Разлика между версии на „Сергей Аверинцев“
м (Препратки) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|да се поставят вътрешни препратки и категории}} | {{обработка|да се поставят вътрешни препратки и категории}} | ||
| − | '''Аверинцев, Сергей (1937-2004)''' | + | '''Аверинцев, Сергей Сергеевич (10.12.1937-21.02.2004)''' |
| − | руски филолог, историк на културата, библеист, критик | + | руски филолог, историк на културата, библеист, критик и преводач; поет. Роден е в Москва, в семейството на професор от Московския държавен университет. През 1961 г. завършва класическа филология в Московския държавен университет; през 1967 защитава кандидатска дисертация на тема "Плутарх и античната биография: Към въпроса за класическия жанр в историята на жанра" (публикувана през 1973). През 1977 защитава докторска степен с дисертация на тема "Поетика на ранновизантийската литература" Работи в Института по история и теория на изкуството и в Института по световна литература към АН на СССР. Доктор на филологическите науки (от 1981), а от 1987 е член-кореспондент на АН на СССР (от 1991 Руска АН). През 1989-1991 е депутат във Върховния съвет на бившия СССР. |
В областта на [[Библейска история|библейската история]], от нейния междузаветен период, е работата му ''“Греческая "литература" и ближневосточная "словесность".'' Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на [[богословие]]то и ролята на учителните книги на [[Стар Завет|Стария Завет]] и особено на Кн. [[Притчи]], е статията: ''«К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской»'' («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов ''превод на [[Книга на Йов]]'' («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът ''«EUSPLAGCNIA»'' (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата ''«Поэтика ранневизантийской литературы»'' (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на ''историята на ранното християнство''. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни [[апокриф]]и в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: ''«От берегов Босфора до берегов Евфрата»'' (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на [[Евангелие]] от [[Матей]]. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен. | В областта на [[Библейска история|библейската история]], от нейния междузаветен период, е работата му ''“Греческая "литература" и ближневосточная "словесность".'' Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на [[богословие]]то и ролята на учителните книги на [[Стар Завет|Стария Завет]] и особено на Кн. [[Притчи]], е статията: ''«К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской»'' («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов ''превод на [[Книга на Йов]]'' («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът ''«EUSPLAGCNIA»'' (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата ''«Поэтика ранневизантийской литературы»'' (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на ''историята на ранното християнство''. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни [[апокриф]]и в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: ''«От берегов Босфора до берегов Евфрата»'' (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на [[Евангелие]] от [[Матей]]. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен. | ||
По "Библиологического словаря" на отец Александър Мен.[[Категория:Съвременни автори]] | По "Библиологического словаря" на отец Александър Мен.[[Категория:Съвременни автори]] | ||
Версия от 10:00, 28 юни 2006
Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: да се поставят вътрешни препратки и категории. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.Аверинцев, Сергей Сергеевич (10.12.1937-21.02.2004) руски филолог, историк на културата, библеист, критик и преводач; поет. Роден е в Москва, в семейството на професор от Московския държавен университет. През 1961 г. завършва класическа филология в Московския държавен университет; през 1967 защитава кандидатска дисертация на тема "Плутарх и античната биография: Към въпроса за класическия жанр в историята на жанра" (публикувана през 1973). През 1977 защитава докторска степен с дисертация на тема "Поетика на ранновизантийската литература" Работи в Института по история и теория на изкуството и в Института по световна литература към АН на СССР. Доктор на филологическите науки (от 1981), а от 1987 е член-кореспондент на АН на СССР (от 1991 Руска АН). През 1989-1991 е депутат във Върховния съвет на бившия СССР.
В областта на библейската история, от нейния междузаветен период, е работата му “Греческая "литература" и ближневосточная "словесность". Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на богословието и ролята на учителните книги на Стария Завет и особено на Кн. Притчи, е статията: «К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской» («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов превод на Книга на Йов («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът «EUSPLAGCNIA» (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата «Поэтика ранневизантийской литературы» (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на историята на ранното християнство. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни апокрифи в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: «От берегов Босфора до берегов Евфрата» (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на Евангелие от Матей. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен.
По "Библиологического словаря" на отец Александър Мен.
