Преглед на кода на Икона

'''Иконата''' (от гр. εἰκών — образ, портрет, изображение, олицетворение) е изображение или картина; портрет на обект, предназначен да изразява, представя или да осъществява аналогия с нещо, както в [[семиотика]]та; в християнската традиция — отражение на нещо, което действително съществува, нещо с „битие“.

В [[Стар завет|Стария завет]] думата се употребява в смисъла на изображение на нещо с битие, на което се отдават почести. В [[Нов завет|Новия завет]] има значение на образ — образ върху монета, образ Божи и др., т.е. има значението на нещо, което прилича на истински предмет, нещо, което изобразява.

В по-тесен смисъл в [[християнство]]то иконата представлява изображение, произведение на изкуството, изработено върху дъска или плоскост от друг материал. На нея са представяни [[Христос]], [[Богородица]], [[апостол]]ите, [[светец|светците]], а така също събития от Стария и Новия завет.

== Външни препратки ==

* [http://margaritta.dir.bg/uli/0203prav_icona.htm Православната икона]
* [http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/docs/bogoslovie_ikonata.htm Таня Спасова. ''Богословие на иконата.'']
* [http://www.pravoslavieto.com/art/shkoli/index.htm Зографи и иконописни школи]

* en [http://www.orthodoxinfo.com/general/orth_icon.aspx Символика на православната иконография]
* en [http://www.traditionaliconography.com/webgalleryart.html Разлики между иконографията на западната и източната църква]

[[Категория:Иконопис]]

{{мъниче}}
   Почитането на иконите на Христос,на св.Богородица, на ангелите и светиите е формулирано на Седмия вселенски събор и произтича от основното учение на Църквата, от изповядването на Боговъплъщението. Образът на Христос е свидетелство за истинското въплъщение на Бога. В историческото си развитие Църквата е надмогнала ереста много пъти, но само победата над иконоборството, победата на иконата е официално провъзгласена като Тържество на Православието (Неделя Православна)- победа,която отбелязваме всяка година в първата неделя на Великия пост.,,Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез образа",казва св.Василий Велики. А отците на Седмия вселенски събор потвърждават тези думи и добавят,че "посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за една и съща реалност". Често и с основание иконата се нарича"богословие в образи".И както всичко в Църквата,и църковното изкуство има двустранно измерение,неговата същина е непроменима и вечна,тъй като тя изразява откровената истина,а по изразни форми то е безкрайно разнообразно в зависимост от различните времена и места.Не се копират древните иконописци.В Преданието нашият опит и разбиране са опитът и разбирането на св.апостол Павел,на светите иконописци и на цялата Църква,ние сме в Тялото Христово като братя в Христа.Съвременният иконописец преоткрива вътрешния мироглед на старите иконописци и е воден от същото живо вдъхновение.Верен на Преданието,православният иконописец говори на езика на своето време,изразявайки се по своя начин,следвайки своя път.В много църкви иконите се губят сред чужди на православието изображения, рисувани в сладникаво-реалистичен "италиански стил".От друга страна,православните икони се наричат изображения в "византийски стил".Мнозина християтни вярват,че могат да се молят пред всяко изображение, било православно или римокатолическо, важното е да има някакъв образ.Ето защо те донасят в храмовете всякакви изображения.Но времето не е критерий за истината.Ако една лъжа е била приета за двеста години,това не означава,че тя се е превърнала в истина.Ако църковните власти са грешали,Църквата е поправяла тяхната грешка.