16
редакции
Промени
редакция без резюме
Предшественици на Александрийската тълкувателна школа били елинизираните юдейски богослови, философи и писатели в Александрия. Един от първите представители на това направление бил Аристобул (2 в. пр. Хр.). Той и неговите последователи усвоили алегоричния метод на тълкувание на библейските текстове, който бил изработен от гръцките философи, главно от платониците и стоиците. Най-известният богослов на йудейската Александрийска школа бил [[Филон Александрийски]].
Християнската Александрийска школа за тълкувание на св. Писание възникнала на базата на катехизаторското училище, основано от [[Пантен]]. След като той заминал за Индия, училището възглавил [[Климент Александрийски]] (150- ок.215). В запазените до днес негови апологетични трудове е обоснован принципът християнството да заимства елементи от античната култура, в частност от философията. “Някои си въобразяват, - пише той, - че вършат много хубаво, като не искат да имат нещо общо нито с философията, нито с диалектиката, нито искат да изучават естествените науки, и намират удовлетворение само в простата и чиста вяра. Това е все едно да твърдят, че не е нужна никаква грижа за лозето, а е достатъчно само да се посадят лозите”. ([[Стромати]], I, 7, 9).
Алегорическият метод за тълкуване на Библията е заимстван от учителите на Александрийската школа като част от античното наследство. Корифей на тази школа станал наследникът на Климент Александрийски [[Ориген]]. Много последователно той защитавал идеите на алегоричността в екзегезата. Въпреки че много негови идеи били отхвърлени от Църквата, неговото влияние върху светоотеческата екзегеза било огромно и Църквата запазила уважението си към него като към голям учител на християнството. Негови последователи били [[св. Дионисий Велики]], св. [[Григорий Неокесарийски]], [[св. Григорий Нисийски]].[[Категория:Богословие]]
Християнската Александрийска школа за тълкувание на св. Писание възникнала на базата на катехизаторското училище, основано от [[Пантен]]. След като той заминал за Индия, училището възглавил [[Климент Александрийски]] (150- ок.215). В запазените до днес негови апологетични трудове е обоснован принципът християнството да заимства елементи от античната култура, в частност от философията. “Някои си въобразяват, - пише той, - че вършат много хубаво, като не искат да имат нещо общо нито с философията, нито с диалектиката, нито искат да изучават естествените науки, и намират удовлетворение само в простата и чиста вяра. Това е все едно да твърдят, че не е нужна никаква грижа за лозето, а е достатъчно само да се посадят лозите”. ([[Стромати]], I, 7, 9).
Алегорическият метод за тълкуване на Библията е заимстван от учителите на Александрийската школа като част от античното наследство. Корифей на тази школа станал наследникът на Климент Александрийски [[Ориген]]. Много последователно той защитавал идеите на алегоричността в екзегезата. Въпреки че много негови идеи били отхвърлени от Църквата, неговото влияние върху светоотеческата екзегеза било огромно и Църквата запазила уважението си към него като към голям учител на християнството. Негови последователи били [[св. Дионисий Велики]], св. [[Григорий Неокесарийски]], [[св. Григорий Нисийски]].[[Категория:Богословие]]
