Крайната '''Обожението''' е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план — и крайната цел на християнския живот. Въплъщението [[Въплъщение]]то на Бога [[Бог]]а и обожението на човека е тайната на православната [[вяра ]] и [[богословие]]. Това може да се изрази в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог"(свободен цитат от гл. 54 на ''За Въплъщението'' от св. Атанасий Велики).

Гръцката дума за обожение е θειωσις. Думата θειωσις е изкуствена, тя не съществува в старогръцкия език. Изобретена е, именно за да разграничи този особен процес на "ставане-Бог" в Църквата[[Църква]]та, който е уникално библейско-християнско откритие, от процеса "ставане-божествен, правят ме/признават ме за божествен, приемам се/обявявам се за божествен" - което се обозначавало с думата θεοποιησις и било в основата на идолопоклонството[[идолопоклонство]]то.

Обожението на човека е възможно благодарение на това, че енергиите [[енергии]]те на Бога, чрез които Той общува с човека и цялото [[творение]], са нетварни. Бог не е само същност - същността на Бога е непристъпна за човека и за всичко сътворено. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но Бог е също и в Своите енергии. Благодатта [[Благодат]]та на Бога, която обитава в християните и която ни прави причастни на Бога, е Самият Бог.

Ние не можем да станем причастни на същността на Бога. Защото това би означавало да станем богове по същност. А ние не сме такива, защото сме сътворени. Ако човек можеше да стане Бог по същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на [[пантеизъм|пантеизма]], където Бог е неопределена сила, а не Личност, сила, която изпълва всичко сътворено.

А ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергии, Той би оставал винаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Такъв е Богът на исляма[[ислям]]а. Християнският Бог обаче не е такъв.