Промени

В областта на [[Библейска история|библейската история]], от нейния междузаветен период, е работата му ''“Греческая "литература" и ближневосточная "словесность".'' Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на богословието [[богословие]]то и ролята на учителните книги на [[Стар Завет|Стария Завет ]] и особено на Кн. [[Притчи]], е статията: ''«К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской»'' («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов ''превод на [[Книга на Йов]]'' («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът ''«EUSPLAGCNIA»'' (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата ''«Поэтика ранневизантийской литературы»'' (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на ''историята на ранното християнство''. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни апокрифи [[апокриф]]и в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: ''«От берегов Босфора до берегов Евфрата»'' (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на [[Евангелие ]] от [[Матей]]. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен.