Отвори главното меню

Дверия β

Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Софийският университет „Св. Климент Охридски (известен със съкращението СУ) е най-старото висше учебно заведение в България. Той е създаден на 1 октомври 1888 г. с решение на Народното събрание като висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построена с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата ѝ.

История

Софийският университет е създаден първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов - представител на Министерство на просвещението - е избран първият ректор на висшето училище. Александър Теодоров-Балан е избран за ректор измежду първите седем преподаватели (т. нар. "нови седмочисленици"): Александър Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев.

Структура

Сграден фонд

Университетът разполага с обширна материална база. Ректоратът и университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“.

Ректорат

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон. Проекта преставлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени до избухването на Първата световна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права. Ефорията му изплаща обезщетение от 129 млн. 250 хил. и 95 франка в злато. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветенa на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет - братята Евлогий и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно сградата е завършена едва през 1985 година. В завършването ѝ участва и арх. Спас Рангелов.

Университетска библиотека

Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 година. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 година.


Външни препратки

В настоящия текст е използвана част от статията университет Софийски университет от Уикипедия, свободната енциклопедия. Материалът и неговите производни редакции може да се използва единствено под Лиценза за свободна документация на ГНУ.

Дата на редакцията: {{{{2}}} Списък на съавторите: {{{3}}}