Промени

Олтарът е най-важната и свята част от храма, в него се намират св. престол и [[жертвеник]]ът. Олтарът се строи винаги по-високо от средната част на храма и е отделен от нея с [[иконостас]].{{Мъниче}} Произхожда от латинския израз "alta ara", който означава издигнат жертвеник. Гръцкият еквивалент е ιερατείο, άγιον, άβατον. В първите векове олтарът е бил достъпен за всички християни, независимо от пола. Там те приемали св. дарове върху трапезата, както днес се причастяват само [[свещенослужител]]ите. От 4 в. постепенно започват да се налагат ограничения върху достъпа до олтара и там започват да влизат само свещенослужителите, в определени случаи [[дякониси]] и [[монах]]ини. Съществуват едноделни и сложни олтари. Вторите са свързани с помощни помещения като [[съсъдохранилище|съсъдохранилища]], [[дяконик|дяконици]] и други.[[Категория:Църковна архитектура]]