14
редакции
Промени
Да го запишем бързо, да не ми угасне тока пак (гадост! трябва ми домашен UPS!)
'''Пиетизъм''' ''(от лат. Pietas – благочестие)'' - консервативно движение в протестантството, възникнало в Германия в края 17 век и отличаващо се със силен анти-интелектуален уклон. Основател на пиетизма е немския богослов от гр. Франкфурт [[Филип Шпенер]]. За Шпенер религиозните чувства на човека стоят по-високо от [[догмат]]ите на вярата и църковните обряди, т.е. само и единствено личното преживяване на срещата с Бога може да помогне за достигане на висока нравственост. На свой ред нравствеността е необходима на човек за да получи божествената [[благодат]].
За пиетистите грях е ходенето на театър, танцитe, песните, забавата, дори шегите и смеха. За привържениците на пиетизма са характерни честите изказвания против науката, разума, прогреса и „всичко светско”.
Традицията на пиетизма се е съхранила сред някои консервативни кръгове и до днес, а през 19-и век прониква с голяма сила и в православния свят.
Много съвременни православни богослови разглеждат пиетизма като [[еклезиология|еклезиологична]] [[ерес]], заради пренебрежителното отношение към [[догмат]]ите и [[тайнство|тайнствата]] на [[Църквата]]. Допълнителен аргумент за подобен поглед дава православния аскетически опит, според който придобиването на Божията благодат винаги е "по-милост", а не "по-заслуги" (покаянието и упованието в Бога предшестват плодовете на благодатта), а пиетизмът обратното - разглежда благодатта като награда за благочестив живот.
В по-широк смисъл днес под пиетизъм се разбира всяко формално и изкуствено откъсване на благочестието от богословието и позициониране на богословието като отвлечена теоретическа дисцилина, "с която се занимават само професорите в университета".
[[Категория:Ереси]]
За пиетистите грях е ходенето на театър, танцитe, песните, забавата, дори шегите и смеха. За привържениците на пиетизма са характерни честите изказвания против науката, разума, прогреса и „всичко светско”.
Традицията на пиетизма се е съхранила сред някои консервативни кръгове и до днес, а през 19-и век прониква с голяма сила и в православния свят.
Много съвременни православни богослови разглеждат пиетизма като [[еклезиология|еклезиологична]] [[ерес]], заради пренебрежителното отношение към [[догмат]]ите и [[тайнство|тайнствата]] на [[Църквата]]. Допълнителен аргумент за подобен поглед дава православния аскетически опит, според който придобиването на Божията благодат винаги е "по-милост", а не "по-заслуги" (покаянието и упованието в Бога предшестват плодовете на благодатта), а пиетизмът обратното - разглежда благодатта като награда за благочестив живот.
В по-широк смисъл днес под пиетизъм се разбира всяко формално и изкуствено откъсване на благочестието от богословието и позициониране на богословието като отвлечена теоретическа дисцилина, "с която се занимават само професорите в университета".
[[Категория:Ереси]]