[[Картинка:Luke-papyrus.jpg|right|frame|Евангелие от Лука, древен папирус]]'''Евангелие''' (гръцки: ευαγγελιον, иврит: "бесора" - блага вест) в общ смисъл e добрата вест за идването на Божия Син, [[Иисус Христос ]] сред хората да изяви с учението и живота си характера и волята на [[Бог|Бога]], за неговото [[възкресение]], за Божието [[опрощение]] за [[грях|греховете]] на света.

Освен каноничните Евангелия - [[Евангелието на Евангелие от Матей]], [[Евангелие от Марк]], [[Евангелие от Лука]] и [[Евангелие от Йоан]], съществуват [[апокриф|и други]], но Църквата е признала само четирите за истински израз на апостолското Благовестие. Най-ранните писмени свидетелства за четвероевангелието като за свещени книги, приети от Църквата, са от ІІ в. (виж еп. [[Папий Йераполски]], [[Татиан]], [[Антимаркионов пролог]], [[Мураториев канон]], св. [[Ириней Лионски]]).

== Език на каноничните Евангелия == Това е гръцкият диалект [[койне]], оформил се през епохата на елинизма. Този народен език се отличава в много отношения от класическия гръцки и носи върху себе си печата на източни влияния. Откриването на "битови" [[папирус]]и (частни писма, дневници, договори и сметки) позволява на Дайсман да установи тъждество между евангелския език и койне. Гръцкият език на Евангелията, разказващи за събития в Юдея, дава основание на критиците да ги отнасят към второто или дори към третото поколение на християнството. Но сега е установено, че койне е бил широко разпространен и сред евреите. Първите проповедници на Евангелието сред езичниците са били "елинисти", с други думи - евреи, говорещи гръцки език (Деян 11:19-20). По-нататък, съществуват не малко данни в полза на това, че Евангелията имат семитска основа (вж. произв. на [[Баженов]], Блак, Далман, Еремиас, Карминяк, Торей, [[Тремонтан]] и др.). В тях са намерили отражение различни характерни за Библията форми на стилистична симетрия: синонимна (Мт 10:41; Лк 12:48), антитетична (Лк 12:47-48) и възходяща (Мт 10:40; Лк 12:4-5); евангелистите постоянно използват удвояване на глагола, което е чуждо за гръцкия език, но е характерно за еврейския и [[арамейски]]я ("стана и тръгна", "като дойде, се засели", "отговаряйки, каза", "започна да проповядва и да говори" и т.н.). Семитски характер има в Евангелията и употребата на думата "син" за описание на едно или друго лице: вместо "сватбени гости", "мирски хора", "обречени на геената", "погинал човек" и "просветлен човек" намираме "синове на брачния чертог", "синове на този век", "синове на геената", "синове на гибелта" и "син на светлината" (Мт 9:15; 23:15; Лк 16:8; Ин 12:36; 17:12; ср. също Мт 8:12; 13:38; Лк 10:6). Самото наименование "Човешки син", което означава "Човек", е характерно за библейския език. В Евангелията почти отсъстват сложни изречения, характерни за стилистиката на гръцките писатели; фразите на Евангелията са прости и лаконични. Евангелистите обичат често да употребяват една и съща дума (напр. "свидетелство" при Йоан), докато гърците са се стараят да умножават синонимите. Преводът на Евангелието на арамамейски и еврейски език изглежда "обратен" и разкрива семантични алитерации и рими (в молитвата на [[Захарий|Захария]], в речите на [[Йоан Кръстител|Кръстителя]], в молитвата на Повелителя, в Пролога на Йоан и др.).  За редица места в Евангелието има много правдоподобна хипотезата, че гръцкият им текст е превод от еврейски език. Например в цитата от Мих 5:2 (Мт 2:6) думата "елуфей" е преведена не като в [[Септуагинта]] ("хиляди"), а с другото си еврейско значение ("воеводства"). Както отбелязва о. [[Карминяк|Ж.Карминяк]], езикът на Евангелието не е лош гръцки, както е в Откровението на Йоан, а "добър гръцки език на преводач, който се е отнесъл грижливо към семитския оригинал". Той, както и много други [[екзегет]]и, обяснява особеностите на евангелския текст, с "постоянното дословно калкиране на преводача, желаещ да запази максимално верността на еврейския текст, който е имал пред себе си". Всичко това още един път доказва, че първоизточниците на каноничните Евангелия се коренят в палестинската традиция, в апостолската първообщина. Въпросът за това били ли са първоизточниците написани на еврейски или арамейски език днес остава спорен. == Най-древни ръкописи на Евангелието и ранни евангелски цитати. == [[Автограф]]и на евангелистите до наше време не са достигнали, което не е чудно, ако си спомним, че голяма част от античната литература или се е запазила в много късни сборници, или съвсем се е изгубила. Но по количество на древните си ръкописи Евангелията оставят далече зад себе си произведенията на класическата писменост.  Съществуват повече от 5000 сборника с новогръцки ръкописи на [[Нов Завет|Новият Завет]], пълни и фрагментарни. Сред тези ръкописи най-ранните са намерените в Египет папирусни [[кодекс]]и: на Райленд (Ин 18:31-33; 37-38) от първата третина на ІІ в. и на Бодмер (фрагменти от Мт, Лк и Йн, преписани ок. 200 г.). При липсата на съвремените технически средства трябва да е минало много време между написването на Евангелията и разпространението на техните сборници (запазването на ръкописите именно в Египет се обяснява с климатичните условия на страната). Забележително е, че евангелските ръкописи са представени именно като кодекси, докато както античните, така и юдейските преписвачи са предпочитали [[свитък|свитъците]]. Според учените кодексите са били "книгите на бедняците" и са се считали по това време за "низша" форма на книгата, но в замяна на това са били по-удобни за употреба и по-икономични (листите се изписвали от двете страни). Ако ръкописните копия на Евангелията са от началото на ІІ в., цитати от каноничните Еванеглия се срещат още при св. [[Климент Римски]] (ок. 95 г.) и при свмч. [[Игнатий Антиохийски]] (ок. 35-ок. 107). Сведения за евангелистите и цитати от Евангелията има при [[Папий]], в [[Дидахе]], в Антимаркионовия пролог, при св. [[Ириней Лионски]] и др. Тези свидетелства в гръцки оригинал са събрани от Муретов и в "Синопсис" на Аланд. == Синоптичните евангелия и Йоановото евангелие. ==Още Евсевий Кесарийски и блаж. Августин отбелязват голямото сходство между много раздели на първите три Евангелия, понякога преминаващи в тъждество. При това за тълкувателите от епохата на св. отци не останало скрито и че заедно със сходството в Еванегелията има и съществени разлики. За повече подробности, виж [[синоптични евангелия]] и [[синоптичен проблем]] == Историческа достоверност на евангелията == Един от основоположниците на школата "[[история на формите]]" К. Л. Шмит пише: "От евангелията не можем да научим почти нищо за историческия [[Иисус]], защото те са книга, която по своя произход не е историческа, а богослужебна: четяла се е още през 40-те години на І в. по време на неделните богослужения". Но в действителност литургичната форма на евангелията изразява спомена на ранната Църква за реални събития от земния живот на Христос. Евангелските думи са предназначени именно за тези, които са видели с очите си мисията на [[Спасител]]я. И дори по-късно, през 60-90-те години, тези хора не са били малко. Привържениците на отрицателната критика се опитват да намерят в евангелията исторически и географски грешки, които според тях сочат недостоверността на разказаното от евангелистите. Но благодарение на научните постижения, по-специално на [[библейска археология|археологията]], подобни аргументи се опровергават един след друг. Разкопките на Зелин потвърждават близостта на Сихар до кладенеца на Яков; намереният надпис на [[Пилат]] показва грешното мнение на считащите го за символ на съзвездието Орион; откритата гробница на разпънат разсейва съмненията на смятащите, че осъдените не са били приковавани с гвоздеи, а само са ги връзвали. Старателното изучаване на юдейската култура и на бита през евангелската епоха, чието начало поставя още Едершайм, довежда до извода, че евангелията ги изобразяват точно. Критиците наричат евангелската Палестина "страна зад пределите на реалността" (вж. Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979). Всичко, което е казано за нея в [[Нов Завет|Новия Завет]], според тях не съответства на действителността. Ето примери:  # Галилейското езеро е наречено море, въпреки че не е море.# Еевангелистите не знаят най-краткия път от Финикия за Галилея.# Назарет е измислен град, защото не се споменава в други източници освен в евангелията.# В Палестина не могат да се отглеждат свине, защото употребата на свинско месо е била забранена; # "За растителния и животинския свят на Палестина в новозаветните текстове се съобщават толкова общи сведения, че могат да бъдат верни, за която и да е страна от Средиземноморието. Споменават се смокини, маслини, лозя, но не се назовават типични растения за този район, каквито са кедарът и финиковата палма, а в едно известно изречение за синаповото зърно, за храст, който достига най-много един метър височина, се говори като за истинско дърво с немислимо сплетени клони" (Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979, с. 20).# Гълъбът е бил свещена птица за самаряните и затова не би могъл да бъде жертва (Лк 2:24) и символ на Св. Дух. В отговор на тези възражения:# Много езера на простонароден език често се наричат “морета” (напр. Байкал).# По време на своите странствания Христос не е бил непременно длъжен да избира точно най-краткия път.# В Галилея са известни повече от 200 населени пункта, но Йосиф Флавий не споменава много от тях, а Назарет е било доста незначително селище. Освен това наскоро намерен в Арабия текст споменава Назарет сред градовете, в които са живели свещеници след разрушаването на Храма през 70-та година, а разкопките на Багати доказват, че Назарет е съществувал като селище още по времето на Ирод (вж. [[Назаретянин]]).# Свинете, за които споменават евангелистите, са пасели в областта на Декаполис - именно там, където основното население е било езическо.# На тези, които се учудват защо в евангелията не се говори за палми и кедри, трябва да се напомни, че Писанието не е геоботаническо произведение. Що се отнася до “синаповото зърно”, ние не знаем какво растение е имал предвид Христос. Съгласуването на ботаническите названия у различните народи е станало възможно едва след въвеждането на общата латинска номенклатура през ХVІІІ в.# Принасянето на гълъб в жертва е постановено в Лев 12:6, което се пояснява в Лк. Освен това образът на гълъба съвсем не е бил презрян (ср. Пес 5:2; 6:9).  За други възражения срещу историческата достоверност на евангелията виж [[Митологична теория за произхода на християтнството]], [[Нехристиянски свидетелства за Христос]]. == Евангелският образ на Иисус Христос == В световната литература образите на героите се оказват живи и релефни едва тогава, когато са нюансирани техните слабости и недостатъци. Чудото на евангелията се състои в това, че техните автори са постигнали необикновена изобразителна сила, без да използват това средство. Те са обрисували един съвършен образ, но едновременно с това безкрайно жив и конкретен. Ние все едно виждаме Спасителя Христос, вървящ по пътя, разговарящ с хората, разказващ притчи. В притчите са изобразени Неговите неповторими черти. Той дава примери от всекидневието, но ги прави символи на духовния живот. Подобно на вожд е чужд на колебанията и нерешителността; добър е и едновременно с това е суров. За него не е характерно съзнанието, че е грешен, присъщо на всички светци. В духа Му цари пълна хармония. Стремителният порив крие зад себе си тишина на духа, величествено “отрезвяване”, далечно от екстаза и крайната възбуда, които намираме често в историята на религиите. Той е обикновен, достъпен и като “свой” сред хората, но едновременно с това се вижда дистанцията между Него и всички, които общуват с Него. Животът Му протича в постоянен напрегнат труд и молитва; но той не може да бъде сравнен със самовглъбен философ. Той отива без колебание в дома на митаря и на сватба; за разлика от Йоан Кръстител не е аскет-пустинник. Виждаме как проявява чувства: учудва се, скърби, радва се. В личността на Христос няма и следа от болезнен прелом. Той е абсолютно целенасочен, изпълнен със сили. Въздействието му върху хората е поразително: само при една негова дума учениците му изоставят всичко и тръгват след него. Но човечността на [[Христос]] не е човечност на “велик мъдрец”. Неговото самосъзнание изобщо не е като самосъзнанието на другите хора. Той не търси истината, а е самата Истина. Той учи не от името на Бога, както правят пророците, а само от Свое име. С непостижима власт Христос отменя и променя реда на заповедите от Писанието (“Казвам ви…”), както може да постъпва само Бог. Това, което говори за себе си и за своя баща, създава впечатлението, че пред нас стои височайша тайна. “Да облечем - казва отец Лев Жиле - това впечатление с отвлечени термини и ще попаднем в кръга на идеите от първите събори: ние не сме далече от древните гръцки определения, според които Иисус е “единосъщен” с Отца и “единосъщен” с хората. Зад тези термини се крие живият опит, преживян от мнозина и в древността, и в наши дни: впечатлението, че в Иисус човешкото и божественото се докосват, че проникват едно в друго, както в далечината, на самия хоризонт, морето и небето се сливат”.Образът на Христос стои пред човека и човечеството като въпрос и призив и едновременно като небесен отговор на човешките въпроси. Средствата за научно изследване на евангелията служат еднакво и на вярата, и на неверието, защото са вторични и подчинени на вътрешните убеждения на тези, които изучават новозаветните писания. Никаква исторически критика не е в състояние “да обясни загадката на Иисус”. Отхвърлянето или приемането Му се извършва в дълбините на човешкия дух. Както свидетелства опитът на ап. Павел и опитът на първото християнство, не науката, а вярата ни дава познание за Христос. == Вижте също ==* [[Евангелие от Матей]] * [[Евангелие от Марк]]* [[Евангелие от Лука]] * [[Евангелие от Йоан]] == Библиография == === Коментари на светите отци ===Вжиж произведенията на:* блаж. [[Августин]] * св. [[Афанасий Велики]]* св. [[Григорий Велики]] * прп. [[Ефрем Сирин]]* блаж. [[Иероним]]* св. [[Иларий Пиктавийски]]* св. [[Йоан Златоуст]]* св. [[Кирил Александрийски]]* [[Ориген]]  === Тълкувания на Евангелията от по-късно време === * Barrett C.K. The Gospel According to St. John, Phil., 19782; * Bussche H. vanden Jean Commentaire de l’Evangile spirituel, P.-Bruges, 1967; * Ellis P.F. Matthew, Collegeville, 1974; * Fitzmyer J.A. The Gospel According to Luke, I-IX, Garden-City-N.Y., 1981; * Harvey A.E. New English Bible, companion to the New Testament, Camb.-Oxf., 1979; * Jaubert A. Approches de l’Evangile de Jean, P., 1976; * Lion A. Lire saint Jean, P., 1972; Matthew, introd., transl. and notes by W.F.Albright and C.S.Mann, Garden City-N.Y., 1971; Morris L. The Gospel According to John, Grand Rapids (Mich.), 1971; * Standaert B.L. L’Evangille selon saint Marc: commentaires, P., 1983; * Trilling W. The Gospel According to St. Matthew, v.1-2, L.-N.Y., 1969. === Произход на Евангелията и тяхната достоверност. Новозаветна критика ===* Свящ. Альбов М. Об апокрифич. Е., ХЧ, 1871, № 1, 7, 1872, № 6-8; * Бакхэм Д. Теология ли создала Христа?, пер. с англ., „Странник”, 1909, № 2; * Безе Г. Достоверность наших Е., пер. с нем., М., 1899; * Бергон Дж. Подлинность последних 12 стихов Ев. Марка, пер. с англ., ЧОЛДП, 1874, № 6; * Вернер И.И. Е. и нем. свободная критика, „Новый путь”, 1904, № 4, 5; * Свящ. Ветвеницкий К. Об отношении Ев. Иоанна к первым трем Е., „Странник”, 1873, № 9; * Григоров А. Научно-критич. отрицания в исследованиях Е. и христианства на Западе 16-го и 17-го вв., ЧОЛДП, 1874, № 9; * Зарин С.М. Мифологич. теория Древса и ее разбор, СПб., 1911; Зарин С.М. Совр. открытия в области папирусов и надписей в их отношении к НЗ, СПб., 1914; * Керенский В.А. Школа ричлианского богословия в лютеранстве, Каз., 1903; * Книжников А.С. Об историчности Личности Христа, Париж, 1963; * Свящ. Люперсольский М. Апостольское происхождение Четвероевангелия, ВиР, 1914, № 19, 21; * Прот. Марков В.С. О Ев. от Матфея, М., 1873; * Прот. Мень А. Сын Человеческий, Брюссель, 19833; * Свящ. Морошкин М.Я. Обозрение нем. богосл. журналистики, ПО, 1867, т.22, № 2, 4, т.23, № 6, 7; *Розов М. Цельс и его свидетельства в пользу подлинности и достоверности наших канонич. Е., ЧОЛДП, 1874, № 8, 11, 12; * Сенявин В.А. Новейшие зап. труды о Четвертом Е., К., 1915; С-ов А. Св. евангелист Марк, ЖМП, 1963, № 5; * Троицкий С. Новооткрытый отрывок Е., „Странник”, 1908, № 7/8; * Фиолетова Н.Ю. Источники по истории раннего христианства, т.1-2, М., 1957 (МДА, ркп.); * Флоровский Г.В. Жил ли Христос?, Париж, 1929. * Библиогр. на чужди езици вж. в кн.: Bilan de la théologie du XX-e siècle, t.1-2, Ed. R. Van der Gucht et H. Vorgzimler, P., 1970-71; HTG, Bd.1.  ==Източници=={{обработка|поставяне в категорияБиблиология Мен, Николов}} [[Категория:Библеистика]][[Категория:Свещено Писание]] [[el:Ευαγγέλιο]][[en:Gospel]][[ro:Evanghelie]]