография на чужди ез. вж. в.: NCE, v.7.
б) Нехристиянски автори и представители на либералното богословие. Съч. в рус. превод вж. в *Хегел, Е.*Мейер, *Пфлейдерер, *Ревил, *Ренан, *Щраус, *Юлихер, а също така Грец Г. Иисус Христос и происхождение христианства, пер. с нем., СПб., 1906; Никольский Н.М. Иисус и первые христ. общины, М., 1918; Обзор на произв. от ХVІІІ до нач. на ХХ в. вж. в: Schweitzer. GLJF. Библиогр. на чужди ез. вж. в: NCE, v.7 и в кн. Lane D.A. The Reality of Jesus, N.Y.-Dublin, 1975. Л-ра по иконография на Иисус Христос вж. в *Изобразителното изкуство и Библията; *Илюстрирани издания на Библията; за художеств. л-ра на еванггелски теми вж. *Лит.-художеств. интерпретации на Библията.
4. Личността и учението на Иисус Христос.
а) Християнски автори. Вж. *Адам, еп. *Александр (Светлаков), митр. *Антоний (Храповицки), *Бердяев, *Боголюбов, *Богословски, *Брюс, *Буйе, *Булгаков, *Буткевич, архиеп. *Василий (Богдашевски), *Велтистов, *Виноградов, еп. *Виталий (Гречулевич), *Воронцов, *Гийе, *Гладков, *Глубоковский, *Грело, *Гяуров, *Дидон, *Дод, *Йеремиас, еп. *Касиан (Безобразов), Г.*Кител, *Кулман, А.П.*Лебедев, *Леон-Дюфур, *Макензи, *Мериорански, архиеп. *Михаил (Чуб), *Муретов, *Мишцин, И.*Навил, *Оулдем, *Поснов, *Силей, Вл.*Соловьев, *Тарев, *Тренч, *Трубецкой, *Шаф, а също следните произв.: Александров Б.М. Единство образа Христа по Апокалипсису, Посланиям св. ап. Павла и Евангелиям, Париж, 1964; Алексеев С.А. Христианство и политика, К., 1906; Архиеп. Антоний (Мельников) Из Евангельской истории, БТ, 1971, сб. 6; Борков И.В. О знамениях Второго Пришествия Господа Иисуса Христа по Евангелию и Посланиям свв. апостолов, ч.1-2, Каз., 1905; Вержбицкий И. Закон Моисеев и Закон Евангельский, “Странник”, 1898, № 1; Вернер И. Проф. Гарнак о сущности христианства, “Вопросы жизни”, 1905, № 4-6; Виноградов В.Н. Иисус Христос в понимании Ренана и Гарнака, Серг. Пос., 1908; Вышеславцев Б.П. Христианство и социальный вопрос, Париж-Варшава, 1929; Гизо Ф. Размышления о сущности христианства, пер. с франц., М., 1865; Иисус Христос как совершенный образец идеальной нравственности, ПБЭ, т.6, с.648-65; Иисус Христос — основатель пастырства, ПБЭ, т.6, с.629-48; Иисус Христос по памятникам иконографии, ПБЭ, т.6, с.676-79; Николаи П. Может ли совр. образованный мыслящий человек верить в Божество Иисуса Христа?, Париж, 19233; Прот. Остроумов С. Закон и Е., ВиР, 1878, № 8; Перов И. Притча Господа нашего Иисуса Христа о блудном сыне, ВиР, 1898, № 10; Перов И. “Царство Небесное нудится и нуждницы восхищают его”, ВиР, 1894, № 1; Песчанский С.В. Свидетельство Иисуса Христа о Своем Божестве по первым трем Е., Каз., 1912; Свящ. Петров Г.С. Е. как основа жизни, СПб., 190419; [Свящ. Петропавловский Н.] Необходимое предположение о Лице, учении и делах Иисуса Христа, ЧОЛДП, 1877, № 1-2; Пибоди Ф.Г. Иисус Христос и социальный вопрос, пер. с нем., М., 1907; Потен Ж. Новые подходы к проблеме Иисуса из Назарета, пер. с франц., “Логос”, 1972, № 8; Пфеннигсдорф Э. Иисус Христос в совр. культуре, пер. с нем., Харьков, 1907; Рефуле Ф. Иисус — Тот, Кто приходит из иного мира, “Логос”, 1973, № 11-12; Снегирев В.А. Учение о Лице Господа Иисуса Христа в трех первых веках христианства, Каз., 1870; Прот. Соболев М.И. Краткий обзор новейших отрицательных воззрений на Лицо и дело Господа нашего Иисуса Христа и изложение истинного взгляда на Его служение, М., 1905; Соколов А. О внешнем виде Иисуса Христа, “Странник”, 1911, № 1-2; Свящ. Соколов Д.П. Искупление рода человеческого Господом Иисусом Христом, СПб., 1863; Свящ. Соколов С.А. Почему мы должны верить в Иисуса Христа как Бога?, Рязань, 1911; Соллертинский С.А. Пастырство Христа Спасителя, Спб., 1887; Струженцов М.И. О пастырстве Христа Спасителя, Орел, 1899; Титлинов Б.В. Царство Божие по Евангелию, “Странник”, 1902, № 3, 6; Титлинов Б.В. “Христианство” гр. Л. Н. Толстого и христианство Евангелия, СПб., 1907; Тома А. Христос и апостолы, пер. с нем., Серг. Пос., 1913; Прот. Турчанинов В.Н. Беседы о личности Иисуса Христа, Харьков, 1914; Улгорн Г. Христ. благотворительность в древней Церкви, пер. с нем., СПб., 1899; Фаворов Н.А. Публичные чтения о вере в Иисуса Христа как истинного сына Божия, воплотившегося для спасения человека, против рационализма, К., 1865; Федотов Г.П. Социальное значение христианства, Париж, 1933; Фриц Т. Иисус Христос, пер. с нем., Тула, 1889; Хитров М.И. Подлинный лик Спасителя, М., 1894; Чекановский А. К уяснению учения о самоуничижении Господа нашего Иисуса Христа, К., 1910; Шикопп Ю. Апологетич. беседы о Лице Иисуса Христа, пер. с нем., СПб., 1870; Шилтов А.М. Мысли о Богочеловеке, Харьков, 19043; Штейде И. Христос и христианство в отзывах нехристиан, неверов и полуверов, “Странник”, 1903, № 11-12; [Щеголев Н.] Почему Иисус Христос усвоил Себе название Сын Человеческий?, ВЧ, 1881, № 50; Экземплярский В.И. Е. Иисуса Христа перед судом Фридриха Ницше, Пг., 1915; Ястремский И. Иисус Христос как Пастырь и Учитель пастырства, ВиР, 1913, № 2. Библиогр. на чужди езици вж. в прозв. на *Харингтън за библ. богословие: Harrington W.J. Key to the Bible, v1-3, Garden City-N.Y., 1976.
б) Нехрист. автори и представители на либералното богословие. Вж. *Бултман, Й.*Вайс, *Гарнак, *Ренан, *Ричл, *Шлейермахер, а също и сл. произв.: Валтер В. Возникновение христианства и распространение его на Востоке, в кн.: История человечества, под ред. Г. Гельмольта, СПб., 1903, т.4; Вейтлинг В. Е. бедного грешника, пер. с нем., Lpz.-СПб., 1907; Джонсон Х. Христиане и коммунизм, пер. с англ., М., 1957; Кнопф Р.П. Происхождение и развитие христ. верований в загробную жизнь, пер. с нем., СПб., 1908; Трельч Э. О возможностях христианства в будущем, пер. с нем., “Логос”, кн.2, М., 1910.
5. Частни аспекти на евангелската история. Вж. произв. на посочените по-горе автори, а също и сл. произв.: Айнс Т. Суд над Иисусом Христом, пер. с англ., ХЧ, 1878, № 9/10; Прот. Алфеев П.И. Перепись Квириния, Рязань, 1915; Прот. Алфеев П.И. От Гефсимании до Голгофы, вып.1-2, Рязань, 1915; Прот. Алфеев П.И. Иуда-предатель, Рязань, 1915; Еп. Антоний (Радонежский) Иисус Христос на Голгофе, или Семь слов Его на кресте, Каз., 1849, М., 190212; Архим. Антоний Согласование евангел. сказаний о Воскресении Христовом, ВиР, 1914, № 18; Бенкендорф М. Искушение Господа в пустыне (из Тренча), пер. с англ., ПО, 1887, № 3-4; Б-ий Д. Вход Господень в Иерусалим, ЖМП, 1962, № 3; Бланк Р. Иуда Искариот в свете истории, Берлин, 1923; Свящ. Богданов М. Вкушал ли Иисус ветхозав. Пасху на последней Вечере с учениками?, в кн.: Руководство для сел. пастырей, 1861, № 16-18, 21; Брянцев Д. Явление женам-мироносицам в день Воскресения, ВиР, 1912, № 6/7; Букхард Первые благовестницы Воскресения Христова, “Странник”, 1906, № 4; Букхард Первые явления воскресшего Господа Христа, “Странник”, 1906, № 5; [Булатов С.А.] Состояние иудейских ремесленников во времена земной жизни Иисуса Христа, Труды КДА, 1883, № 8-9; В котором году родился Иисус Христос?, ХЧ, 1838, ч.IV; Введенский С.Н. Мессианское значение искушений Господа диаволом в пустыне, СПб., 1899; Свящ. Вертеловский А. Достоверность Воскресения Христова, ВиР, 1909, № 6; Прот. Ветелев А. Эммаусская Вечеря, ЖМП, 1967, № 4-5, 1968, № 5; Прот. Ветелев А. Гефсиманская молитва Спасителя, ЖМП, 1962, № 3; Виноградов В. Чудесные исцеления Иисусом Христом больных, ВиР, 1913, № 1-2; Виппер Ю. Иерусалим и его окрестности времен Иисуса Христа, М., 18862; Воздвиженский М.М. На море Галилейском, ПО, 1881, № 10; Воронец Е. Истина Воскресения Христова, “Странник”, 1907, № 4; Прот. Воронов Л. Истина Воскресения в Православии, ЖМП, 1974, № 6-7; Воскресение Христово как величайшее и достовернейшее из чудес: Апологетич. трактат, СПб., 1903; Ганн В. Последний день Страстей Господних, пер. с нем., Чернигов, 1887; Гладкий А. Воскресение Христово, ВиР, 1911, № 7; Глебов И.А. Историч. достоверность Воскресения Господа нашего Иисуса Христа, Харьков, 1904; Глебов И.А. Воскресение Господа и явления Его ученикам по Воскресении, Харьков, 1900; Прот. Гнедич П. Начало христ. проповеди, ЖМП, 1954, № 7; Голльманн Г. Религия иудеев в эпоху Иисуса, пер. с нем., М., 1908; Голубинский Д.Ф. Пророчество праведного Симеона, М., 1898; Гоппельт Л. Крещение и новая жизнь по Ев. от Иоанна, гл. 3, и Посл. к Римлянам, гл. 6, пер. с нем., БТ, 1973, сб. 10; Гудер Э. Беседа о Воскресении Иисуса Христа, пер. с франц., СПб., 1869; Гурней Т.А. Явления воскресшего Спасителя, “Странник”, 1912, № 7; Свящ. Дмитриевский И. Размышление над Е., ВиР, 1916, № 10-12, 1917, № 1-3; Добровольский И. Два родословия Спасителя, Каз., 1897; Каменев В. Евр. общество в эпоху Иисуса Христа, “Странник”, 1910, № 3; Еп. Карпентер Б. Сын Человеческий среди сынов людских, пер. с англ., СПб., 1913; Квандт Л. Исследования по библейской хронологии и географии, пер. с нем., ЧОЛДП, 1874, № 2 (библиогр. обзор произв. богосл. лит-ры); Кедров В. Сходство и различие между крещением Иоанна Крестителя и крещением Иисуса Христа, ВиР, 1912, № 1; Кибардин Н. Крещение Господа, ПО, 1885, № 12; Свящ. Кудрявцев А. Соглашение евангел. повествований о событиях страдания и погребения Господа нашего Иисуса Христа, ХЧ, 1867, ч. I; Свящ. Кудрявцев А. Соглашение евангел. повествований о событиях Воскресения Госпола нашего Ииуса Христа, ХЧ, 1867, ч. II; Прот.Лаврский В. Явление воскресшего Христа во уверение своего Воскресения, „Миссионерское обозрение”, 1904, № 7, 10; Лашкарев А. Св. Иоанн Креститель как проповедник при дворе Ирода, „Странник”, 1868, № 1; [Левицкий Р.] Апологические очерки. I. Тело воскресшего Христа Спасителя, ПО, 1880, № 8; Прот. Липеровский Л. Чудеса и притчи Христовы, Париж, 1962; Любимов С. История страдания Господа нашего Иисуса Христа по сказанию 4-х евангелистов, СПб., 1882; Маккавейский Н.К. Археология истории страданий Господа Иисуса Христа, К., 1891; Мелихов В. О времени рождения Иисуса Христа, ВиР, 1913, № 18; Диак. Мень А. Назарет — колыбель христианства, ЖМП, 1959, № 9; Диак. Мень А. Фавор и Голгофа, ЖМП, 1960, № 7; [Диак. Мень А.], Се Аз с вами, ЖМП, 1960, № 7; Диак. Мень А. Крест, ЖМП, 1960, № 9; Диак. Мень А. Спасение миру, ЖМП, 1961, № 2; Диак. Мень А. Победа над смертью, ЖМП, 1961, № 4; Диак. Мень А. Светочи первохристианства, ЖМП, 1961, № 7; Диак. Мень А. Последние дни и мученич. кончина Иоанна Крестителя, ЖМП, 1961, № 11; Диак. Мень А. Тайна волхвов, ЖМП, 1962, № 1; Диак. Мень А. „Господь мой и Бог мой!”, ЖМП, 1962, № 4; Диак. Мень А. Сын громов, ЖМП, 1962, № 5; Мерзлюкин А.С. Родословие Пресвятой Девы Марии и происхождение братьев Господних, Париж, 1955; Митякин А.П. Христос на суде у Пилата, СПб., 1893 Митякин А.П. Знамения, бывшие в час крестной смерти Иисуса Христа, „Странник”, 1894, № 3; Митякин А.П. Достоверность Воскресения Христова, подтвержденная сомнением ап. Фомы, „Странник”, 1901, № 4; Архиеп.Михаил (Мудьюгин) Евхаристия как новозав. жертвоприношение, БТ, 1973, сб.11; Мозлевский Г. Обличительная речь Господа нашего Иисуса Христа против книжников и фарисеев, Варшава, 1896; Обычаи и нравы во дни жизни Христа, БВс, 1955, № 2; Пахарнаев А. События ночи Христова Воскресения по Четвероевангелию, „Странник”, 1909, № 3; Певницкий В.Ф. Крики народной иудейской толпы перед судом Пилата, Труды КДА, 1862, № 6; Певницкий В.Ф. Св. Иоанн Креститель как проповедник покаяния, Труды КДА, 1868, № 1; Певницкий В.Ф. Юность Богочеловека, ВЧ, 1881, № 40; Перов И. Исповедание св. ап. Петра, ВиР, 1894, ч.1; Перов И. Ответ Господа нашего Иисуса Христа на искусительный вопрос фарисеев о дани кесарю, ВиР, 1895, ч.1; Перов И. Ответ Господа нашего Иисуса Христа на вопрос саддукеев о воскресении мертвых, ВиР, 1895, ч.2; Перов И. Ответ Господа нашего Иисуса Христа на вопрос фарисеев о большей заповеди в Законе и взаимный вопрос Его о достоинстве Мессии, ВиР, 1897, ч.2; Перов И. Похвала Господа нашего Иисуса Христа вдове, пожертвовавшей две лепты на Храм, ВиР, 1898, № 14; Перов И. Послание Господом нашим Иисусом Христом двенадцати апостолов на проповедь, ВиР, 1900, т.1, ч.1; Перов И. Ответ Господа нашего Иисуса Христа искушавшему Его законнику и притча Господа о милосердном самарянине, ВиР, 1902, № 8; Перов И. Исцеление Господом Иисусом Христом слепорожденного, ВиР, 1906, № 13, 15; Петропавловский Н. О Воскресении Иисуса Христа, ЧОЛДП, 1873, № 9, 11, 12; Потоцкий Н. Особенные причины неверия саддукеев в Иисуса Христа как Мессию, ВиР, 1900, № 24; Прозоровский Д.М. К вопросу о совершении последней Вечери Иисуса Христа, „Странник”, 1881, № 6; Протопопов П. Волхвы египетские, вавилонские и вифлеемские, ВиР, отд. церк., т.1, ч.2; Пясковский Н.Я. Опыт согласования некоторых разностей в повествованиях евангелистов о первом дне Воскресении Христова и критич. заметки о теории визионерства и галлюцинаций Штрауса, Ренана и др. с т. зр. совр. психиатрии, ХЧ, 1891, № 2, ч.1, № 3/4; Пятницкий Н. Суд над Иисусом Христом у первосвященников иудейских, „Минские ЕВ”, 1888, № 3-5, 8-9; Раин А.П. Воскрешение Лазаря, „Странник”, 1903, № 3; Раин А.П. Воскресение Христово, „Странник”, 1903, № 4; Раин А.П. Как считаются часы в Евангелиях, „Странник”, 1904, № 3; Ричко Н.Н. Слава в вышних Богу, и на земле мир, в человецех благоволение, ЖМП, 1969, № 12; Савинский С.В. Эсхатологич. беседа Иисуса Христа Спасителя, К., 1906; Сильченков К. Прощальная беседа Спасителя с учениками, Харьков, 1895; Сильченков К. Чудо на Гадаринском берегу Галилейского моря, Харьков, 1896; Сильченков К. Двенадцатилетний Отрок Иисус во Храме Иерусалимском, Харьков, 1896; [Смирнов Ф.], Первое чудо Иисуса Христа в Кане Галилейской, ВЧ, 1882, № 2; Смит Д. Девственное рождение Иисуса Христа, пер. с англ., „Странник”, 1913, № 6; Прот. Соболев М.И. Действительность Воскресения Господа нашего Иисуса Христа, М., 1874; Соболевский С. Суд над Иисусом Христом и распятие Его с т. зр. истории и археологии, „Странник”, 1906, № 2, 3; Прот. Соллертинский А. О мученической кончине св. Иоанна Предтечи, ХЧ, 1886, ч.1; Спасский И. Обличительная речь Господа против книжников и фарисеев, ДЧ, 1889, № 2; Трухманов М.П. Симон Петр, апостол Господа, Харьков, 1883; Туберовский А.М. Воскресение Христово, Серг. Пос., 1916; Ульгорн Г. Воскресение Иисуса Христа, пер. с нем., ПО, 1870, № 4; Уржумцев П. „Ты ли еси Грядый или иного чаем?”, ЖМП, 1962, № 5; Успенский Н.Д. Во имя единения и мира (Паломничество патр. Алексия к святыням Востока): Святые места в Иерусалиме на сегодня, ЖМП, 1961, № 5-7; [Фоменко И.] Место и время крещения Господня, ВЧ, 1881, № 2; Фрей И.А. Земля, где жил Иисус Христос, БВс, 1953, № 2/3; Чернышев К. Действительность вознесения Иисуса Христа на небо, ХЧ, 1883, № 7/8, 9/10, 11/12, 1884, № 3/4; Яковлев Ф.И. Надпись на кресте Господа нашего Иисуса Христа, М., 1860; Янусов Н. Вопрос о времени и обстоятельствах Рождества Христова, ВиР, 1911, № 24; Aron R. Les années obscures de Jésus, P., 19604; I d., Ainsi priait Jésus enfant, P., 1968; Best E. The Temptation and Passion: the Markian Soteriology, Camb., 1965; Bishop J.A. The Day Christ Died, N.Y.-L., 1957; Blinzler J. The Trial of Jesus, Westminster, 1959; Instinsky H.U. Das Jahr der Geburt Christi, Munch., 1957; Jésus révéé par les historiens, „Les dossiers de l’archeologie”, 1975, № 10; Kovаr F. Pocatek Evangelia Lukasova, Praha, 1945; Mаnek J. Jesusova podobenstvi, Praha, 1972; Paul A. L’Evangile de l’enfance selon saint Matthieu, P., 1968; The Trial of Jesus, Ed. by E. Bammel, L.-Naperville (Ill.), 1970; Winandy J. Autour de la naissance de Jésus, P., 1970. Вж. също библиогр. в JBC (v. 2), NCCS и в кн.: Harrington W. Key to the Bible, v1-3, Garden City-N.Y., 1976.
6. Произход на Е. и тяхната достоверност. Новозав. критика.
а) Християнски автори. Освен посочените по-горе автори, на които са посветени отделни статии в речника, вж. следните произв.: Свящ. Альбов М. Об апокрифич. Е., ХЧ, 1871, № 1, 7, 1872, № 6-8; Бакхэм Д. Теология ли создала Христа?, пер. с англ., „Странник”, 1909, № 2; Безе Г. Достоверность наших Е., пер. с нем., М., 1899; Бергон Дж. Подлинность последних 12 стихов Ев. Марка, пер. с англ., ЧОЛДП, 1874, № 6; Вернер И.И. Е. и нем. свободная критика, „Новый путь”, 1904, № 4, 5; Свящ. Ветвеницкий К. Об отношении Ев. Иоанна к первым трем Е., „Странник”, 1873, № 9; Григоров А. Научно-критич. отрицания в исследованиях Е. и христианства на Западе 16-го и 17-го вв., ЧОЛДП, 1874, № 9; Зарин С.М. Мифологич. теория Древса и ее разбор, СПб., 1911; Зарин С.М. Совр. открытия в области папирусов и надписей в их отношении к НЗ, СПб., 1914; Керенский В.А. Школа ричлианского богословия в лютеранстве, Каз., 1903; Книжников А.С. Об историчности Личности Христа, Париж, 1963; Свящ. Люперсольский М. Апостольское происхождение Четвероевангелия, ВиР, 1914, № 19, 21; Прот. Марков В.С. О Ев. от Матфея, М., 1873; Прот. Мень А. Сын Человеческий, Брюссель, 19833; Свящ. Морошкин М.Я. Обозрение нем. богосл. журналистики, ПО, 1867, т.22, № 2, 4, т.23, № 6, 7; Розов М. Цельс и его свидетельства в пользу подлинности и достоверности наших канонич. Е., ЧОЛДП, 1874, № 8, 11, 12; Сенявин В.А. Новейшие зап. труды о Четвертом Е., К., 1915; С-ов А. Св. евангелист Марк, ЖМП, 1963, № 5; Троицкий С. Новооткрытый отрывок Е., „Странник”, 1908, № 7/8; Фиолетова Н.Ю. Источники по истории раннего христианства, т.1-2, М., 1957 (МДА, ркп.); Флоровский Г.В. Жил ли Христос?, Париж, 1929. Вж. също библиогр. към *Баур, *Гарнак, *Дейсманн, *Ренан, *Щраус.
Библиогр. на чужди езици вж. в кн.: Bilan de la théologie du XX-e siècle, t.1-2, Ed. R. Van der Gucht et H. Vorgzimler, P., 1970-71; HTG, Bd.1.
б) Нехристиянски автори и представители на либералната теология. Освен произв., посочени по-горе, вж. следните книги: Ван-ден-Берг Ван-Эйсинг Г.А. Первоначальная христ. лит-ра, пер. с франц., М., 1929; Волынский А.Л. Четыре Е., Пб., 1922; История древнего мира, под ред. И.М.Дьяконова и др., М., 19832, т.3 (лекции 5, 12); Косидовский З. Сказания евангелистов, пер. с польск., М., 1977; Кубланов М.М. НЗ: Поиски и находки, М., 1968; Кубланов М.М. Возникновение христианства, М., 1974; Робертсон А. Происхождение христианства, пер. с англ., М., 19592; библиогр. на чужди езици вж. в
== Източници ==
{{Библиология Мен, Николов}}
{{обработка|поставяне в категория}}