Канон

Тази статия разглежда богослужебното песнопение, под названието канон. За друга употреба на думата канон вижте също Канон на свещеното писание и Канон (догматика).

Ка­но­нът (гр. κανών, «правило, норма») пред­с­тав­ля­ва жанр от църковната химнография, сложно църковно пес­но­пе­ние със­та­ве­но от мно­го строфи, посветено на празник или светец.

Структурни особености

Днес из­пол­з­ва­ни­те ка­но­ни се със­то­ят от де­вет (по-точ­но от осем, без вто­ра пе­сен) пес­ни, вся­ка от ко­и­то се със­тои от ир­мос, тро­па­ри и ка­та­ва­сии, сти­хо­ве от биб­лейс­ки пес­ни, чий­то при­пе­ви са ка­но­ни­те и ак­рос­тих. От тях се правят изводи за автентичността на ав­то­ра и за вре­ме­то на на­пис­ва­не на ка­но­на.

Музикални особености

Це­ли­ят ка­нон се пее на един и същ глас, но вся­ка не­го­ва пе­сен се пее раз­лич­но в за­ви­си­мост от ир­мо­си­те, ко­и­то са об­ра­зец за ри­тъм и ме­ло­дия. От древ­ност­ вто­ра­та пе­сен на ка­но­на се пее са­мо през дни­те на Ве­ли­кия пост. Има ка­но­ни със­то­я­щи се от две пес­ни (ос­ма и де­ве­та), от три пес­ни (ос­ма, де­ве­та и още ед­на от пър­ви­те се­дем), от че­ти­ри пес­ни (шес­та, сед­ма, ос­ма и де­ве­та) и т.н.

Богослужебна употреба

Ка­но­ни­те са част от ут­ре­ня­та, не­дел­на­та по­лу­нощ­ни­ца и по­ве­че­ри­е­то. Осо­бе­на по­пу­ляр­ност по­лу­чил Ве­ли­ки­ят по­ка­ен ка­нон на св. Ан­д­рей Крит­с­ки. Най-ран­на­та му ре­дак­ция пред­с­тав­ля­ва­ла по­ре­ди­ца от тро­па­ри, тъй ка­то по не­го­во вре­ме ир­мо­си­те все още не съ­щес­т­ву­ва­ли. Ре­ди­ца из­с­ле­до­ва­те­ли счи­тат ка­но­ни­те за връ­ща­не на­зад в раз­ви­ти­е­то на цър­ков­на­та хим­ног­ра­фия.

История

Възникване

Ка­но­нът е сред най-къс­но по­я­ви­ли­те се пес­но­пе­ния във ви­зан­тийс­ка­та бо­гос­лу­жеб­на тра­ди­ция. Фор­ми­ра­не­то му за­поч­на­ло в края на VII и за­вър­ши­ло през IХ век. Бър­зо при­до­бил ши­ро­ка упот­ре­ба, из­мес­т­вай­ки до то­га­ва из­пол­з­ва­ни­те [[кон­дак|конда­ци]. Ка­но­нът пре­тър­пял слож­но ис­то­ри­чес­ко раз­ви­ти­те. Пред­с­тав­ля­ва най-пъл­на­та и за­вър­ше­на хим­ног­раф­с­ка фор­ма, ко­я­то е ре­зул­тат от то­ва раз­ви­тие. По­я­ва­та на по­ве­че­то от ка­но­ни­те би­ла свър­за­на с го­ле­ми­те мо­на­шес­ки цен­т­ро­ве на Из­ток (Лав­ра­та “Св. Са­ва Ос­ве­ще­ни” край Йеру­са­лим, манастира “Св. Ека­те­ри­на” на Синай, Сту­дийс­кия ма­нас­тир край Кон­с­тан­ти­но­пол и други).

В из­вес­тен сми­съл ка­но­ни­те би­ли съз­да­де­ни и ка­то сред­с­т­во за бор­ба с ико­но­бор­чес­ка­та ерес. За бър­зо­то им по­пу­ля­ри­зи­ра­не доп­ри­нес­ла по­бе­да­та на пра­вос­лав­но­то уче­ние за по­чи­та­не­то на све­ще­ните изображения през 843 г. Пър­во­на­чал­но пес­ни от Ста­рия и Но­вия За­вет раз­лич­ни от псал­ми­те би­ли съб­ра­ни и по­мес­те­ни в края на псал­ти­ра, из­пол­з­ван в бо­гос­лу­же­ни­е­то или в края на Ча­сос­ло­ва. Би­ли оп­ре­де­ле­ни ка­то пес­ни, за да се раз­ли­ча­ват от псал­ми­те. Все­ки ден би­ли изпълнявани три от тях ­ ос­ма­та, де­ве­та­та и ня­коя от ос­та­на­ли­те се­дем. Ве­ро­ят­но в най-древ­ни­те си ре­дак­ции ка­но­ни­те били съставени от ед­на пе­сен, към ко­я­то впос­лед­с­т­вие би­ли при­ба­ве­ни ос­ма или де­ве­та пе­сен.

Пълни канони

Ед­ва по вре­ме­то на св. Ан­д­рей Крит­с­ки би­ли съз­да­де­ни т. нар. пъл­ни ка­но­ни, със­тавени от де­вет пес­ни. Упот­ре­бявали се преди всичко по време на бде­ни­я­та, при ко­и­то би­ли не­об­хо­ди­ми по-го­ле­ми по съ­дър­жа­ние пос­ле­до­ва­ния. До нас не са дос­тиг­на­ли име­на­та на пър­ви­те със­та­ви­те­ли на ка­но­ни и по­ве­че­то от тях са из­вес­т­ни с име­на­та на по-къс­ни­те им ре­дак­то­ри. Неп­ра­вил­но за ав­тор на по­ве­че­то ка­но­ни бил счи­тан Йеру­са­лим­с­ки­ят пат­ри­арх Соф­ро­ний. По-го­лям е при­но­сът в раз­ви­ти­е­то на то­зи вид пес­но­пе­ния на пре­п. Йо­сиф Пес­но­пи­сец, на св. Ан­д­рей Крит­с­ки, ав­тор на Ве­ли­кия по­ка­ен ка­нон. Ка­но­ни са пи­са­ли св. Йо­ан Да­мас­кин, Коз­ма Ма­юм­с­ки, Те­о­дор Сту­дит, Сте­фан Са­ва­ит и други.

До Х век бро­ят им не бил стро­го оп­ре­де­лен. След ХI век то­зи брой се пре­вър­нал в ме­ри­ло за зна­чи­мост­та на праз­ни­ка.

Източници

• Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".