Антиохийска школа

Антиохийската тълкувателна школа възниква в Сирия в края на 3 век. За нейн основател се приема свещеномъченик Луциан, въпреки че той е имал предшественици, за които обаче не са запазени сведения. Областта, където възникнала школата, била близка до земите, където се случили евангелските събития. Затова нейните автори познавали добре палестинските обичаи и традиции. Богословите на Антиохийската школа се стремели да избягват произволните тълкувания на алегорическия метод и се стремели преди всичко да открият прекия смисъл на Библията. Акцентът се поставял върху историческата обстановка, в която се случва конкретната библейска история, което сближава екзегезата на Антиохийската школа със съвременния метод за изясняване на “историческия контекст” на дадено събитие. Антиохийците първи се опитали да използват в процеса на тълкувание на Библията историческата критика. Друга характерна особеност на тази школа бил интересът към нравствените проблеми и внушения на св. текст. Изказано е мнение, че за разлика от Александрийската школа, ориентирана към Платон, Антиохийската предпочитала методите на Аристотел, което пораждало особен “рационализъм” в тълкуванието. Ученици на свмчк Луциан били Евсевий Никомедийски, Леонтий Антиохийски и други. Своя разцвет Антиохийската школа достига през 4 век. Нейни представители са Диодор Тарсийски, св. Йоан Златоуст, Теодор Мопсуетски, блажени Теодорит Кирски. От тази школа произлезли ересиарсите Арий и Несторий. В тясна връзка с Антиохийската школа се намира и т.нар. Едеска школа по екзегеза.