{{Обработка'''Тропарът''' е едно от най-древните [[песнопение|песнопения]], с което [[църква|църковната]] [[химнография]] започва своето развитите. Произходът на думата тропар е спорен. Вероятно произхожда от гръцката дума ''τροπάριον'', т.е. образец. Употребата на тропари в [[Богослужение|богослужебната]] практика на [[Александрийска цълква|Александийската]] и [[Малоазиатски църкви|нужда Малоазийските църкви]] е засвидетелствана още през IV век. С името на св. [[Йоан Златоуст]] преданието свързва въвеждането на тропари в богослужението. Вероятно той ги взаимства от подредба богослужебната практика на [[Антиохия]], откъдето произхожда. [[Коптска църква|Коптската]] и [[сиро-яковитска църква|сиро-яковитската]] богослужебна традиция приписват на св. [[Ефрем Сирин|Ефрем Сириец]] повече от десет хиляди химна. Тропарът представлява кратко песнопение, прославящо определено събитие. Съществуват няколко вида тропари. Отпустителните тропари представляват кратки заключителни песнопения в чест на определен [[празник]]. В древността са изпълнявани заедно със стиховете на химна на св. [[Симеон Богоприемец]] “Сега отпускаш Твоя раб, Владико...” (Лук. 2:29), откъдето вероятно носят името си. Под тропари на “Към Тебе, Господи, викам...” се разбират [[стихира|стихирите]] на “Към Тебе, Господи, викам...”. Съдържанието на тропарите на канона са в зависимост от съответната библейска песен. [[Седален|Седалният]] е тропар, който се пее между стихословията на катизмите, след третата песен на [[канон]]а на [[утреня]]та, между [[евангелие|евангелията]] на утренята на [[Велики петък]] и други. В древността седалните предшестват четива от [[Свещено писание|Свещеното Писание]], [[житие|жития]] и други. От наименованието им става ясно, че присъстващите в храма ги изслушвали седнали. Седалните станали част от богослужебната традиция на Църквата на Изток преди VII век. фигурират в Йерусалимския и Евергетидския устав, но не те не стават особено популярни сред братята на [[Студийски манастир|Студийския манастир]], участващи в редактирането и преработката на богослужебни текстове. В зависимост от своето съдържание тропарите могат да бъдат разделени още на възкресни, троични, владични, умилителни, кръстни, богородични, кръстобогородични, мъченични, апостолски, мертвени и други. Тропарите били изпълнявани с последните стихове на библейските химни. Групите тропари, които заедно с ирмосите формират канона са девет, затова деветият и ддесетият [[Библия|библейски химн]] са събрани в една песен.  Входът на [[свещеннослужител|свещенослужителя]] в [[олтар]]я символизира входа на [[светец|светиите]], затова съвсем естествено в този момент Църквата възпява светиите, като указва след малкия вход да се пеят тропарите и кондаците им. На делничната [[Литургия]] това е единственото място, което понякога се посвещава на празнувания празник. За това от песните предназначени за деня тук са избрани най-общите, които най-верификация вече разкриват същността на празнуваното събитие. С такъв именно характер се отличават както тропарите, така и кондаците, които често взаимно се допълват. Те се опитват да обхванат както празнуваното събитие, така и свързания с него ден на извършване на самата Литургия, за да придобие се разкрие че безкръвната жертва се принася “о всех и за вся”. Във връзка с това в делничната Литургия се изпълняват тропарът и кондакът на съответния ден от седмицата, на храмовия светия. Получава се разнообразен в музикално отношение ред, при който напевът преминава от един глас към друг. Тропарите не се изпълняват повече от един път. Разположението на песните е по степен на важност по отношение на празнуваната памет, но така че тропарите винаги да предшестват кондаците. Заключение в този ред на песните, по-енциклопедичен стилправило прието и за други случаи служи кондакът на Богородица, който е еднакъв за празничната и делничната Литургия, “Предстателство християн...”. [[възкресен тропар|Възкресният тропар]] на неделния [[глас]] винаги предшества тропарите на [[богородица|Богородичните]] празници и на светиите, няма обърната пирамида (кратко разяснение когато тези празници се случат в началото)неделен ден, липсва структуриране а така също предшества и вътрешни препратки}}тропарите на Господските празници, когато отданието им се случи в неделя. В такъв случай редът на тропарите е този:

# Възкресният тропар# Тропарът е едно от най-древните песнопения, с което църковната химнография започнала своето развитите. Произходът на думата тропар е спорен. Вероятно произхожда от гръцката дума фспрпт, т.е. образец. Употребата празника# Тропарът на тропари в богослужебната практика на Александийската и Малоазийските църкви е засвидетелствана още през IV век. С името на св. Йоан Златоуст преданието свързва въвеждането на тропари в богослужението. Вероятно той ги е заимствал от богослужебната практика на Антиохия, откъдето произхождал. Коптската и сиро-яковитската богослужебна традиция приписват на св. Ефрем Сириец повече от десет хиляди химна. светията# Тропарът представлява кратко песнопение, прославящо определено събитие. Съществуват няколко вида тропари. Отпустителните тропари представляват кратки заключителни песнопения в чест на определен празник. В древността били пяти заедно със стиховете на химна на св. Симеон Богоприемец “Сега отпускаш Твоя раб, Владико...” (Лук. 2:29), откъдето вероятно носят името си. Под тропари на “Към Тебе, Господи, викам...” се разбират стихирите на “Към Тебе, Господи, викам...”. Съдържанието на тропарите на канона са в зависимост от съответната библейска песен. Седалният е тропар, който се пее между стихословията на катизмите, след третата песен на канона на утренята, между евангелията на утренята на Велики петък и други. В древността седалните предшествали четива от Свещеното Писание, жития и други. От наименованието им става ясно, че присъстващите в храма ги изслушвали седнали. Седалните станали част от богослужебната традиция на Църквата на Изток преди VII век. Фигурират в Йерусалимския и Евергетидския устав, но не били особено популярни сред братята на Студийския манастир, участващи в редактирането и преработката на богослужебни текстове. В зависимост от своето съдържание тропарите могат да бъдат разделени още на възкресни, троични, владични, умилителни, кръстни, богородични, кръстобогородични, мъченични, апостолски, мертвени и други. Тропарите били изпълнявани с последните стихове на библейските химни. Групите тропари, които заедно с ирмосите формират канона са девет, затова деветият и десетият библейски химн са събрани в една песен. храмовия светия

Входът на свещенослужителя в олтаря символизира входа на светиите, затова съвсем естествено в този момент Църквата възпява светиите, като указва след малкия вход да се пеят тропарите и кондаците им. На делничната Литургия това е единственото място, което понякога се посвещава на празнувания празник. За това от песните предназначени за деня тук са избрани най-общите, които най-вече разкриват същността на празнуваното събитие. С такъв именно характер се отличават както тропарите, така и кондаците, които често взаимно се допълват. Те се опитват да обхванат както празнуваното събитие, така и свързания с него ден на извършване на самата Литургия, за да се разкрие че безкръвната жертва се принася “о всех и за вся”. Във връзка с това в делничната Литургия се изпълняват тропарът и кондакът на съответния ден от седмицата, на храмовия светия. Получава се разнообразен в музикално отношение ред, при който напевът преминава от един глас към друг. Тропарите не се изпълняват повече от един път. Разположението на песните е по степен на важност по отношение на празнуваната памет, но така че тропарите винаги да предшестват кондаците. Заключение в този ред на песните, по правило прието и за други случаи служи кондакът на Богородица, който е еднакъв за празничната и делничната Литургия, “Предстателство християн...”. Възкресният тропар на неделния глас винаги предшества тропарите на Богородичните празници и на светиите, когато тези празници се случат в неделен ден, а така също предшества и тропарите на Господските празници, когато отданието им се случи в неделя. В такъв случай редът на тропарите е този: 1. Възкресният тропар, 2. тропарът на празника, 3. тропарът на светията и 4. тропарът на храмовия светия. За пеенето на тропари и кондаци на неделната литургия по Студийския устав не е известно нищо. Евергетидският устав споменава за възкресен и богородичен. От славянските ръкописи на Йерусалимския устав стои пояснението: “възкресния тропар на владеещия глас, Слава и нине и Предстателство Християн”. От сегашния гръцки Типикон: “възкресния тропар, празнувания светия, храмовия светия и кондака”. По Йеротикона: кондакът “Предстателство християн”, с изключение по време на постния Триод, когато се пее по него.