Бюрократи, interwiki, renameuser, Администратори
70
редакции
Промени
старт
{{Обработка|няма структура, няма вътрешни препратки, няма обърната пирамида (кратка дефиниция в началото)}}
Молитвата “Святий Боже...” представлява от себе си разпространение на песента на Серафимите във видението на пр. Исаия. По предание разказано от Зонара, било изпратено послание до Константинополския патриарх Акаким и други съвременни на него епископи като Халкидонския презвитер Петър Фуллон, който искал да вмъкне към тази молитва думите: “разпнийся за ни”. Песента била чута от едно момченце, което било възнесено във въздуха и след това, невредимо било спуснато на земята. То чуло как пеят ангели високо в небето, по време на покайните молитви по случай земетресението в Константинопол 438-439 г. (при имп. Теодосий Младши и Пулхерий, и патр. Прокъл) 20 дни преди Пасха в 3 часа през деня. С императорски указ тази песен-молитва била въведена в богослужебна употреба. Направената от Фуллон монофизитска прибавка “разпнийся за ни”, не била опровергана с обширна полемика. Тя била приета в Константинопол, който, по предание, заради тази прибавка изтърпял много беди: по време на литийно пеене заради това “Трисвятое с монофизитска добавка” върху града се изсипал дъжд от пепел. Прибавката била приета по-късно в арменската и в египетската църкви и за да бъде оправдана тази теза се казва, че целият текст се отнася само до Синът Божий, което не отговаря на истината. В тази песен-молитва се прославя Светата Троица. Гръцкият текст на молитвата гласи: “Молитвата “Святий Боже...” представлява от себе си разпространение на песента на Серафимите във видението на пр. Исаия. По предание разказано от Зонара, било изпратено послание до Константинополския патриарх Акаким и други съвременни на него епископи като Халкидонския презвитер Петър Фуллон, който искал да вмъкне към тази молитва думите: “разпнийся за ни”. Песента била чута от едно момченце, което било възнесено във въздуха и след това, невредимо било спуснато на земята. То чуло как пеят ангели високо в небето, по време на покайните молитви по случай земетресението в Константинопол 438-439 г. (при имп. Теодосий Младши и Пулхерий, и патр. Прокъл) 20 дни преди Пасха в 3 часа през деня. С императорски указ тази песен-молитва била въведена в богослужебна употреба. Направената от Фуллон монофизитска прибавка “разпнийся за ни”, не била опровергана с обширна полемика. Тя била приета в Константинопол, който, по предание, заради тази прибавка изтърпял много беди: по време на литийно пеене заради това “Трисвятое с монофизитска добавка” върху града се изсипал дъжд от пепел. Прибавката била приета по-късно в арменската и в египетската църкви и за да бъде оправдана тази теза се казва, че целият текст се отнася само до Синът Божий, което не отговаря на истината. В тази песен-молитва се прославя Светата Троица. (Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни, помилуй нас). Това подреждане на думите се доближава най-много до древния вид на текста, тогава това молитвословие придобива значение на хвалебствие и молитва, което отговаря на подробностите на преданието, че отрокът чул песента на ангелите и то само първата част: “Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни”, а народът прибавил: “Помилуй нас”. Трисветата песен се изпълнява три пъти, след това се въздава слава на трите Лица на Светата Троица: “Слава на Отца и Сина и Светия Дух. И сега и винаги и във вечните векове. Амин!”. Пее се втората половина на Трисветата песен: “Светий Безсмертний, помилуй нас!”, след което се изпълнява отново цялата песен. Трисвятое се пее не само на певниците, но и в олтаря. “Глаголють и сами йереи же и диаконь Трисвятое”. Като подражаваме на ангелите и ние, т. е. Църквата, пеем Трисветата песен на Триипостасния Бог и с това показваме, че ангелите и хората съставляват една Църква, и че Бог еднакво прославя както ангелите, така и хората. Според някои тълкуватели пеенето на “Светий Боже...” (Трисвятое) на певниците изобразява земната Църква, а в олтаря небесната Църква. На празниците: Рождество Христово, Богоявление, Лазарова събота, Възкресение и Петдесетница, вместо “Светий Боже...”, се пее: “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Аллилуя, Аллилуя, Аллилуя”. Тази песен се пеела поради факта, че в древност на тези празници се кръщавали оглашените, които се “обличали в Христос”. А на 14 септември и на Кръстопоклонна Неделя, вместо “Святий Боже...”, се пее “Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое возкресение Твое славим (3)” (Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни, помилуй нас). Това подреждане на думите се доближава най-много до древния вид на текста, тогава това молитвословие придобива значение на хвалебствие и молитва, което отговаря на подробностите на преданието, че отрокът чул песента на ангелите и то само първата част: “Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни”, а народът прибавил: “Помилуй нас”. Трисветата песен се изпълнява три пъти, след това се въздава слава на трите Лица на Светата Троица: “Слава на Отца и Сина и Светия Дух. И сега и винаги и във вечните векове. Амин!”. Пее се втората половина на Трисветата песен: “Светий Безсмертний, помилуй нас!”, след което се изпълнява отново цялата песен. Трисвятое се пее не само на певниците, но и в олтаря. “Глаголють и сами йереи же и диаконь Трисвятое”. Като подражаваме на ангелите и ние, т. е. Църквата, пеем Трисветата песен на Триипостасния Бог и с това показваме, че ангелите и хората съставляват една Църква, и че Бог еднакво прославя както ангелите, така и хората. Според някои тълкуватели пеенето на “Светий Боже...” (Трисвятое) на певниците изобразява земната Църква, а в олтаря небесната Църква. На празниците: Рождество Христово, Богоявление, Лазарова събота, Възкресение и Петдесетница, вместо “Светий Боже...”, се пее: “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Аллилуя, Аллилуя, Аллилуя”. Тази песен се пеела поради факта, че в древност на тези празници се кръщавали оглашените, които се “обличали в Христос”. А на 14 септември и на Кръстопоклонна Неделя, вместо “Святий Боже...”, се пее “Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое возкресение Твое славим (3)
== Източници ==
* Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".
[[Категория:Църковна музика]]
Молитвата “Святий Боже...” представлява от себе си разпространение на песента на Серафимите във видението на пр. Исаия. По предание разказано от Зонара, било изпратено послание до Константинополския патриарх Акаким и други съвременни на него епископи като Халкидонския презвитер Петър Фуллон, който искал да вмъкне към тази молитва думите: “разпнийся за ни”. Песента била чута от едно момченце, което било възнесено във въздуха и след това, невредимо било спуснато на земята. То чуло как пеят ангели високо в небето, по време на покайните молитви по случай земетресението в Константинопол 438-439 г. (при имп. Теодосий Младши и Пулхерий, и патр. Прокъл) 20 дни преди Пасха в 3 часа през деня. С императорски указ тази песен-молитва била въведена в богослужебна употреба. Направената от Фуллон монофизитска прибавка “разпнийся за ни”, не била опровергана с обширна полемика. Тя била приета в Константинопол, който, по предание, заради тази прибавка изтърпял много беди: по време на литийно пеене заради това “Трисвятое с монофизитска добавка” върху града се изсипал дъжд от пепел. Прибавката била приета по-късно в арменската и в египетската църкви и за да бъде оправдана тази теза се казва, че целият текст се отнася само до Синът Божий, което не отговаря на истината. В тази песен-молитва се прославя Светата Троица. Гръцкият текст на молитвата гласи: “Молитвата “Святий Боже...” представлява от себе си разпространение на песента на Серафимите във видението на пр. Исаия. По предание разказано от Зонара, било изпратено послание до Константинополския патриарх Акаким и други съвременни на него епископи като Халкидонския презвитер Петър Фуллон, който искал да вмъкне към тази молитва думите: “разпнийся за ни”. Песента била чута от едно момченце, което било възнесено във въздуха и след това, невредимо било спуснато на земята. То чуло как пеят ангели високо в небето, по време на покайните молитви по случай земетресението в Константинопол 438-439 г. (при имп. Теодосий Младши и Пулхерий, и патр. Прокъл) 20 дни преди Пасха в 3 часа през деня. С императорски указ тази песен-молитва била въведена в богослужебна употреба. Направената от Фуллон монофизитска прибавка “разпнийся за ни”, не била опровергана с обширна полемика. Тя била приета в Константинопол, който, по предание, заради тази прибавка изтърпял много беди: по време на литийно пеене заради това “Трисвятое с монофизитска добавка” върху града се изсипал дъжд от пепел. Прибавката била приета по-късно в арменската и в египетската църкви и за да бъде оправдана тази теза се казва, че целият текст се отнася само до Синът Божий, което не отговаря на истината. В тази песен-молитва се прославя Светата Троица. (Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни, помилуй нас). Това подреждане на думите се доближава най-много до древния вид на текста, тогава това молитвословие придобива значение на хвалебствие и молитва, което отговаря на подробностите на преданието, че отрокът чул песента на ангелите и то само първата част: “Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни”, а народът прибавил: “Помилуй нас”. Трисветата песен се изпълнява три пъти, след това се въздава слава на трите Лица на Светата Троица: “Слава на Отца и Сина и Светия Дух. И сега и винаги и във вечните векове. Амин!”. Пее се втората половина на Трисветата песен: “Светий Безсмертний, помилуй нас!”, след което се изпълнява отново цялата песен. Трисвятое се пее не само на певниците, но и в олтаря. “Глаголють и сами йереи же и диаконь Трисвятое”. Като подражаваме на ангелите и ние, т. е. Църквата, пеем Трисветата песен на Триипостасния Бог и с това показваме, че ангелите и хората съставляват една Църква, и че Бог еднакво прославя както ангелите, така и хората. Според някои тълкуватели пеенето на “Светий Боже...” (Трисвятое) на певниците изобразява земната Църква, а в олтаря небесната Църква. На празниците: Рождество Христово, Богоявление, Лазарова събота, Възкресение и Петдесетница, вместо “Светий Боже...”, се пее: “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Аллилуя, Аллилуя, Аллилуя”. Тази песен се пеела поради факта, че в древност на тези празници се кръщавали оглашените, които се “обличали в Христос”. А на 14 септември и на Кръстопоклонна Неделя, вместо “Святий Боже...”, се пее “Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое возкресение Твое славим (3)” (Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни, помилуй нас). Това подреждане на думите се доближава най-много до древния вид на текста, тогава това молитвословие придобива значение на хвалебствие и молитва, което отговаря на подробностите на преданието, че отрокът чул песента на ангелите и то само първата част: “Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни”, а народът прибавил: “Помилуй нас”. Трисветата песен се изпълнява три пъти, след това се въздава слава на трите Лица на Светата Троица: “Слава на Отца и Сина и Светия Дух. И сега и винаги и във вечните векове. Амин!”. Пее се втората половина на Трисветата песен: “Светий Безсмертний, помилуй нас!”, след което се изпълнява отново цялата песен. Трисвятое се пее не само на певниците, но и в олтаря. “Глаголють и сами йереи же и диаконь Трисвятое”. Като подражаваме на ангелите и ние, т. е. Църквата, пеем Трисветата песен на Триипостасния Бог и с това показваме, че ангелите и хората съставляват една Църква, и че Бог еднакво прославя както ангелите, така и хората. Според някои тълкуватели пеенето на “Светий Боже...” (Трисвятое) на певниците изобразява земната Църква, а в олтаря небесната Църква. На празниците: Рождество Христово, Богоявление, Лазарова събота, Възкресение и Петдесетница, вместо “Светий Боже...”, се пее: “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Аллилуя, Аллилуя, Аллилуя”. Тази песен се пеела поради факта, че в древност на тези празници се кръщавали оглашените, които се “обличали в Христос”. А на 14 септември и на Кръстопоклонна Неделя, вместо “Святий Боже...”, се пее “Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое возкресение Твое славим (3)
== Източници ==
* Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".
[[Категория:Църковна музика]]
