Ерес
Ереста (αίρεση, избор) се проявява като факт - отделяне от съборната Църква (схизма), и като теория - лъжеучение относно някоя от истините на вярата. Критерий за истината е църковната католичност (съборност), изявена в общо учение, а мярката за католичност е осъществяването на жизнените дарове в личностите на светиите.
Св. Писание за ересите
Второ съборно послание на ап. Петър (1:1-3, 17-19)
Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.
И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме. ...
Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки.
Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда.
Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен.
Послание на ап. Павел до Галатяни (5:19-21)
Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство,
идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси,
завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.
Послание на ап. Павел до Тит (3:9-11)А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.
Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,
знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.
Ересите до ΧIV в. според "Азбучна синтагма" на Матей Властар
2. Хидропарастати. Извършват евхаристията само с вода, без вино, тъй като не употребяват никакъв алкохол. Считат брака за блудство.
3. Евномиани, монтанисти, савелиани. Последователи на Евномий, епископ на Кизик, Монтан, Савелий. Кръщават се с еднократно потапяне, с главата надолу. Евномий учил, че Синът е изменяем и служебен, а не единосъщен на Отец. Монтан Фригийски наричал себе си "утешител", а двете жени, които водил със себе си, Прискила и Максимила - пророчици. Монтанистите се наричали още пепузиани, тъй като почитали като свещено едно място във Фригия - Пепуза и го наричали Йерусалим. Отричали брака, извратили Пасхата като приготвяли за причастие хляб, примесен с кръв на младенец. Савелий бил епископ на Птолемаида Пентаполска. Той смесвал трите ипостаси на Св. Троица в едно лице, като учил че то се прявява понякога като Отец, друг път като Син, а трети път като Св. Дух.
4. Ариани. Последователи на александрийския свещеник Арий, който учил, че Божият Син и Св. Дух имат различна същност от Отец и са сътворени.
5. Македониани и полуариани. Приемат божествеността на Сина, но отричат божествеността на Св. Дух. Полуарианите почитат Св. Дух и Божия Син и признават, че не са твари, но твърдят, че те са подобосъщни на Отец, а не са една Божия същност. Страхували се да не би "раждането" да причинява страдания на Отец.
6. Нават. Римски свещеник, по същността си разколник, а не еретик. Отлъчен от Църквата заради немилосърдие и братоненавист, тъй като отричал възможността за покаяние на отреклите се от вярата и отказвал да има общение с второбрачни.
7. Саватий. Съмишленик на Нават, но отишъл по-далеч и по неразумна ревност спазвал юдейски обичаи, почитал съботата и я прекарвал в пост.
8. Аристери (леви). Наричат се така, защото се гнусят от лявата ръка и не смеят да вършат нищо с нея. Отличават се с краен буквализъм в тълкуването на Св. Писание.
9. 14-дневници. Празнуват Пасха не в неделния ден, а като юдеите.
10. Тетрадити. Също съблюдават юдейски обичаи в празнуването на Пасха, ядат опресноци и горчиви треви.
11. Аполинаристи. Последователи на Аполинарий, Лаодикийски епископ. Учил, че Божият Син е получил от св. Богородица одушевено тяло, но без ум, тъй като Божеството заменяло ума. Освен това учил, че Господ Иисус Христос има само едно естество, а не две - божествено и човешко.
12. Павликяни. Произлезли са от манихеите, като водачи им били двама братя Павел и Йоан от Самосат. Погрешно се наричат павликяни, а е редното да бъдат наречени павлойоанити. Тяхната ерес е била разобличена обстоятелствено от Фотий, Константинополски патриарх. Те отхвърляли троичността на Бога и учели, че един е Бог и Синът е в Него, както словото у човека. Това Слово се вселило на земята в един човек, а именно Иисус, и като изпълнило своята мисия отново се върнало на небето при Отец. А онзи Иисус е бил низш човек, получил началот си от Мария.
13. Диоскор и Евтихий. Диоскор бил епископ на Александрия, а Евтихий бил архимандрит на света обител в Константинопол. Те признавали, че Господ Иисус Христос е единосъщен на Отец, но нечестиво учели за въплътяването Му. Може би като искали да избегнат грешката на Несторий, който проповядвал за двама синове, те изпаднали в другата крайност. Те учели, че двете естества на Христос, божественото и човешкото, при въплъщението Му се слели съвършено в едно и се получило само едно естество от двете. Освен това те учели, че плътта на Господа не била единосъщна с нашата, получена от пречистото тяло на Неговата Майка, а се е образувала по друг някакъв неизречим и божествен начин. Те били низвергнати на IV Вселенски събор в Халкидон от 630 отци на Църквата.
14. Севир. Севир бил антиохийски епископ, но понеже по нищо не отстъпвал на Диоскор и Евтихий, той бил изгонен от православните в града и свален от епископския трон. Тогава той отишъл в Александрия, където написал своята книга, осъдена от IV Вселенски събор в Халкидон. В нея се опитвал да защити ереста, според която след въплъщението у Господ имало само едно естество. Последователите му почитат тази книга повече от Евангелието. Наричат се още "безначални", защото имали много родоначалници и бащи на ереста си, но и защото се разпаднали на множество течения, без връзка помежду си.
15. Манихеи. Те са последователи на Манес, който наричал себе си "параклит", тоест "Утешител", Христос наричал привидение и призрак. Учил, че има две начала, едното добро, а другото лошо: Бог и материята. Отричал Стария Завет, учил да се покланяме на звездите и луната и да ги почитаме като божества. Отричал възкресението на плътта. Проповядвал прераждане на душите, признавайки тревите, водата и дърветата за одушевени същества.
16. Валентиниани или евхити, богомили и масалиани. Това е възникналата по времето на Валентин и Валент богомилска ерес или масалиани. На гръцки език това означава "молитвеници", защото за тях името на молитвата е толкова важно, че не я произнасят гласно. Наричат се също "ентусиасти", защото приемат действието на демона за действие на Светия Дух. Отвращават се от труда на ръцете и прекарват по голямото време в сън, сънните си мечтания наричат вдъхновение. Учат, че злото произхожда от естество и че у всеки човек има две начала - един божествен дух и демон. Учат, че раждащите се деца са наследили от праотеца Адам както естеството, така и робството на демоните и че всяко носи у себе си демон, същностно съединен с него, който живее с човека и владее над него. Учат, че дори кръщението не може да го прогони и да изтръгне корените на греха, но само усилената молитва може да го изгони и да очисти греховете. Тези, които са победили страстите си, са станали по-съвършени и тогава Светият Дух слиза видимо над тях и освобождава телата им от движенията на страстите. Така че после на тях не им е нужен нито пост, удържащ тялото, нито учение, което да го обуздава и да го учи да не постъпва безчинно. На това отгоре твърдят, че усещат общението с небесния жених, както жена с нейния мъж и че с чувствените си очи виждат Св. Троица, тъй като само на тях тя се явява видимо и затова могат да виждат бъдещето. Разтрогват браковете, лесно дават и нарушават клетва и вършат още много други странни и противозаконни неща, за които е неприлично да се говори.
16.