Камбани

от енциклопедия Двери

През първите векове на християнството, поради гоненията, християните са привиквани на богослужение от дякона или специално определени за това лица, или сам свещеникът обявява на последното богослужение времето и мястото на следващото. След прекратяване на гоненията (4 век) вярващите са приканвани за богослужение по друг начин. В древните манастири това става като се изпява пред вратите на килиите „алилуия” или с чукане с дървено чукче по вратите или по специална за целта дъска - клепало. Съществуват два вида дървени клепала: голямо и малко. Голямото клепало, както и желязното клепало, се закачват неподвижно на два високи стълба в построени за целта малки звънарници. Малкото клепало се носи в ръце. Клепалата се използват в манастирите и до днес. Желязното клепало се бие най-вече на празници.

Камбаните, като по-удобен начин за привикване на вярващите за богослужение, се появяват първо на Запад. Тяхното откритие се приписва на св. Павлин, Нолански епископ (+ 431г.) в областта Кампания, от където и получават названието си. В източната църква започват да се използват от 9 век. Камбаните се поставят в специално построени за целта кули, от западната страна на храма или отделно, но близо до храма, наречени камбанарии или звънарници.

В зависимост от начина на биенето на камбаните, произлизат и различните видове и названия на камбанния звън. Благовест – равномерно биене на една камбана, с което се призовават вярващите за началото на богослужението. Тризвън – биене на няколко камбани по три начина. Тризвън се полага преди началото на тържествените служби. Презвън – биене на много камбани подред, като обикновено се започва от най-голямата. Този звън се използва също за празнични богослужения. Биене на всички камбани – при особено тържествени събития и най-големите църковни празници. Една камбана се бие и при особено важни части от литургията, като претворяването на Светите Дарове. На празници като Великден и Рождество Христово, биенето на камбаните може да продължи и през целия ден.