Промени

Направо към: навигация, търсене

Благодат

2376 bytes added, 08:55, 27 юни 2006
редакция без резюме
Благодат наричаме общата сила и действие на [[Света Троица|Светата Троица]] (св. [[Григорий Палама]]). Използват се също термините "нетварна(несътворена)енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. [[Йоан Дамаскин]] образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού).

Православното богословие разграничава у Бога същност и енергия (енергии). Бог притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. В същото време [[Евангелие]]то учи, че целта на човешкия живот е участие в естеството на Бога - ние сме призвани да станем θείας κοινωνοί φύσεως, както казва св. ап. Петър в своето второ Послание вж. (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. [[обожение]], целта на човешкия живот.

Тоест, Църквата учи, че Бог е едновременно непристъпен и опитно познаваем, постижим в единението. Непристъпен е в Своята същност, а е постижим в Своите енергии, чрез които Той изхожда навън. Енергиите на Бога са самият Бог, но не в Неговата същност (В. Лоски). Чрез Своята благодат Бог общува и освещава Своето творение.

Плодовете на благодатта у човека се наричат [[харизма|харизми]]. В широкия смисъл на думата всяко действие на благодатта в Църквата се нарича [[тайнство]].
[[Категория:Догматика]]

Навигация