Разлика между версии на „Църковнослужител“
(първоначална версия) |
м (призрачни препратки) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[Картинка:Ipodiakon.jpg|right|200px|thumbnail|Иподякон в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"]]'''Църковнослужител''' - служител в | + | [[Картинка:Ipodiakon.jpg|right|200px|thumbnail|Иподякон в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"]]'''Църковнослужител''' - служител в [[Църква]]та, помагащ при подготовката и провеждането на [[богослужение|богослуженията]], като например четец, певец, [[иподякон]] и др. под. Сведения за наличието на църковнослужители могат да се намерят намерят още в първите произведения на християнската литература (1-2 век). Така например в [[Откровение]]то на св. [[Йоан Богослов]]: ''„Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо” (Откр. 1:3)'' |
| − | До трети век подобни задължения е можел да изпълнява всеки от обикновените вярващи, който присъства на богослужението. Към края на 3-и, началото на 4-и век, когато започва масовото разпространение на | + | До трети век подобни задължения е можел да изпълнява всеки от обикновените вярващи, който присъства на богослужението. Към края на 3-и, началото на 4-и век, когато започва масовото разпространение на [[християнство]]то в рамките на [[Византия|Византийската империя]], е била въведена практиката на избор на църковнослужители чрез жребий измежду най-изкусните в четенето и пеенето. Оттам произлиза думата „клирик” – т.е. избран чрез жребий. По време на служба, клириците са се намирали от лявата и дясната страна пред [[олтар]]а, оттам тези места са получили наименованието „[[клирос]]и”. |
| − | През четвърти век е утвърден и определен чин за посвещаване на църковнослужители, който се извършва от архиерея извън олтара, пред олтарните | + | През четвърти век е утвърден и определен [[чин]] за посвещаване на църковнослужители, който се извършва от [[архиерей|архиерея]] извън олтара, пред олтарните [[двери]]. Посвещаването на църковнослужителите чрез благословението на [[епископ]]а се нарича [[хиротесия]]. |
[[Категория:Църковно устройство]] | [[Категория:Църковно устройство]] | ||
Версия от 07:22, 19 юни 2006
Църковнослужител - служител в Църквата, помагащ при подготовката и провеждането на богослуженията, като например четец, певец, иподякон и др. под. Сведения за наличието на църковнослужители могат да се намерят намерят още в първите произведения на християнската литература (1-2 век). Така например в Откровението на св. Йоан Богослов: „Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо” (Откр. 1:3)
До трети век подобни задължения е можел да изпълнява всеки от обикновените вярващи, който присъства на богослужението. Към края на 3-и, началото на 4-и век, когато започва масовото разпространение на християнството в рамките на Византийската империя, е била въведена практиката на избор на църковнослужители чрез жребий измежду най-изкусните в четенето и пеенето. Оттам произлиза думата „клирик” – т.е. избран чрез жребий. По време на служба, клириците са се намирали от лявата и дясната страна пред олтара, оттам тези места са получили наименованието „клироси”.
През четвърти век е утвърден и определен чин за посвещаване на църковнослужители, който се извършва от архиерея извън олтара, пред олтарните двери. Посвещаването на църковнослужителите чрез благословението на епископа се нарича хиротесия.
