Пасха

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене

Съдържание

Старозаветната Пасха

Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

В новозаветната епоха

празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

Време на празнуване на Възкресение Христово

От самото установяването на празника Пасха между отделните църкви възникнали противоречия относно деня на празнуването му. По-голямата част от западните църкви (Римска, Картагенска и др.) настоявали това да става в неделен ден, т. е. празникът да бъде подвижен. Тази идея особено ревностно защитавал тринадесетият по ред епископ на Рим - Виктор (+199 г.). Антиохийската, Александрийската, Йерусалимската, Кесарийската и други източни църкви празнували Пасхата в първия неделен ден след еврейската Пасха, позовавайки се за това на св. апостол и евангелист Йоан и седмо апостолско правило: "Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да се низвергне...". Малоазийските църкви с център град Ефес от друга страна настоявали отбелязването на Христовото възкресение да става вечерта на 14 ден на месец нисан заедно с евреите. Противоречията прераснали в т. нар. "пасхални спорове", които били прекратени след решението на Първия вселенски събор (325 г.) за едновременното празнуване на Пасха от всички църкви. Оттогава Пасха се отбелязва в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

С ежегодното изчисляване деня на Пасхата била натоварена Александрийската църква, тъй като от древността нейната школа била прочута с образованите си астрономи. Всяка година александрийският патриарх изпращал до предстоятелите на останалите църкви т. нар. "Пасхални писма", с които ги уведомявал за деня на Пасхата и свързаните с нея празници. По-къно т. нар. "пасхална таблица" била включена в края на богослужебния устав и други богослужебни книги. Състояла се от девет колони. В тях били отбелязани годината от сътворението на света, годината от Рождество Христово, индиктът, слънчевият цикъл, лунният цикъл, датите, между които може да се случи Пасха, и др.

Пасхалното богослужение

Съгласно първото правило на св. Дионисий Александрийски (+264 г.) и 89 правило на Шестия вселенски събор (680 г.) богослужението на Пасха трябва да започне около средните часове на нощта. Дотогава продължавал и предпасхалният пост. Според други богослужебни устави като този на светогорския манастир "Св. Филотей" от 1813 г. Христовото възкресение било възвестявано в деветия час на нощта, т. е. около три часа след полунощ. В много устави не бил определен час, а било отбелязва само, че пасхалното богослужение започвало в "ранни зори". С много малки изключения, предимно в светогорски манастири и някои села в Гърция, днес всички църкви празнуват Възкресението в шестия час на нощта, т. е. в полунощ.

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Donate

Please consider supporting OrthodoxWiki. FAQs

Инструменти
На други езици