Разлика между версии на „Троянски манастир“
Ред 3: | Ред 3: | ||
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян. Основан е около 1600 г. ([[игумен]] Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за двама монаси от [[Атон]] и трети монах, също от [[Св. Гора]], който донася светинята на манастира, чудотворната [[икона]] на [[Богородица]] [[Троеручица]], копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14 век). | Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян. Основан е около 1600 г. ([[игумен]] Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за двама монаси от [[Атон]] и трети монах, също от [[Св. Гора]], който донася светинята на манастира, чудотворната [[икона]] на [[Богородица]] [[Троеручица]], копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14 век). | ||
− | Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 Август 1835 от Великотърновския митрополит Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - [[Захарий Зограф]] от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя авторпортрет. | + | Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 Август 1835 от Великотърновския [[митрополит]] Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - [[Захарий Зограф]] от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя авторпортрет. |
Пететажната манастирската кула със звънарница е дело на майстор Иван от с. Млечево (1866 г.). Съборените й части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. | Пететажната манастирската кула със звънарница е дело на майстор Иван от с. Млечево (1866 г.). Съборените й части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. | ||
Ред 10: | Ред 10: | ||
Игуменът Арсений е бил участник в Априлското въстание. | Игуменът Арсений е бил участник в Априлското въстание. | ||
− | [[Троянски манастир]] е светата обител, в която е бил послушник и сегашният български [[патриарх]] Максим. | + | [[Троянски манастир]] е светата обител, в която е бил [[послушник]] и сегашният български [[патриарх]] Максим. |
== Външни препратки == | == Външни препратки == |
Версия от 12:01, 12 юни 2006
Троянски ставропигален манастир «Успение Богородично» е манастир в България, основан не по-късно от края на 16 век.
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян. Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за двама монаси от Атон и трети монах, също от Св. Гора, който донася светинята на манастира, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14 век).
Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 Август 1835 от Великотърновския митрополит Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя авторпортрет.
Пететажната манастирската кула със звънарница е дело на майстор Иван от с. Млечево (1866 г.). Съборените й части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени във възрожденски стил.
Игуменът Арсений е бил участник в Априлското въстание.
Троянски манастир е светата обител, в която е бил послушник и сегашният български патриарх Максим.