Игнатий Богоносец

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
Свети Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (Х век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".[1] Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).

За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при имп. Домициан (81-96).[2] Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото св. Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.[3]

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. Освен запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски[4], св. Ириней Лионски[5] и Ориген[6]. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Св. Климент” в Рим.

Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на ІІ век, а в началото на ІV век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.[7] Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.[8]

Източници

  1. Похвала на свещеномъченик Игнатий, 4 - PG, 48, 747-756.
  2. Martyrium Ignatii – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.
  3. Църковна история, VІ, 8.
  4. Послание до филипяни, ІХ, 1-2.
  5. Против ересите, V, 28, 4.
  6. Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука
  7. Църковна история, ІІІ, 36, 4-6, 10.
  8. Светоотеческо наследство. Изборник. С., 2001, с. 5-57.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Donate

Please consider supporting OrthodoxWiki. FAQs

Инструменти
На други езици