Промени

През 1864, 44 годишния [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Римокатолическа църква]], който напуска духовенстното, разочарован от папското надмощие, лутеран, а по-късно и женен, е [[помазан]] в [[Православната църква]]. През 1866, тои публикува, ''Католическо православие Православие и Англо-католицизъмАнглокатолицизъм'', поставил основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно, започва периодично издаване на ''Православен католически преглед'', с цел да изпъкне изтъкне Източното Православие и да се отхвърли Католицизма и Протестантството.

През 1867 Овербек дава петиция с 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]], до Руската Църква за приемането на Западнообрядна църква в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена, и Овербек се заел с предоставянето чернова за Западния обряд. Основата на това, което представил Овербек било от Богслужението през 1570, което добавяло ''epiclesis'' (молба молитва към Бог да претвори дароветеДаровете) и Трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871, бил изпитан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към Старокатолическото движение, което отхвърля непогрешимостта на Папата. Той продължил да се въвлича в спорове с Католиците, Англиканите и отказалите се от Източното Православие, използвайки Византииското Богослужение.

През 1876, Овербек апелирал до различни Свети Синоди, пътувайки до Константинопол през 1879. Там той срещнал Цариградския Патриарх, който го благодловил благословил да издава проповеди и апологетика. През 1881,Овербек имал известен късмет, когато Цариградският Патриарх Патриаршия се съгласилсъгласила, че Западът има правото на западна църква и свое богослужение.

Обаче нищо повече не се случило. Бракът на Овербек след неговото католическо ръкоположение бил канонична пречка за ръкоположениенеговото свещенство, Светия Синод в Гърция отхвърлил неговите схими. ''Православен Католически преглед'' спрял да се издава. Овербек починал през 1905.

[[Image:Fon-du-Lac Circus.jpg|right|thumb|300px|Епископско ръкополагане ръкоположение на Региналд Велер като помощник на епископ на Фон-Ду-Лак, 1900.]]Западният обряд продължил напредда се развива. През 1890 в Швейцария в стара католическа енория в Уисконсин, ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, който я наследил от отец Владимир (Соколовски); отец Вилат повел църквата по стъпките на Стария Католицизъм[Старокатолицизъм|Старокатолизизма]. През 1911 Арнолд Харис Матю,стар католически Епископeпископ, влязъл в съюз с Патриаршията на AntiochАнтиохийската Патриаршия, но скоро след това со се оттеглил, оставяйки зад себе си модел за бъдещето на Западния Обряд обряд и неговото присъединяване към Правослаието. През 1926 шестата-енория ''Полска Католическа национална църква'' била приета в Полската Православна Църква, разцъфтявайки, докато не била премахната от Нацистите. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html] [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-four.html]

Замесването Връзките на Св. Тихон в Западния Обряд е са още по-трайнотрайни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някой някои от Епископите епископите били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, но в същото време да запазят Англиканските литургииАнгликанската литургия. Св. Тихон, изпраща през 1892 Книга с Молитвикнигата "Общи молитви", заинтересуван от приложимостта на подобна идея; през 1904, Светият Синод допуска тази възможост, включвайки многобройни бележки относно това как BCP може да бъде използван по Православен начин. Св. Тихон не получава Епископи, които да ревизират Англиканската церемония, но полага основите за приемане и литургии на [[Западния Викарки Обряд]]. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html]

Появило се значимо[[Православна Църква на Франия|Западно обрядно Западнообрядно движение във Франция]], най-голямата група останала от него е ''Union des Associations Cultuelles Orthodoxes de Rite Occidental'' (UACORO - Съюз за Православно Богослужение на Асоциацията Западен Обряд).