Евсевий Кесарийски

Евсевий Кесарийски е наричан "отец на църковната историография" и е един от създателите на християнската библейска концепция за всемирната история. Като приближен на Константин Велики може да се смята, че той полага основите на византийската концепция за отношенията между светска и църковна власт.

Данните за живота на Евсевий Кесарийски са оскъдни - главен източник са неговите съчинения. Кратки сведения учените намират и у древните писатели: например според свидетелството на Сократ Ананий, приемник на Евсевий по катедра, имал житие за Евсевий, но за съжаление то е изгубено. Само у Никифор Калист (14 век) има по-богати данни, но много от тях поради дистанцията във времето не са верни - например твърдението за родствени връзки между Евсевий, наричан Памфилов/Памфилий, и самия св. Памфил, негов духовен учител, погинал с мъченическа смърт при управлението на император Диоклециан.

Родината на Кесарийския епископ е Палестина, но за неговото родно място има спор. Във второто издание на Палестински мъченици Евсевий нарича Кесария най-често "нашия, родния полис", но вече става дума за времето, когато той е глава на епископската катедра там. Рождената му дата се извежда от онези местата в текста на Църковна история, където се говори за хора и събития от неговото съвремие - използван е техническият термин "kath' hemas", с който се посочва, че конкретно събитие е станало по-късно от раждането на автора или че даден човек все още е жив. Въз основа на тези данни историците определят рождената дата на Евсевий в периода между 260 и 264 г.

Семейството на Евсевий Кесарийски е заможно и осигурява добро образование на бъдещия епископ. Той учи в Йерусалим и Антиохия, където опознава църковната и светската литература. Духовното и интелектуалното развитие и израстване на Евсевий е тясно свързано с живота на св. Памфил, презвитер от Кесарийската църква, който, от своя страна, гради възгледите си под силното влияние на Ориген. Памфил дълго работи в Александрия, където Оригеновата традиция е жива; Памфил възприема като жизнен принцип строгата аскеза, съчетана с усилен книжовен труд. В Кесария е ръкоположен за презвитер и под наставничеството на епископ Агапий, чийто приемник ще бъде Евсевий, основава библейско училище, което да развие и съхрани книжовното наследство на Ориген. В това училище са пренесени филологическите принципи на Александрийската школа за работа с текста на Библията, създадена е и библиотеката на Кесария, а нейно ядро става сбирка Оригенови ръкописи. Такава е духовната атмосфера, в която израства младият Евсевий. Влиянието на св. Памфил е толкова голямо, че Евсевий свързва името си с неговото и по-късно този факт дава основание на изследователите да търсят роднинска връзка между двамата. Името "Евсевий Памфил" обаче се среща само у късните латински писатели, а всички гръцки и ранните латински автори наричат Евсевий Памфилов.

Евсевий и Памфил са жертви по време на поредните гоненията на християни, организирани от император Диоклециан. През 307 г. двамата са хвърлени в тъмница, където продължават богословската и книжовната си работа. В затвора Евсевий изучава трудовете на Ориген и написва в негова защита съчиненоето "Апология". През 310 г. св. Памфил е обезглавен, а година по-рано Евсевий е изселен от града и скита из Палестина, Сирия, Финикия и Египет. Плод на това странстване е съчинението "История на палестинските мъченици". На 30 април 311 г. излиза едиктът на четиримата августи - Галерий, Максимин, Константин и Лициний, с който гоненията на християните са спрени. Макар че в областта, управлявана от Максимин, едиктът почти не е приложен на практика, римският август не смее открито да преследва християните и в Палестина вече няма мъченици за вярата. От пръв помощник на презвитер Памфил през 311 г. Евсевий е въздигнат в епископски сан и наследява катедрата на Агапий в Кесария. Кесарийският епископ става довереник на Константин I Велики; активно кореспондира с императора, автор е на словата по повод 20- и 30-годишнината от Константиновото управление. През 337 г. Евсевий написва житие на император Константин. Евсевий Кесарийски умира около 340 г., в първите години от управлението на император Констанций.