Към края на VI век все повече нараства авторитетът и влиянието и авторитета на [[Константинополска]]та [[патриаршия]]нараства все повече. За император [[Юстиниан I Велики]] тя е глава на всички църкви. През 587г587 г. на [[поместен събор]] в Константинопол, тогавашния патриарх на Константинопол Иоан Постник е наречен "вселенски". С претенциите си към титлата, Константинополските патриарси всъщност подражават на Константинополските императори, които се наричат "Δεσπότες της Οικουμένης" ("Господари на вселената", като под това понятие се има предвид целия културен свят). Като епископи в центъра на империята епископите логично предявяват искане също да се наричат себе си "Οικουμενικοί Πατριάρχες". И преди 587г587 г. някой по -изявен църковен предстоятел е наричан "вселенски епископ". Например [[Диоскор Александрийски]](444-453) е почетен с тази титла на т.нар. [[Разбойнически събор]](449г.). На [[IV Вселенски събор]](451г.) противниците на Диоскор наричат папа [[Лъв Велики]] "вселенски архиепископ и патриарх на великия Рим". На друг събор в Константинопол от 536г536 г. "архиепископ и вселенски патриарх" е наречен както епископът на Константинопол Мина (536-552), така и Римския Римският папа. На Изток не придавали на думата употребявали "вселенскипатриарх" като почетна титла, без да й придават юрисдикционен смисъл. Употребявали я като почетен епитет. В началото титлата Първоначално е била употребявана случайно спорадично и за отделни лицайерарси. От началото на 6 век патриарх Йоан Кападокийски (518-520)наричал себе си "вселенски". Император Юстиниян наричал Константинополската църква не само "глава на всички Църкви" ("Κεφαλή πασών των Εκκλησιών"), но в повечето си закони нарича с тази титла патриарсите Епифаний (520-535), Антим (535-536)и Мина (536-552).  Първата сериозна конфронтация с Римския епископ по този повод е от времето на Йоан Постник (582-592) тя , когато титлата става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл , че техния техният Престол има първенстващо първенствуващо значение за Православната Църква. Тогава патриарх Йоан Постник свиква събор, 588 г, в Константинопол, за да осъди Антиохийския патрирах Григорий. Тогава, в отличие от патриарсите на Алекдандрия и Йерусалим, той се подписва с титлата "Вселенски патриарх". Това, разбира се, влиза в драстично противоречие с идеологията на Римската църква, чийто предстоятел смята, че има първенствуващо положение в Църквата не по чест, а и по власт като наследник на св. ап. Петър, имайки правото да връзва и развръзва греховете. Първи срещу тази несправедливост реагира Римския Римският папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващия Следващият римски папа [[св. Григорий I Велики]], наричан още Двоеслов,(590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий (582-602) и до другите източни патриарси св.папа Григорий защитава тезатаутвърждава, че титлата "вселенски" , носена от Константинополския епископ , накърнява честа честта на императора и дори , че била носена по внушение на дявола. Приемникът  Въпреки протестите на Григорий Велики приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-606) , не се отказва от титлата въпреки протестите на св. Григорий Велики. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. Зада За да укори Константинополския патриарх, св.Григорий започва да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) И - титла, употребявана и днес Римския папа употребява тази титла.Византийският император Фокаот римските папи, редом с другите титули Pontifex Maximus (602-610Главен архиерей) се отнасял благосклонно към Рим, но няма данни да забранява на Константинополския патриарх да се нарича Summus Pontifex (Вселенски понтифик) и Папа. Прозвището "вселенскипапа"се носи и от Александрийския патриарх.  [[Категория: Църковна история]][[Категория: История на Константинополската патриаршия]]