1
редакция
Промени
→Двадесети век
Западният обряд продължил напред. През 1890 в Швейцария в стара католическа енория в Уисконсин, ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, който я наследил от отец Владимир (Соколовски); отец Вилат повел църквата по стъпките на Стария Католицизъм. През 1911 Арнолд Харис Матю,стар католически Епископ, влязъл в съюз с Патриаршията на Antioch, но скоро след това со оттеглил, оставяйки зад себе си модел за бъдещето на Западния Обряд и неговото присъединяване към Правослаието. През 1926 шестата-енория ''Полска Католическа национална църква'' била приета в Полската Православна Църква, разцъфтявайки, докато не била премахната от Нацистите. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html] [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-four.html]
Замесването на Св. Тихон в Западния Обряд е още по - трайно. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някой Епископи от Епископите били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, но в същото време да запазят Англиканските литургии. Св. Тихон, изпраща през 1892 Книга с Молитви, заинтересуван от приложимостта на подобна идея; през 1904, Светия Светият Синод допуска тези възможоститази възможост, включвайки многобройни бележки относно това как BCP може да бъде използван по Православен начин. Св. Тихон не получава Епископи, които да ревизират Англиканската церемония, но полага основите за приемане и литургии на [[Западния Викарки Обряд]]. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html]
Появило се значимо[[Православна Църква на Франия|Западно обрядно движение във Франция]], най-голямата група останала от него е ''Union des Associations Cultuelles Orthodoxes de Rite Occidental'' (UACORO - Съюз за Православно Богослужение на Асоциацията Западен Обряд).
