Промени

Направо към: навигация, търсене

Кондак

27 байта изтрити, 13:38, 17 декември 2006
м
развалениятгръцки е махнат - проблеми с кодировката
'''Кондак''' - песнопение, представляващо сво­е­об­раз­на про­по­вед с биб­лейс­ки сю­жет в сти­хо­ве, из­пя­та от [[ам­во­н]]а след про­чи­та­не­то на [[утринно евангелие|ут­рин­но­то еван­ге­лие]] (или след шес­та­та пе­сен на [[ка­но­на]]). Наз­ва­ни­е­то идва от къ­са­та пръч­ка, око­ло ко­я­то на­ви­ва­ли сви­тъ­ка (от kontax ­ пал­кпал­ка). Кондак наричат също строфите на [[акатист]]а.
== Възникване и история ==
=== 5-7 век ===
Ка­то [[пес­но­пе­ние]] кон­да­кът се по­я­вил през V век в Си­рия, но по­лу­чил окон­ча­тел­на­та си фор­ма по-къс­но в Кон­с­тан­ти­но­пол. Пре­вър­нал се в ос­но­вен жанр на ран­но­ви­зан­тийс­ка­та хим­ног­ра­фия. Те пък от своя стра­на до­ве­ли до по­я­ва­та на дру­ги пес­но­пе­ния, наречени oikoV oiko - ­ дом, храм, се­мейс­т­во. Пър­ви­ят кон­дак е на преп. [[Ро­ман Слад­ко­пе­вец]], (VI в.) - си­ри­ец по про­из­ход, кой­то бил пе­вец в Катедралата “Св. Со­фия” в Кон­с­тан­ти­но­пол. Струк­ту­ра­та на кон­да­ци­те, на­пи­са­ни от не­го са близ­ки до та­зи на про­по­ве­ди­те на [[Ва­си­лий Се­лев­кийс­ки]]. Според преданието кондакът бил из­пят по осо­бе­но не­бес­но вдъх­но­ве­ние (то­ва е кон­да­кът за Ро­ж­­­де­с­­т­­­во Хрис­то­во “Де­ва днес”). В гръц­кия Кон­да­ка­рий от XII-XIII век по Ръ­ко­пи­с 437 от Мос­ков­с­ка­та Си­но­дал­на библиотека към то­зи кон­дак са до­ба­ве­ни 24 [[ико­са]] със зак­лю­че­ни­е­то, ко­е­то е в кон­да­ка: “От­ро­ча мла­до пре­веч­ний Бог”, имащ [[ак­рос­тих]]: “tou tapeinou Rwmanu o umnoV” (на “на сми­ре­ния Ро­ман химн"); чис­ло­то 24 от­го­ва­ря на ко­ли­чес­т­во­то на бук­ви­те в гръц­ка­та аз­бу­ка, имащ съ­от­вет­с­т­вие с Пс. 118, със­то­ящ се от 22 от­де­ла, от­го­ва­ря­щи на 22 бук­ви в ев­рейс­ка­та аз­бу­ка. Ос­вен кон­дака и ико­си за Рож­дес­т­во Хрис­то­во та­ки­ва пес­ни с име­то на преп. Ро­ман в ак­рос­тих са за­па­зе­ни и за дру­ги праз­ни­ци.
До по­я­ва­та на ка­но­ни­те през VIII век кон­да­кът за­е­мал из­к­лю­чи­тел­но мяс­то в бо­гос­лу­же­ни­е­то на Из­точ­на­та цър­к­ва и пред­с­тав­ля­вал са­мос­то­я­тел­но по­е­тич­но про­из­ве­де­ние. Кла­си­чес­ка­та му фор­ма в древ­ност­ пред­с­тав­ля­ва­ла ед­на об­ща идея, раз­ви­та в по­ве­че от два­де­сет стро­фи (обик­но­ве­но меж­ду 18 и 30). Все­ки кон­дак се със­то­ял от три час­ти ­ на­чал­на стро­фа със спе­ци­фи­чен раз­мер на­ре­че­на [[про­и­мий]] или [[ку­ку­лий]] ([[ико­с]]и на­пи­са­ни в един и същ раз­мер, чи­йто брой най-чес­то бил 24 и при­пев със­то­ящ се от един или два сти­ха). Пос­лед­ни­ят стих съ­дър­жа мо­лит­ве­но об­ръ­ще­ние.

Навигация