Промени

Направо към: навигация, търсене

Монашески последования

91 байта изтрити, 08:23, 18 юли 2006
м
стилова редакция
'''Монашеството''' или иночеството означава уединен живот (от гр. „монос” - сам), различен от живота в света, живот, посветен изцяло на служение на Бога и църквата. Тъй като [[грях|грехът]] влиза в света чрез похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост, монахът приема и изпълнява обещания, противоположни на тези три похоти. Това са монашеските обети за девство (полово въздържание), нестяжание (доброволна бедност) и послушание (съвършено отричане от собствената воля и подчиняването й на волята на опитни ръководители в духовния живот). Целта на духовното отчество не е да създаде постоянна зависимост на духовните чеда от духовния им отец, а да им помогне постепенно да достигнат състоянието на духовна свобода.
Първоначално желаещият да изпита себе си трябва да избере манастир. Твърди се, че "Ако при първоначалните посещения там, с поне няколкодневно участие в манастирския живот сърцето усети топлина, сладост и желанието за монашество се усили – човек може да остане". След поредица посещения с участие в манастирския живот и да изпита себе си за по-продължително време, посетителят има възможност да разбере, дали манастирът може да стане негов дом. Тогава следва период на [[послушничество]] от една до няколко години по преценка на [[игумен|игумена]] или игуменката. Това е един вид предверието предверие към настоящото монашество – за това време, вече изцяло потопен в манастирския ритъм, послушникът има възможност да изпита сабе си. [[Обет|Обети]] не са дадени, така че манастирската врата все още е отворена навън. След това следва самото пострижение, когато се дават монашеските обети и човек получава ново име.
По-напредналите послушници се постригват в [[Пострижение в расофорство|расофорство]], но не дават обети. Продължението на подвига и първа степен на същинското монашество е [[Пострижение в малка схима|малката схима]]. Най-извисените духовно приемат [[Пострижение във велика схима|велика схима]], която се явява най-високата степен на монашеския подвиг. Тя се нарича още и велик ангелски образ. В нашата църковна практика расофорството е рядко срещано.

Навигация