Промени

Дякон е най-ниската степен на свещенството учредена още от самите апостоли. Дякон (от гр. - служител) е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се състояла е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали да служат участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите при тяхното служение- грижили са се за реда в храма, помагали са на епископа и свещеника в олтара. Дяконите можели да учат и да проповядват Евангелието. По отношение Регламентирането на нравствените качества задълженията на дякона дяконите е обсъждано и неговата съпруга говори апна [[Вселенските събори]]. Павел в първото си послание до Тимотей /3 [[Категория: 8-13/.Църковно устройство]]