'''Евсевий Кесарийски ''' е наричан "отец на църковната историография" и е един от основоположниците създателите на християнската библейска концепция за всемирната история. Като близък приближен на [[Константин Велики]] може да се смята, че той поставя и полага основите на византийската идеология концепция за отношенията между светската светска и църковната църковна власт.

Биографичните данни Данните за живота му на Евсевий Кесарийски са оскъдни и се черпят главно от съчиненията му- главен източник са неговите съчинения. Кратки сведения са останали учените намират и у древните писатели - : например по свидетелствата според свидетелството на СократАнаний, приемникът приемник на Евсевий по катедра Ананий е , имал житие на за Евсевий, но за съжаление то е изгубено.Само у Никифор Калист (14 век) има по-богати сведенияданни, но много от изложените данни тях поради дистанцията на във времето не са неверни, като верни - например твърдението за родствени връзки между Евсевий, наричан Памфилов/Памфилий, и самия [[св. Памфил]], негов духовен съратник и учител, претърпял погинал с [[мъченичество|мъченическа]] смърт при управлението на император Диоклециан.

Родината му на Кесарийския епископ е Палестина, но за родното му неговото родно място има спор. Във второто издание на Палестински мъченици Евсевий нарича Кесария най-често "нашия, родния полис", но това е вече по става дума за времето, когато той оглавява е глава на епископската катедра там. Рожденната Рождената му дата се извежда от онези места и събития местата в текста на [[Църковна история]], където се говори за лица хора и събития от неговата генерация с техническия неговото съвремие - използван е техническият термин "kath' hemas", с което който се обозначавапосочва, че дадено конкретно събитие е станало по-късно от рождението раждането на автора или че дадена личност даден човек все още живеее жив. Въз основа на тези данни историците определят рожденната му рождената дата на Евсевий в периода между 260-и 264 г.

Семейството му на Евсевий Кесарийски е било заможно и му е осигурило осигурява добро образованиена бъдещия епископ. Той учи в Йерусалим и Антиохия, където се запознава с опознава църковната и светска светската литература. Идейното му Духовното и интелектуалното развитие и израстване на Евсевий е тясно свързано с живота на св. Памфил, деятел на презвитер от Кесарийската църква, който , от своя страна оформя , гради възгледите си под силното влияние на [[Ориген]]. Памфил дълго работи в Александрия, където Оригеновите традиции са много силни и Оригеновата традиция е жива; Памфил възприема като жизнен принцип строгата аскеза, съчетана с усилен книжовен труд. В Кесария е ръкоположен за [[презвитер]] и под ръководството наставничеството на епископ Агапий, чийто приемник ще бъде Евсевий, основава библейско училище, което да развие и съхрани дейността книжовното наследство на Ориген. Така тук В това училище са пренесени филологическите принципи на [[Александрийска школа|Александрийската школа]] за работа с текста на [[Библия]]та , създадена е и освен това е създадена библиотеката на Кесария с , а нейно ядро става сбирка оригенови Оригенови ръкописи. Това Такава е духовната атмосфера, в която попада израства младият Евсевий. Влиянието на св. Памфил е толкова голямо, че Евсевий свързва името си с неговото, което е станало и по-късно този факт дава основание на изследователите да се търси търсят роднинска връзка между тяхдвамата. Точната формула Името "Евсевий Памфил" обаче се среща само у късните латински писатели, а всички гръцки и ранните латински го автори наричат Евсевий Памфилов.

Евсевий и Памфил пострадват при са жертви по време на поредните [[гонениe|гоненията]] на християни, организирани от император Диоклециан и през . През 307 г. двамата са хвърлени в тъмница, където продължават богословската и книжовната си дейностработа. Тук В затвора Евсевий изучава трудовете на Ориген и пише съчинение написва в негова защита съчиненоето "Апология". През 310 г. св. Памфил е обезглавен, а година по-рано Евсевий е отправен на заточение изселен от града и скита в из Палестина, Сирия, Финикия и Египет. Плод на това странстване е съчинението "История на палестинските мъченици". На 30 април 311 г. излиза едиктът на четиримата августи - Галерий, Максимин, Константин и Лициний, с който се слага край гоненията на гоненията срещу християнитеса спрени. Въпреки Макар че в областта на , управлявана от Максимин , едиктът почти не е прокаран приложен на практика, Максимин римският август не се осмелява смее открито да повдига открити гонения срещу преследва християните и в Палестина вече няма мъченициза вярата. От пръв помощник на [[презвитер]] Памфил през 311 г. Евсевий е въздигнат в епископски сан и наследява епископския престол катедрата на Агапий в Кесария. Той Кесарийският епископ става доверено лице довереник на Константин I Велики; активно кореспондира с императора, води преписки с него и пише речи автор е на словата по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото Константиновото управление. През 337 г. Евсевий написва житие на император Константин. Евсевий Кесарийски умира около 340 г. , в първите години от управлението на император Констанций.[[Категория:Епископи]]