14
редакции
Промени
м
редакция без резюме
'''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с [[презвитер]]ите и [[епископ]]ите при извършване на в [[тайнство|тайнствата]], обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [предстоятел]я на храма.
Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)''
