75
редакции
Промени
редакция без резюме
В своята майчинска грижа за починалите християни, [[църква]]та ни заповядва да поменаваме всеки един от тях в някои дни след смъртта им, а в определени дни всички умрели.
За всеки починал църквата заповядва да възнасяме [[Молитва|молитви]] и безкръвни жертви (поръчване /откупуване/ на [[литургия]]), предимно в първите четиридесет дни след смъртта, като време съгласно Светото Писание за очистване на [[Грях|греховете]] и умилостивяване на [[Бог]]а. От тези дни особено се посвещават на молитва за умрелия : третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител. Деветият ден – по благочестивото желание Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте [[ангел]]ски ликове. И най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. В този ден, по свидетелствата на св. отци, се извършва частен съд над [[душа]]та който определя нейното състояние до окончателния (Страшен) съд. Този ден е свързан и с това че, израилския народ оплаква [[Мойсей]] четиридесет дни след смъртта му и още за това, че Спасителят се възнесъл на небето в четиридесетия ден след своето възкресение. Поради това и ние молим, умрелия да възкръсне, да бъде взет, образно казано, на облаците небесни и винаги да бъде с Господа. Помен се прави и всяка година в деня на смъртта, в знак, че починалия е жив и безсмъртен по [[дух]].
Църквата поменава и всички умрели в особени съботни дни, наречени задушници. Главно в следните дни. В събота преди [[Неделя Месопостна]] (месни заговезни). В тази неделя се напомня за бъдещето второ Христово пришествие. Затова и в навечерието на този ден, се извършва поменаване на умрелите, особено внезапно починалите, като се умолява праведния Съдия да изяви към тях милостта Си в деня на справедливото възмездие. В събота пред празника [[Петдесетница]], се поменават починалите, понеже в този празник е запечатано изкуплението на света със силата на Светия Дух, която благодатно и спасително се простира над живи и умрели. Съботата пред [[Архангеловден]] се нарича още и Велика задушница, в нея се напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тази задушница е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и мъжка задушница. На някои места поменът на Лазарова събота се свързва с чудесното възкресяване на св. Лазар. През Великия пост също има няколко съботи , особено посветени на починалите.
Като цяло всеки съботен ден през годината църквата е определила за поменаване на преждепочившите наши сродници, братя и сестри во Христе. Това намира отражение и в самото съботно богослужение, където има специални песнопения и [[канон]] за мъртвите.
[[Категория:Обреди]]
За всеки починал църквата заповядва да възнасяме [[Молитва|молитви]] и безкръвни жертви (поръчване /откупуване/ на [[литургия]]), предимно в първите четиридесет дни след смъртта, като време съгласно Светото Писание за очистване на [[Грях|греховете]] и умилостивяване на [[Бог]]а. От тези дни особено се посвещават на молитва за умрелия : третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител. Деветият ден – по благочестивото желание Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте [[ангел]]ски ликове. И най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. В този ден, по свидетелствата на св. отци, се извършва частен съд над [[душа]]та който определя нейното състояние до окончателния (Страшен) съд. Този ден е свързан и с това че, израилския народ оплаква [[Мойсей]] четиридесет дни след смъртта му и още за това, че Спасителят се възнесъл на небето в четиридесетия ден след своето възкресение. Поради това и ние молим, умрелия да възкръсне, да бъде взет, образно казано, на облаците небесни и винаги да бъде с Господа. Помен се прави и всяка година в деня на смъртта, в знак, че починалия е жив и безсмъртен по [[дух]].
Църквата поменава и всички умрели в особени съботни дни, наречени задушници. Главно в следните дни. В събота преди [[Неделя Месопостна]] (месни заговезни). В тази неделя се напомня за бъдещето второ Христово пришествие. Затова и в навечерието на този ден, се извършва поменаване на умрелите, особено внезапно починалите, като се умолява праведния Съдия да изяви към тях милостта Си в деня на справедливото възмездие. В събота пред празника [[Петдесетница]], се поменават починалите, понеже в този празник е запечатано изкуплението на света със силата на Светия Дух, която благодатно и спасително се простира над живи и умрели. Съботата пред [[Архангеловден]] се нарича още и Велика задушница, в нея се напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тази задушница е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и мъжка задушница. На някои места поменът на Лазарова събота се свързва с чудесното възкресяване на св. Лазар. През Великия пост също има няколко съботи , особено посветени на починалите.
Като цяло всеки съботен ден през годината църквата е определила за поменаване на преждепочившите наши сродници, братя и сестри во Христе. Това намира отражение и в самото съботно богослужение, където има специални песнопения и [[канон]] за мъртвите.
[[Категория:Обреди]]
