Викарият на Западния обряд

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене

Викариятът на Западния обряд на Антиохийската православна християнска архиепископия за Северна америка е общност от православни християнски енории от Северна Америка, които извършват богослужение по Западен обряд . Те наброяват около 10 000 енорияши в днадесетина енории и са подчинени на местните епископи, като същевременно епископа на Уичита Василий (Базил) Есей е техния "епископ по компетентност".

История

Преди Викарията

Първите енории приети в Православната църква като Викарият на Западния обряд не са част от ново движение, създадено от Антиохийската патриаршия или от нейната Северноамериканска архиепископия, дори по-скоро вече са имали опит в Православието, както разказва протопрезвитер Павел (Поул) Шнейрла, архиерейски наместник на Викарията на Западния обряд  :

Първият голям опит е направен в края на Деветнадесети век от Римо-католическия свещеник Иоан Иосиф Овербек [отнася се до Йосиф Юлиан Овербек], който е редактирал Римския обряд за да го приспособи към православните критерии, сравнително лесна задача по това време. Неговото предложение било прието от Светия синод на Руската православна църква, а Овербек бил насърчаван и подкрепян от заинтересувани мисионерски настроени руснаци. Но в края на живота му през първото десетилетие на Двадесети век, неговото движение нямало успех, а обърнатите от него към Православието се влели в енориите с Византийски обряд.
В края на Деветнадесети век единственият православен епископ в Северна америка, впоследствие руски патриарх, Тихон (Белавин) започнал преговори с група Епископални християни, които желаели да продължат употребата на американския Общ молитвеник, вместо Византийския обряд. Епископ Тихон се обърнал към Московския Свети синод, като комисия от богослови била определена да извърши подробно изследване и преработка на Общия молитвеник, за да бъде одобрен за новообърналите се (докладът бил отпечатан в Списанието на Санктпетербургската Духовна академия, резюме на английски в The Russian American Messenger, критика от двама англикански учени излязла като Трактат ХІІ на Алкунския клуб, а пълна версия в бележки излязла в списание Православен католически преглед, издание на Антиохийската Северноамериканска архиепископия).
Митрополит Герасим (Месера) Бейрутски приел в общение една общност със Западен обряд преди Първата световна война, а митрополит Герман (Шехади) от Захле, докато живял в САЩ, взел участие в преговорите за приемането на едно римо-католическо движение в Мексико през 20-те години. Нито едно от тези начинания не завършило като като обособена общност. Отбелязват се тук, за да се разбере че Православният Западен обряд не е ново начинание.
Нашият сегашен Викарият на Западния обряд започна със завръщането на няколко енории от новообърнати в Православието, които бяха отпаднали от нашата Архиепископия в тежките години след Първата световна война. Това беше одобрено от покойния патриарх Александър, като окончателно бяха приети в началото на 50-те години. Днес има около двадесет такива центъра. Няма новосъздадени служби - енориите използват или обряда одобрен за Овербек, или за патриарх Тихон, сега канонизиран за светец.[1]

Така, в някакъв смисъл, Антиохийската свереноамериканска архиепископия "наследи" енориите, които образуват Викарията на Западния обряд.

Създаване на Викарията

На 31 Май 1958 г. антиохийският патриарх Александър III (Тахан, след съвещаване с главите на останалите автокефални Правослани църкви, благославя на митрополита на Ню Йорк Антоний (Башир) да се служи по Западен обряд в Антиохийската Православна Християнска архиепископия за Северна Америка. През месец август на същата година митрополит Антоний издава декрет за създаването на Викарият на Западния обряд в своят диоцез.

Водачи и отделни представители на различни общности са се обръщали към покойният митрополит Антоний (Башир) от Сирийската Антиохийска архиепископия. Неговата практика е била стрателно да проучва търсещите единство с Църквата, като е имало случаи и да откаже на някои. В същото време, в желанетоси да разшири и осъществи Православната мисия в Америка, митрополит Антоний е осъзнал, че има и такива хора, които не са в общение с Църквата, но искренно търсят истината и желаят да бъдат присъдени на Христовата лоза. След продължителни обмисляния и като взел предвид практиката на Църквата по света, и по-специално във Франция, той направил извода, че служенето по Западен обряд в Америка може улесни завръщането в Църквата на разделените западни християни в Америка. Той се обърнал за разрешение към покойния Антиохийски патриарх Александър ІІІ. През май 1958 г. след съвещание с другите автокефални църкви, последният дал утвърдителен отговор. Препрещайки арабски превод на известния Указ от 1936 г.на Московската патриаршия, Антиохийският патриарх благословил митрополит Антоний да „предприемете същите действия, предоставяйки на Вашата православна ревност и разумно съждение правото да изготвите подробностите съгласно местното положение.” [2]

Първият Архиерейски наместник на Викарията на Западния обряд бил отец Александър Търнър, които служил като епископ на тези енории, преди приемането им в Антиохийската архиепископия.

Викариятът днес

След създаването му през 1958 г. Викарията на Западния обряд почти се е удвоил като брой на вярващите и днес е едно бързо нарастващата част на мисията на Църквата в Америка, [3], състояща се от 16 енории и 7 мисии. Негов светец покровител е св. Тихон , Патриарх Московски, поради връзката на последния със създаването на Западния обряд в Америка.

Комисия

Комисията на Викарията на Западния обряд на Антиохийската архиепископия е съставена от:

  • +Правоправящия епископ Василий, викарий на Архиепископа
  • Преподобния отец Паул Шнейрла, архиерейски наместник
  • Преподобния отец Едмънд У. Хъджис
  • Преподобния отец Джордж Морели

Външни връзки

Статии

Енории